Жак-Ив Кусто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак-Ив Кусто
френски морски изследовател
Жак-Ив Кусто 
Роден: 11 юни 1910
Сен Андре дьо Кубзак, Жиронда, Франция
Починал: 25 юни 1997
Париж, Франция

Жак-Ив Кусто (на френски Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто.

Член на Френската академия; съизобретател на акваланга Жак Ив Кусто е роден във френския град Сан Андре, 1910 г. Успешно е завършил през 1933 г. Френската Морска Академия с чин лейтенант. Той е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на военен кораб. Но неговите планове били провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпял тежка автомобилна катастрофа. Останал жив, но получил счупване на двете ръце, затова с военната му кариера било свършено.

По време на дългия период на възстановяване, Кусто, неочаквано дори за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновило и след известно време светът видял новото изобретение - аквалангът. Над него той работил съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започнало промишленото производство на акваланга, който станал популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласнало към друго откритие: "подводна чиния" - малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подовдно заснемане и някои други океанологически "дреболии".

По време на Втората Световна Война , Жак Ив Кусто служил в артирелията като картечар, бил боец от френското съпротивление и след края на войната бил удостоен с Ордена на Светия Легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван британски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала световно известна като "Калипсо". Именно на този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвали околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили уникални записи, и снимки.

През 1953 г. Кусто получил и световно признание като писател. Той издал своята първа книга "Безмълвният свят" ("Silent World"). Големият успех на книгата помогнал на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първият неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две големи кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар. Втория Оскар получил филмът "Златна рибка" ("Golden Fish"), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат "Живото море" (1963), "Делфини"(1975), "Жак Кусто: светът на океана" (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората продължително време живяли и работили под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал "Подводният свят на Жак Кусто". Хрониката на пътешествията и изследванията се ползва със зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смятал , че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основал "Общество Кусто", чиято дейност била насочена към защита на Океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщал към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на борбата за съхраняване на околната среда. Жак Ив Кусто починал в Париж през 1997 г.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]