Ел Ниньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диаграма на повърхностната температура на океана по време на Ел Ниньо през декември 1997 г.

Ел Ниньо/Ла Ниня и Южно колебание са свързани квазипериодични климатични явления, повтарящи се през приблизително пет години в тропичните части на Тихия океан. Ел Ниньо и Ла Ниня се характеризират съответно с покачване и спадане на температурата на повърхностните води в източните тропически части на океана, а Южното колебание - с изменения на атмосферното налягане в западните тропически части. Тези два порцеса са свързани - топлата океанска фаза Ел Ниньо съпътства високото атмостферно налягане, а студената океанска фаза Ла Ниня - ниското атмосферно налягане в Западния Пасифик.[1][2] Механизмът и причините за тези процеси на се напълно изяснени и са предмет на продължаващи и днес изследвания.

История[редактиране | edit source]

Нормално състояние на Тихия океан: екваториалните ветрове събират топлите води на запад, а студените води се издигат към повърхността край бреговете на Южна Америка
Ел Ниньо: топлите води се придвижват на изток, а липсата на издигане на студени води усилва затоплянето
Ла Ниня: топлите води се изместват на запад от обичайното си положение

Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния Холоцен, преди 10 хиляди години.[3] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[4] и може би довеждат до упадъка на Моче и други ранни култури в Перу.[5] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789-1793 година с лошите реколти в Европа, довели до Френската революция,[6] а подобен ефект през 1876-1877 година - с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[7]

Самото наименование Ел Ниньо е регистрирано за пръв път през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.

Явлението предизвиква силен интерес, заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.

Силната проява на Ел Ниньо през 1982-1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[8] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C[9]

Значителни прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 1790-1793, 1828, 1876-1878, 1891, 1925-1926, 1972-1973, 1982-1983 и 1997-1998 година.[10]

Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла Ниня[редактиране | edit source]

Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период — той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 — 2 години.[11] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.

Основни характеристики на Южното колебание[редактиране | edit source]

Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)[редактиране | edit source]

Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.

Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)[редактиране | edit source]

За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня[12] щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено. Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.

Връзка с глобалното затопляне[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Frequently Asked Questions about El Niño and La Niña. // Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction, 2005-12-19. Посетен на 2009-07-17.
  2. ((en)) Trenberth, K. E и др. Observations: Surface and Atmospheric Climate Change. // Solomon, S. (ed.) и др. Climate Change 2007: The Physical Science Basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Cambridge, UK, Cambridge University Press. с. 235–336.
  3. ((en)) Carrè, Matthieu и др. Strong El Niño events during the early Holocene: stable isotope evidence from Peruvian sea shells. // The Holocene 15 (1). 2005. DOI:10.1191/0959683605h1782rp. с. 42–47.
  4. ((en))  El Nino here to stay. // BBC News. Посетен на 2010-05-01.
  5. ((en)) Fagan, Brian. Floods, Famines and Emporers: El Niño and the Fate of Civilizations. Basic Books, 1999. ISBN 0-465-01120-9. с. 119–138.
  6. ((en)) Grove, Richard H. Global Impact of the 1789–93 El Niño. // Nature 393 (6683). 1998. DOI:10.1038/30636. с. 318–319.
  7. ((en)) Ó Gráda, Cormac. Famine: A Short History. // press.princeton.edu. Princeton University Press, 2009. Посетен на 2011-12-11.
  8. ((en)) Trenberth, Kevin E и др. The 1990-1995 El Niño-Southern Oscillation Event: Longest on Record. // Geophysical Research Letters 23 (1). 1996. DOI:10.1029/95GL03602. с. 57–60.
  9. ((en)) Trenberth, K. E и др. Evolution of El Niño – Southern Oscillation and global atmospheric surface temperatures. // Journal of Geophysical Research 107 (D8). 2002. DOI:10.1029/2000JD000298. с. 4065.
  10. ((en)) Davis, Mike. Late Victorian Holocausts: El Niño Famines and the Making of the Third World. London, Verso, 2001. ISBN 1859847390. с. 271.
  11. Climate Prediction Center. ENSO FAQ: How often do El Niño and La Niña typically occur?. // National Centers for Environmental Prediction, 2005-12-19. Посетен на 2009-07-26.
  12. National Climatic Data Center. El Niño / Southern Oscillation (ENSO) June 2009. // National Oceanic and Atmospheric Administration, June 2009. Посетен на 2009-07-26.

Вижте още[редактиране | edit source]