Старообредство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Старообредството е руска секта възникнала през втората половина на XVII век в резултат от разцепление в Руската православна църква от реформите на патриарх Никон (1652-1666), предприети с подкрепата на цар Алексей Романов.

Част от духовенството и миряните отказват да приемат реформите на патриарх Никон, изразяващи се в коригиране на богослужебни книги и приемане на църковни ритуали по гръко-византийски тертип.

Най-изявените църковни историци на руската православна църква Николай Каптерев и Евгений Голубинский застъпват тезата, че т.нар. външни и формални от богослужебна гледна точка реформи на патриарх Никон Московски се необосновани същностно и неналожителни обстоятелствено и се дължат на формилистично отношение и неразбиране на православната вяра. По тази причина, съпротивата срещу тях била естествена и основателна. На практика църквата се обърнала с цялата си мощ срещу едни традиционни битовизми на руска почва, които по никакъв начин не засягали единството, но не и естеството на вярата. От друга страна обаче, старообредците се явявали пречка пред разгръщането и реализирането на цезаропапистката идея Москва - Трети Рим.

Старообрядците са обявени вън от закона през 1685 г. с указ на царевна София Алексеевна.

Старообрядците са разделени на две крила - признаващи необходимостта от изграждането и съществуването на духовенство (или т.нар. свещеническо крило) и другото доближаващо се до евангелизма крило, отричащо необходимостта от посредници между човек и Бог. Последните обитавали самостоятелни отшелнически общности по отдалечени и пусти земи като тези по крайбрежието на Бяло море.

Старообрядците нямат единен църковен ритуал и литургийно единство. Едва в 1846 г. босненският сръбски митрополит Амвросий Попович установява старообредческа йерархия, която след октомврийската революция през 1923 г. се възприема в саратовска епархия.

Официално в 1864 г. Цар Освободител легализира съществуващото паралелно старообредство посредством «Правила», а верското преследване на старообрядството се прекратява по времето на император Николай I.

Поместен събор на Руската православна църква от 1971 г. по съветско време признава като неканонични съборите от 1656 г. и 1667 г. с които старообредците са отлъчени от църквата.

Счита се, че към 21 век числото на старообредците в Русия възлиза на около два милиона души.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]