Провинции на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Провинция, в Италия, е административна териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната територия (и винаги участва един регион), и се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в V глава на втората част на италианската конституция (чл. 114 и т.н.). Освен автономните провинции, всички италиански провинции са членове на "Съюз на Провинциите на Италия" (Unione delle Province d'Italia - Upi).

Обща информация[редактиране | edit source]

Понастоящем италианските провинции са 110 на брой, от които 107 провинциални администрации са членове на Съюза на Провинциите на Италия, вътре в 20 региона.

  • Във Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова не съществува никаква провинциална администрация.
  • Автономните провинции Тренто и Южен Тирол имат по-големи власти от редовните провинции, подобни на властите на регионите.
  • Четирите нови сардински провинции Карбония-Иглесиас, Медио Кампидано, Олбия-Темпио и Олястра не трябва да имат задължително всички провинциални щатни служби, а те са средища на провинциалните органи и на регионалните служби.
  • Деветте сицилиански провинции са били отстранени от регионалния статут и заместени от регионалния закон № 9/1986 със "регионални провинции", т.е., свободни дружества на много общини, а името остава "провинция".
  • Тъй като 5 провинции са със 2 столици (Пезаро и Урбино, Олбия-Темпио, Форли-Чезена, Медио Кампидано, Олястра и Карбония-Иглесиас) и една провинция е със 3 столици (Барлета-Андрия-Трани), провинциални столици са 117 (за 110 провинции). Аоста е регионална столица, а в статистиките се счита и като провинциална столица, тъй като регионът имаи едни и същи дейности като провинция.

Названия на провинциите[редактиране | edit source]

Названията на италианските провинции почти винаги съотвестват на имената на техните столици, с няколко изключения.

Статистика[редактиране | edit source]

По-големи и по-малки провинции
Провинция Площ (км2)
1 Южен Тирол 7.400
2 Фоджа 6.966
3 Кунео 6.902
4 Торино 6.829
5 Козенца 6.650
6 Потенца 6.549
106 Лоди 782
107 Гориция 466
108 Монца и Брианца 405
109 Прато 365
110 Триест 212
Провинции с голяма и малка гъстота
Провинция Гъстота
(д./км2)
1 Неапол 2.630
2 Монца и Брианца 2.075
3 Милано 1.982
4 Триест 1.117
5 Рим 776
106 Гросето 50,4
107 Олбия-Темпио 45,9
108 Нуоро 40,9
109 Аоста 39,2
110 Олястра 31,3

История на италианските провинции[редактиране | edit source]

В 1861 г., когато се декларира обединението на италианското кралство, провинциите са само 59, и националната територия не включва днешните региони Венето (с територията на днешна провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия, Трентино-Южен Тирол (които още са под австрийско управление) и Лацио (което остава част на папската държава). Вече са части на италианската територия окръг Риети, в този момент част на провинция Перуджа, и окръзи Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо).

В 1866 г., след третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема територии Венето и Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо, Удине); след това в 1868 г. се създава провинция Мантуа и в 1870 г., след завоюването на бъдещата столица, се създава провинция Рим; броят на провинциите е 69.

В 1920 г., след края на първата световна война, Италия превзема райони Венеция Тридентина (днес Трентино-Южен Тирол до Бренер) и на Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Риека, днес Хърватия, и се създава провинция Тренто и в 1923 три нови провинции Специя, Триест и йонийска провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. В 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта и в 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар; броят на провинциите е 76.

Провинциално преобразование[редактиране | edit source]

В 1927 г. според кралския законодателен указ № 1/1927 в 02.01.1927 "Преобразование на провинциите" се създават 17 провинции (Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани, Нуоро), отстранява се провинцията Казерта и окръзите, които са били междинно ниво между провинциите и общините.

През същата година Кастроджовани изменя името си в провинция Ена и Джирдженти в Агридженто. През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро а в 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари.
В 1934 г. се създава провинция Литория и в 1935 г. провинция Асти.
В 1939 г. провинцията Акуила дели Абруци изменя името си в провинция Л'Акуила и в 1940 г. провинцията Фриули става провинция Удине. В 1941 г. след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част на Губернаторство Далмация (което включва провинциите Задар, Сплит и Катаро), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинцията Любляна. Броят провинции е 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите.

След втората световна война[редактиране | edit source]

След края на втората световна война в 1945 г., провинцията Аоста измения името си в Вале д'Аоста, провинцията Литория изменя името си в Латина и се създава отново провинцията Казерта. В 1946 г., провинцията Апуания получава ново название Маса-Карара и се декларира Маса за провинциална столица. В 1947 г. според парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация, големи части на провинциите Триест и Гориция, които се превземат от Югославия, докато оставащата територия на провинцията Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободната триестска територия, официално независима от Италия. Когато Италия става република (2 юни 1946 г.) провинциите са 91 на брой. В 1948 г. провинцията Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут, а автономния регион Сицилия отстранява провинциите си и създава новите общински дружества, наречени "регионални провинции" с регионалния закон № 9 в 1986 г..

В 1951 г., йонийската провинция изменя името си в Таранто и провинция Триест се обединява отново с Италия в 1954 г..

Последни промени[редактиране | edit source]

През 1968 г. се създава провинция Порденоне, в 1970 г. провинция Изерния и в 1974 г. провинция Ористано и броят провинции е 95 (включен регион Вале д'Аоста).

През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си в Форли-Чезена.

В 2001 г. автономния регион Сардиния създава 4 нови провинции, действащи от 2005 г., Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас; през 2004 г. италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, действащи от 2009; провинциите са 110 на брой.

През 2009 г. министърът Роберто Калдероли отсранява кралския указ на 1938 г. и указа на 1946 г. и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното название Маса и Карара.[1][2]

Броят провинции в Италия.
Година Провинции
1861 59
1866 67
1868 68
1870 69
1920 70
1923 73
1924 76
1927 93
1934 94
1935 95
1941 98
1945 96
1947 91
1954 92
1968 93
1970 94
1974 95
1992 103
2001 107
2004 110

Провинции[редактиране | edit source]

В тези таблици се показват данните за население, площ и гъстота, брой общини и административен регион от 110 италиански провинции (включена Вале д'Аоста и две автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинции са в ред по население[3] и по броя членове в провинциалния си съвет.[4]

Повече от 3.000.000 души[редактиране | edit source]

Тези провинции имат Провинциален съвет със 45 члена и Провинциална джунта със 15 члена (ч. 47. законодателен указ 267/2000 изменен от ч. 2, п. 23, закон 244/2007).

Провинция Код Регион Население
(души)
Площ
(км²)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
Рим RM Лацио 4.154.684 5.352 776 121
Милано MI Ломбардия 3.123.205 1.575 1.982 134
Неапол NA Кампания 3.079.685 1.171 2.630 92

От 700.000 до 3.000.000 души[редактиране | edit source]

Тези провинции имат Провинциален съвет със 36 члена и Провинциална джунта със 12 члена.[5]

Провинция Код Регион Население
(души)
Площ
(км²)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
Торино TO Пиемонт 2.297.598 6.829 336 315
Бари BA Пулия 1.254.461 3.821 328 41
Палермо PA Сицилия 1.246.614 4.992 250 82
Бреша BS Ломбардия 1.242.393 4.783 260 206
Салерно SA Кампания 1.107.652 4.918 225 158
Бергамо BG Ломбардия 1.089.283 2.723 400 244
Катания CT Сицилия 1.087.749 3.553 306 58
Флоренция FI Тоскана 991.862 3.515 282 44
Болоня BO Емилия-Романя 984.342 3.702 266 60
Падуа PD Венето 927.730 2.142 433 104
Верона VR Венето 914.382 3.120 293 98
Казерта CE Кампания 910.006 2.640 345 104
Тревизо TV Венето 883.840 2.477 357 95
Генуа GE Лигурия 883.180 1.839 480 67
Варезе VA Ломбардия 876.705 1.199 731 141
Виченца VI Венето 866.398 2.723 318 121
Венеция VE Венето 858.915 2.461 349 44
Монца и Брианца MB Ломбардия 840.711 405 2.075 55
Лече LE Пулия 813.556 2.759 295 97
Козенца CS Калабрия 734.652 6.650 110 155

От 300.000 до 700.000 души[редактиране | edit source]

Тези провинции имат Провинциален съвет със 30 члена и Провинциална джунта със 10 члена.[6] Специални конституционни закони регулират автономни провинции на регион Трентино-Южен Тирол.

Провинция Код Регион Население
(души)
Площ
(км²)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
Модена MO Емилия-Романя 694.579 2.689 258 47
Перуджа PG Умбрия 667.071 6.332 105 59
Месина ME Сицилия 653.810 3.247 201 108
Фоджа FG Пулия 640.891 6.966 92 64
Комо CO Ломбардия 590.050 1.288 458 163
Кунео CN Пиемонт 589.586 6.902 85 250
Таранто TA Пулия 580.525 2.436 238 29
Реджо Калабрия RC Калабрия 565.756 3.184 178 97
Каляри CA Сардиния 561.080 4.569 123 71
Латина LT Лацио 551.217 2.250 245 33
Павия PV Ломбардия 544.230 2.965 184 190
Удине[7] UD Фриули-Венеция Джулия 541.036 4.904 110 136
Тренто (Автономна)[7] TN Трентино-Южен Тирол 524.826 6.203 85 211
Реджо Емилия RE Емилия-Романя 525.267 2.292 229 45
Южен Тирол (Автономна) BZ Трентино-Южен Тирол 503.434 7.400 68 116
Фрозиноне FR Лацио 497.849 3.243 154 91
Анкона AN Марке 478.319 1.940 247 49
Агридженто AG Сицилия 454.593 3.042 149 43
Алесандрия AL Пиемонт 439.414 3.559 123 190
Авелино AV Кампания 439.036 2.792 157 119
Трапани TP Сицилия 436.283 2.460 177 24
Парма PR Емилия-Романя 437.349 3.450 127 47
Пиза PI Тоскана 414.154 2.445 169 39
Мантуа MN Ломбардия 412.606 2.339 176 70
Сиракуза SR Сицилия 403.356 2.108 191 21
Бриндизи BR Пулия 403.096 1.839 219 20
Киети CH Абруцо 396.852 2.588 153 104
Форли-Чезена FC Емилия-Романя 392.329 2.376 165 30
Лука LU Тоскана 392.182 1.773 221 35
Барлета-Андрия-Трани BT Пулия 391.506 1.538 255 10
Равена RA Емилия-Романя 389.509 1.858 210 18
Потенца PZ Базиликата 385.309 6.549 59 100
Катандзаро CZ Калабрия 368.219 2.392 154 80
Новара NO Пиемонт 368.864 1.339 275 88
Пезаро и Урбино[8] PU Марке 365.788 2.564 143 60
Кремона CR Ломбардия 362.061 1.771 204 115
Ферара FE Емилия-Романя 358.972 2.630 136 26
Арецо AR Тоскана 348.127 3.236 108 39
Ливорно LI Тоскана 341.453 1.211 282 20
Леко LC Ломбардия 337.912 816 414 90
Сасари SS Сардиния 336.632 4.281 79 66
Римини[8] RN Емилия-Романя 325.219 863 377 27
Мачерата MC Марке 324.369 2.774 117 57
Пескара PE Абруцо 321.192 1.225 262 46
Витербо VT Лацио 318.139 3.614 88 60
Рагуза RG Сицилия 316.113 1.614 196 12
Порденоне PN Фриули-Венеция Джулия 313.870 2.130 147 51
Терамо TE Абруцо 311.590 1.948 160 47
Л'Акуила AQ Абруцо 309.264 5.035 61,4 108

До 300.000 души[редактиране | edit source]

Тези провинции имат Провинциален съвет със 24 члена и Провинциална джунта със 8 члена.[9] Специални конституционни закони регулират автономния регион Вале д'Аоста.

Провинция Код Регион Население
(души)
Площ
(км²)
Гъстота
(души./км²)
Общини
(№)
Пистоя PT Тоскана 292.108 965 303 22
Беневенто BN Кампания 288.283 2.071 139 78
Пиаченца PC Емилия-Романя 288.003 2.590 111 48
Савона SV Лигурия 287.315 1.545 186 69
Калтанисета CL Сицилия 272.052 2.124 128 22
Сиена SI Тоскана 271.365 3.823 71 36
Прато PO Тоскана 248.174 365 680 7
Ровиго RO Венето 247.297 1.790 138 50
Триест TS Фриули-Венеция Джулия 236.546 212 1.116 6
Терни TR Умбрия 233.719 2.122 110 33
Кампобасо CB Молизе 231.440 2.910 80 84
Гросето GR Тоскана 227.063 4.501 50 28
Лоди LO Ломбардия 225.825 782 289 61
Специя SP Лигурия 223.606 881 254 32
Империя IM Лигурия 221.885 1.156 192 67
Асти AT Пиемонт 221.151 1.515 146 118
Белуно BL Венето 213.876 3.676 58 69
Асколи Пичено AP Марке 213.586 1.228 174 33
Маса и Карара MS Тоскана 203.642 1.157 176 17
Матера MT Базиликата 203.570 3.447 59 31
Биела BI Пиемонт 186.698 914 204 82
Сондрио SO Ломбардия 182.709 3.210 57 78
Верчели VC Пиемонт 179.798 2.088 86 86
Фермо FM Марке 177.480 860 206 40
Кротоне KR Калабрия 173.812 1.716 101 27
Ена EN Сицилия 173.009 2.561 68 20
Вибо Валентия VV Калабрия 166.891 1.139 147 50
Ористано OR Сардиния 166.712 3.040 55 88
Вербано-Кузио-Осола VB Пиемонт 163.121 2.256 72 77
Нуоро NU Сардиния 161.020 3.934 41 52
Риети RI Лацио 159.979 2.750 58 73
Олбия-Темпио OT Сардиния 156.121 3.397 46 26
Гориция GO Фриули-Венеция Джулия 142.627 466 306 25
Карбония-Иглесиас CI Сардиния 130.186 1.495 87 23
Аоста
(Автономен регион)
AO Вале д'Аоста 127.866 3.266 39 74
Медио Кампидано VS Сардиния 102.647 1.516 68 28
Изерния IS Молизе 88.789 1.528 58 52
Олястра OG Сардиния 58.006 1.854 31 23
Общо за Италия 60.340.328 301.338 200 8.094

Източници[редактиране | edit source]

  1. Restituita la e a Massa Carrara
  2. Si torna all'antica denominazione
  3. Демографски данни 31-12-2009, Istat
  4. Член № 37 в "Testo unico degli Enti locali".
  5. Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции Палермо и Катания в автономният регион Сицилия е 45 на брой, и 15 на брой за провинциалните джунти.
  6. С изключение на регионалните сицилиански провинции Агридженто, Трапани, Сиракуза и Рагуза, за които членовете на съвета са 35 и на джунтата 12 на брой; за провинция Месина те са 45 и 15 на брой.
  7. а б През 2009 г. общините Камполонго ал Торе и Таполяно се обединяват в единствена община Камполонго Таполяно. Общините в провинцията са 136 на брой (Общини, Istat).
  8. а б През 2009 г. седем общини напускат провинцията Пезаро и Урбино и се обединяват на провинцията Римини.
  9. Членовете на провинциалните съвети на регионалните провинции в автономният регион Сицилия е 25 на брой, според регионалните закони.

Външни препратки[редактиране | edit source]