Кръговрат на водата
Водният кръговрат е непрекъснат процес на преминаване на природните води в геосферите и техните фазови преходи (трансформация на състояния). Той има цикличен характер и в него участват всички води от хидросферата. Съществуват два кръговрата - хидроложки и хидрогеоложки. Движещите сили на хидроложкия кръговрат на водата са слънчевата енергия и земната гравитация. Слънчевата радиация обуславя снеготопенето, снегонатрупването, изпарението, а земната гравитация - валежите, движението на повърхностните води, а както и на подземните. При геоложикия воден кръговрат движещи сили са тектонските процеси магматизъм, метаморфизъм, седиментация.
При хидроложкия кръговрат се разграничават два подкръговрата на водата - малък или вътрешноконтинентален воден кръговрат и голям воден кръговрат. Големият воден кръговрат се осъществява изцяло над Световния океан, докато вътрешноконтиненталният се осъществява на сушевата земна повърхност. Връзката между тях се осъществява чрез преноса на въздушни маси и речния отток.
За начало на големия воден кръговрат се счита изпарението на водни пари от водните басейни. Изпаряват се 448 хил. км3 вода. Следващият етап е кондензацията им в атмосферата. Част от водните пари (412 хил. км3) падат върху земната повърхност под формата на валеж, а останалите 36 хил. км3 се пренасят над сушата под формата на водни пари. В малкия воден кръговрат се изпарява вода от водните басейни на сушата (72 хил. км3). Тя също кондензира и след това, заедно с пренесените водни пари, пада под формата на валеж. Част от този валеж се инфилтрира в почвата и чрез речния отток се влива в океаните и моретата.
Човекът непрекъснато се намесва в кръговрата на природата и играе важна роля за неговото образуване и съществуване. Индустриалните предприятия участват в затоплянето на въздуха и изпаряването на водата. Някои от дейностите на човека нарушават кръговрата на водата. Много често те са причината за замърсяването ѝ.
