Акваланг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Редукционен клапан, мундщук и манометър - основата на акваланг, без бутилки за дихателна смес.
Леководолаз с акваланг, ясно се вижда характерната бутилка с дихателна смес под налягане.

Аквалангът (от лат. aqua - "вода" и англ. lung - "бял дроб") е апарат за дишане под вода, който подава на гмуркача въздух с налягане изравнено с това на околната среда. В света този апарат е известен с търговското наименование Aqua-lung (както е в английски език, руски и др. езици), заимствано от наименованието на фирмата производител. На френски апаратът е известен като scaphandre autonome, името дадено му от неговите създатели.

История[редактиране | edit source]

Аквалангът система "открит тип" - такъв, какъвто е познат масово в наши дни е изобретен от директора на Океанографския музей в Монако и президент на CMAS-Върховната международна организация на съюза на спортистите - леководолази, капитан Жак-Ив Кусто съвместно с френския инженер Емил Ганян през 1943 год[1].

Проблемът при създаването му е бил изобретяването на автоматичен клапан-регулатор, който да дозира въздух, а и да го подава при вдишване, изравнявайки налягането му с налягането на околната среда. Изобретеният от Емил Ганян редукционен клапан за горелки за светилен газ помага на Жак-Ив Кусто да реши проблема с дихателния автомат и през 1943 г. той създава акваланга, който като система се състои от: бутилки със сгъстен въздух, дихателен автомат, съединителен тройник, маркучи за вдишване и издишване, наустник с клапан и ремъци за прикрепване на системата към гърба на аквалангиста.

След края на Втората световна война Ганян и Кусто лицензират автономния скафандър (scaphandre autonome) модел CG-45 (C-Кусто,G- Ганян и годината 1945) и го пускат на пазара под търговското име Aqua-Lung, така, както е и наименованието на регистрираната за целта фирма за производство. От 1946 година акваланга CG-45 се произвежда и с негова помощ става възможно да се осъществят, както много океанографски научни изследвания, така и първите подводни археологически експедиции. Следващите модели са с нова конструкция на дихателния автомат с името Mistral ( 1955 г.), и перфектните Royal Mistral, Spiro 8, Cristal.

Необходимо оборудване на аквалангиста[редактиране | edit source]

Така наричаният акваланг, (а във Франция Scaphandre autonome (fr:Scaphandre autonome), включва следното оборудване, за да може леководолаза - аквалангист успешно да плува и да работи под водата:

  • Бутилка за високо налягане с ремъци за захващане към тялото и сгъстена дихателна смес. Вместимостта е 2, 3, 6, 9, 12, 15, 18, 20 литра, а налягането е от 150 до 300 bar;
  • Тръби, [дихателен автомат][1] и манометър;
  • Маска и шнорхел;
  • Колан с тежести за баласт при подводно плуване;
  • Нож с кания за закрепване към крака;
  • Плавници;
  • Неопренов костюм.

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. "Year by Year 1943" -- History Channel International

Външни препратки[редактиране | edit source]