Голосеменни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голосеменни
Fichtennadel.jpg
Бял смърч (P. glauca)
Класификация
царство: Plantae Растения
(без ранг): Gymnospermae Голосеменни
Научно наименование
Уикивидове Gymnospermae
Lindley, 1830[1]
Отдели

Pinophyta (или Coniferophyta) - Conifers
Ginkgophyta - Ginkgo
Cycadophyta  — Cycads
Gnetophyta - Gnetum, Ephedra, Welwitschia

Обхват на вкаменелости
фамений – настояще, 370–0 Ma

Голосеменните растения (Gymnospermae) са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Lindley, J (1830). Natural System of Botany. London: Longman, Rees, Orme, Brown, and Green. xxxvi.

Външни връзки[редактиране | edit source]