Напалм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американски речен боен кораб изстрелва напалм към джунглата във Виетнам. (1966 г.)

Напалм (от английското napalm) е име, с което биват наричани голям брой запалителни течности, използвани за военни цели, които най-често са някакъв вид желиран бензин. "Напалм" всъщност се нарича сгъстителят в тези течности, който, смесен със бензин образува леплив запалителен гел. Разработен е в САЩ през Втората световна война от екип Харвардски учени, ръководени от Луис Физер. Името произлиза от химикалите, първоначално добавяни към запалителната течност, за да се превърне тя в гел - алуминиеви соли на нафтеновата и палмитиновата киселина.метална сол на мастна киселина се наричат сапун,тоест напалмът се състои от бензин и сапун.

Лесно възпламеним, гори относително бавно със температура на пламъка около 900-1100 °C, в зависимост от вискозитета, отделя силен черен дим, добре прилепва към повърхността на атакувания обект дори при вертикална повърхност.

[редактиране] История

През Втората световна война, воюващите сили използват бензин в огнехвъргачките (огнепръскачка). Бензина обаче има много нисък вискозитет и затова се разтича много бързо на голяма площ, а освен това и изгаря бързо, което води до намаляване на ефективността му като бойно средство.

Довоенните желеобразни запалителни средства използват за компонент-сгъстител каучук, сравнително дефицитен във военните години. През 1942 година учени от Харвардския университет под ръководството на доктор Луис Физер и Химическия корпус на армията на САЩ (U.S. Army Chemical Corps) намират решение, което не се нуждае от каучук. Откриват силно запалителна и бавно изгаряща смес, която наричат напалм.

За пръв път напалмови бомби се използват във Франция.


[редактиране] Производство, характеристики и видове

Напалм е прибавка към силно горящи вещества (бензин, керосин и др. нефтопродукти), комбинация от смеси, специални сгъстители от алуминиеви соли и органични киселини- нефтени, полмолеинови и др.

Количеството на сгъстителя към бензина е в съотношение 4- 11%, като консистенцията на напалма може да бъде от много течна до почти твърда. В САЩ създават нов полиестерен напалм - тип "В", действащ и прилепящ се дори към мокри повърхности.

При добавянето към напалма на специални самозапалващи се метални смеси се получава така наречения Супернапалм, особено подходящ за влажни и покрити със сняг цели. Този вид не бива да се гаси с вода.

Друга модификация на напалма се явява смес към която се добавя магнезий и неорганични окислители, като температурата на пламъка се увеличава до 1600°C, като образуваната при горенето шлака може да разтопи дори метал.

Напалм-1 (NP 1) Гориво – бензин Сгъстител – (М - 1) :

                                      Алуминиеви соли на кокосовото масло – 50%
   Алуминиеви соли на нафтеновата киселина – 25%

Алуминиеви соли на олеиновата киселина – 25%

                                      Общо в напалма сгъстители 4,2 – 8,0%


Напалм-2 (NP 2)

                                       Гориво – бензин
                                       Сгъстител – (М - 2) :

(М – 1) - 95%

                                       Безводен силикагел 5% (3 – 6%)
                                       Съотношение – същото като при (NP 1)


Напалм (УМ)

 Гориво – бензин
 Сгъстител – изобутилметакрилат 5%
 Стеаринова киселина (3% -ен разтвор) – 95%
 Общо в разтвора  10 – 11%

Напалм Б (NB)

 Гориво – бензин 25% , бензол 25%
 Сгъстител – полистирол 50%

Термит

 Бариев нитрат 44%
 Калиев нитрат 6%
 Железен окис 21%
 Алуминий на прах 13%
 Магнезий на прах 12%
 Свързващи вещества 4%

Електрон

 Магнезий на прах 90 – 94%
 Алуминий на прах 0,5 – 8%
 Цинк и магнезий 1,5 – 5%

Пирогел РГ

 Бензин – 30%
 Паста  „ГУП” – 49%
 Магнезиеви стружки – 10%
 Керосин – 3%
 Бариев нитрат – 5%
 Изобутилметакрилат – 3%

Паста „ГУП” Равни части магнезиев прах, магнезиев окис и активен въглен. Към тях се прибавя пречистен керосин и течен асфалт до получаване на желеобразна смес.


[редактиране] Приложение

Напалма се използва в авиационни бомби, снаряди, в преносими или механизирани огнемети и запалителни патрони, за поражение на жива сила, техника и създаване на пожари. За първи път се използва от САЩ във Втората световна война от 1942 година, във войната против Корея 1950—1953, и особено широко се използва от САЩ във войната във Виетнам 1964—1973 година. Използван е и в Ирак през 2005.

През 1980 година използването на напалм срещу мирно население е забранен с конвенция на съвета на ООН. САЩ не се присъединява към това решение.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици