Провинции на Италия

Провинция, в Италия, е административна териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната територия (и винаги участва един регион), и се състои от повече общини. Главните закони, управляващи провинциите, се намират в V глава на втората част на италианската конституция (чл. 114 и т.н.). Освен автономните провинции, всички италиански провинции са членове на "Съюз на Провинциите на Италия" (Unione delle Province d'Italia - Upi).

Обща информация

Понастоящем италианските провинции са 110 на брой, от които 107 провинциални администрации са членове на Съюза на Провинциите на Италия, вътре в 20 региона.

• Във Вале д'Аоста провинциалното управление е поверено на регионалното правителство, затова не съществува никаква провинциална администрация.
• Автономните провинции Тренто и Южен Тирол имат по-големи власти от редовните провинции, подобни на властите на регионите.
• Четирите нови сардински провинции Карбония-Иглесиас, Медио Кампидано, Олбия-Темпио и Олястра не трябва да имат задължително всички провинциални щатни служби, а те са средища на провинциалните органи и на регионалните служби.
• Деветте сицилиански провинции са били отстранени от регионалния статут и заместени от регионалния закон № 9/1986 със "регионални провинции", т.е., свободни дружества на много общини, а името остава "провинция".
• Тъй като 5 провинции са със 2 столици (Пезаро и Урбино, Олбия-Темпио, Форли-Чезена, Медио Кампидано, Олястра и Карбония-Иглесиас) и една провинция е със 3 столици (Барлета-Андрия-Трани), провинциални столици са 117 (за 110 провинции). Аоста е регионална столица, а в статистиките се счита и като провинциална столица, тъй като регионът имаи едни и същи дейности като провинция.

Названия на провинциите

Названията на италианските провинции почти винаги съотвестват на имената на техните столици, с няколко изключения.

• Пет провинции са с двойно наименование: Карбония-Иглесиас, Олбия-Темпио, Пезаро и Урбино, Маса и Карара, Форли-Чезена. На първите три провинции съотвестват двойната столица а последните две са с единствена столица (Форли и Маса);
• Две провинции са с тройно наименование: Барлета-Андрия-Трани, на която съотвестват и трите столици и Вербано-Кузио-Осола, която е с единствена столица, Вербания;
• Четири провинции са с географско наименование: Медио Кампидано, Олястра, Вербано-Кузио-Осола и Монца и Брианца, на които може да съотвести и двоина столица.
• Една провинция и един регион са двуезични: Южен Тирол и автономен регион Вале д'Аоста, където се говорят съответно немски и френски език. Езиковите малцинства в тези райони се пазят от специални регионални и провинциални закони. Различно от другите италиански провинции, служебните документи и личните карти се издават на двата езика.

Статистика

По-големи и по-малки провинции

№	Провинция	Площ (км2)
1	Южен Тирол	7.400
2	Фоджа	6.966
3	Кунео	6.902
4	Торино	6.829
5	Козенца	6.650
6	Потенца	6.549
106	Лоди	782
107	Гориция	466
108	Монца и Брианца	405
109	Прато	365
110	Триест	212

Провинции с голяма и малка гъстота

№	Провинция	Гъстота (д./км2)
1	Неапол	2.630
2	Монца и Брианца	2.075
3	Милано	1.982
4	Триест	1.117
5	Рим	776
106	Гросето	50,4
107	Олбия-Темпио	45,9
108	Нуоро	40,9
109	Аоста	39,2
110	Олястра	31,3

История на италианските провинции

В 1861 г., когато се декларира обединението на италианското кралство, провинциите са само 59, и националната територия не включва днешните региони Венето (с територията на днешна провинция Мантуа), Фриули-Венеция Джулия, Трентино-Южен Тирол (които още са под австрийско управление) и Лацио (което остава част на папската държава). Вече са части на италианската територия окръг Риети, в този момент част на провинция Перуджа, и окръзи Читадукале в провинция Л'Акуила и Гаета и Сора в провинция Тера ди Лаворо).

В 1866 г., след третата война срещу Австрия, Кралство Италия превзема територии Венето и Фриули и Мантуа, и се създават 8 нови провинции (Белуно, Венеция, Верона, Виченца, Падуа, Ровиго, Тревизо, Удине); след това в 1868 г. се създава провинция Мантуа и в 1870 г., след завоюването на бъдещата столица, се създава провинция Рим; броят на провинциите е 69.

В 1920 г., след края на първата световна война, Италия превзема райони Венеция Тридентина (днес Трентино-Южен Тирол до Бренер) и на Венеция Джулия (от Триест до Задар без град Риека, днес Хърватия, и се създава провинция Тренто и в 1923 три нови провинции Специя, Триест и йонийска провинция, а провинция Порто Маурицио става Империя. В 1921 г. официалното название на провинция Тера ди Лаворо става Казерта и в 1924 г. се създават новите провинции Фиуме, Пула и Задар; броят на провинциите е 76.

Провинциално преобразование

В 1927 г. според кралския законодателен указ № 1/1927 в 02.01.1927 "Преобразование на провинциите" се създават 17 провинции (Аоста, Верчели, Варезе, Савона, Южен Тирол, Гориция, Пистоя, Пескара, Риети, Терни, Витербо, Фрозиноне, Бриндизи, Матера, Рагуза, Кастроджовани, Нуоро), отстранява се провинцията Казерта и окръзите, които са били междинно ниво между провинциите и общините.

През същата година Кастроджовани изменя името си в провинция Ена и Джирдженти в Агридженто. През 1930 г. провинция Фиуме става Карнаро а в 1931 г. Бари деле Пулие става провинция Бари.
В 1934 г. се създава провинция Литория и в 1935 г. провинция Асти.
В 1939 г. провинцията Акуила дели Абруци изменя името си в провинция Л'Акуила и в 1940 г. провинцията Фриули става провинция Удине. В 1941 г. след завоюването на крайбрежните територии на Кралство Югославия, провинция Задар става част на Губернаторство Далмация (което включва провинциите Задар, Сплит и Катаро), а в днешната територия на Словения, превзета от италианската армия, се създава провинцията Любляна. Броят провинции е 95 (освен окупационните зони, губернаторствата и колониите.

След втората световна война

След края на втората световна война в 1945 г., провинцията Аоста измения името си в Вале д'Аоста, провинцията Литория изменя името си в Латина и се създава отново провинцията Казерта. В 1946 г., провинцията Апуания получава ново название Маса-Карара и се декларира Маса за провинциална столица. В 1947 г. според парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., Италия губи териториите на провинциите Истрия, Карнаро и Далмация, големи части на провинциите Триест и Гориция, които се превземат от Югославия, докато оставащата територия на провинцията Триест (зона A) е окупирана от американските и английските сили, които създават Свободната триестска територия, официално независима от Италия. Когато Италия става република (2 юни 1946 г.) провинциите са 91 на брой. В 1948 г. провинцията Вале д'Аоста става административен автономен регион със специален статут, а автономния регион Сицилия отстранява провинциите си и създава новите общински дружества, наречени "регионални провинции" с регионалния закон № 9 в 1986 г..

В 1951 г., йонийската провинция изменя името си в Таранто и провинция Триест се обединява отново с Италия в 1954 г..

Последни промени

През 1968 г. се създава провинция Порденоне, в 1970 г. провинция Изерния и в 1974 г. провинция Ористано и броят провинции е 95 (включен регион Вале д'Аоста).

През 1992 г. се създават 8 нови провинции: Вербано-Кузио-Осола, Биела, Леко, Лоди, Римини, Прато, Кротоне, Вибо Валентия, а провинцията Форли изменя името си в Форли-Чезена.

В 2001 г. автономния регион Сардиния създава 4 нови провинции, действащи от 2005 г., Олбия-Темпио, Олястра, Медио Кампидано и Карбония-Иглесиас; през 2004 г. италианският парламент създава 3 провинции: Монца и Брианца, Фермо и Барлета-Андрия-Трани, действащи от 2009; провинциите са 110 на брой.

През 2009 г. министърът Роберто Калдероли отсранява кралския указ на 1938 г. и указа на 1946 г. и провинцията Маса-Карара получава отново оригиналното название Маса и Карара.

Броят провинции в Италия.

Година	Провинции
1861	59
1866	67
1868	68
1870	69
1920	70
1923	73
1924	76
1927	93
1934	94
1935	95
1941	98
1945	96
1947	91
1954	92
1968	93
1970	94
1974	95
1992	103
2001	107
2004	110

Провинции

В тези таблици се показват данните за население, площ и гъстота, брой общини и административен регион от 110 италиански провинции (включена Вале д'Аоста и две автономни провинции на Трентино-Южен Тирол). Провинции са в ред по население и по броя членове в провинциалния си съвет.

Повече от 3.000.000 души

Тези провинции имат Провинциален съвет със 45 члена и Провинциална джунта със 15 члена (ч. 47. законодателен указ 267/2000 изменен от ч. 2, п. 23, закон 244/2007).

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Рим	RM	Лацио	4.154.684	5.352	776	121
Милано	MI	Ломбардия	3.123.205	1.575	1.982	134
Неапол	NA	Кампания	3.079.685	1.171	2.630	92

От 700.000 до 3.000.000 души

Тези провинции имат Провинциален съвет със 36 члена и Провинциална джунта със 12 члена.

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Торино	TO	Пиемонт	2.297.598	6.829	336	315
Бари	BA	Пулия	1.254.461	3.821	328	41
Палермо	PA	Сицилия	1.246.614	4.992	250	82
Бреша	BS	Ломбардия	1.242.393	4.783	260	206
Салерно	SA	Кампания	1.107.652	4.918	225	158
Бергамо	BG	Ломбардия	1.089.283	2.723	400	244
Катания	CT	Сицилия	1.087.749	3.553	306	58
Флоренция	FI	Тоскана	991.862	3.515	282	44
Болоня	BO	Емилия-Романя	984.342	3.702	266	60
Падуа	PD	Венето	927.730	2.142	433	104
Верона	VR	Венето	914.382	3.120	293	98
Казерта	CE	Кампания	910.006	2.640	345	104
Тревизо	TV	Венето	883.840	2.477	357	95
Генуа	GE	Лигурия	883.180	1.839	480	67
Варезе	VA	Ломбардия	876.705	1.199	731	141
Виченца	VI	Венето	866.398	2.723	318	121
Венеция	VE	Венето	858.915	2.461	349	44
Монца и Брианца	MB	Ломбардия	840.711	405	2.075	55
Лече	LE	Пулия	813.556	2.759	295	97
Козенца	CS	Калабрия	734.652	6.650	110	155

От 300.000 до 700.000 души

Тези провинции имат Провинциален съвет със 30 члена и Провинциална джунта със 10 члена. Специални конституционни закони регулират автономни провинции на регион Трентино-Южен Тирол.

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Модена	MO	Емилия-Романя	694.579	2.689	258	47
Перуджа	PG	Умбрия	667.071	6.332	105	59
Месина	ME	Сицилия	653.810	3.247	201	108
Фоджа	FG	Пулия	640.891	6.966	92	64
Комо	CO	Ломбардия	590.050	1.288	458	163
Кунео	CN	Пиемонт	589.586	6.902	85	250
Таранто	TA	Пулия	580.525	2.436	238	29
Реджо Калабрия	RC	Калабрия	565.756	3.184	178	97
Каляри	CA	Сардиния	561.080	4.569	123	71
Латина	LT	Лацио	551.217	2.250	245	33
Павия	PV	Ломбардия	544.230	2.965	184	190
Удине	UD	Фриули-Венеция Джулия	541.036	4.904	110	136
Тренто (Автономна)	TN	Трентино-Южен Тирол	524.826	6.203	85	211
Реджо Емилия	RE	Емилия-Романя	525.267	2.292	229	45
Южен Тирол (Автономна)	BZ	Трентино-Южен Тирол	503.434	7.400	68	116
Фрозиноне	FR	Лацио	497.849	3.243	154	91
Анкона	AN	Марке	478.319	1.940	247	49
Агридженто	AG	Сицилия	454.593	3.042	149	43
Алесандрия	AL	Пиемонт	439.414	3.559	123	190
Авелино	AV	Кампания	439.036	2.792	157	119
Трапани	TP	Сицилия	436.283	2.460	177	24
Парма	PR	Емилия-Романя	437.349	3.450	127	47
Пиза	PI	Тоскана	414.154	2.445	169	39
Мантуа	MN	Ломбардия	412.606	2.339	176	70
Сиракуза	SR	Сицилия	403.356	2.108	191	21
Бриндизи	BR	Пулия	403.096	1.839	219	20
Киети	CH	Абруцо	396.852	2.588	153	104
Форли-Чезена	FC	Емилия-Романя	392.329	2.376	165	30
Лука	LU	Тоскана	392.182	1.773	221	35
Барлета-Андрия-Трани	BT	Пулия	391.506	1.538	255	10
Равена	RA	Емилия-Романя	389.509	1.858	210	18
Потенца	PZ	Базиликата	385.309	6.549	59	100
Катандзаро	CZ	Калабрия	368.219	2.392	154	80
Новара	NO	Пиемонт	368.864	1.339	275	88
Пезаро и Урбино	PU	Марке	365.788	2.564	143	60
Кремона	CR	Ломбардия	362.061	1.771	204	115
Ферара	FE	Емилия-Романя	358.972	2.630	136	26
Арецо	AR	Тоскана	348.127	3.236	108	39
Ливорно	LI	Тоскана	341.453	1.211	282	20
Леко	LC	Ломбардия	337.912	816	414	90
Сасари	SS	Сардиния	336.632	4.281	79	66
Римини	RN	Емилия-Романя	325.219	863	377	27
Мачерата	MC	Марке	324.369	2.774	117	57
Пескара	PE	Абруцо	321.192	1.225	262	46
Витербо	VT	Лацио	318.139	3.614	88	60
Рагуза	RG	Сицилия	316.113	1.614	196	12
Порденоне	PN	Фриули-Венеция Джулия	313.870	2.130	147	51
Терамо	TE	Абруцо	311.590	1.948	160	47
Л'Акуила	AQ	Абруцо	309.264	5.035	61,4	108

До 300.000 души

Тези провинции имат Провинциален съвет със 24 члена и Провинциална джунта със 8 члена. Специални конституционни закони регулират автономния регион Вале д'Аоста.

Провинция	Код	Регион	Население (души)	Площ (км²)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Пистоя	PT	Тоскана	292.108	965	303	22
Беневенто	BN	Кампания	288.283	2.071	139	78
Пиаченца	PC	Емилия-Романя	288.003	2.590	111	48
Савона	SV	Лигурия	287.315	1.545	186	69
Калтанисета	CL	Сицилия	272.052	2.124	128	22
Сиена	SI	Тоскана	271.365	3.823	71	36
Прато	PO	Тоскана	248.174	365	680	7
Ровиго	RO	Венето	247.297	1.790	138	50
Триест	TS	Фриули-Венеция Джулия	236.546	212	1.116	6
Терни	TR	Умбрия	233.719	2.122	110	33
Кампобасо	CB	Молизе	231.440	2.910	80	84
Гросето	GR	Тоскана	227.063	4.501	50	28
Лоди	LO	Ломбардия	225.825	782	289	61
Специя	SP	Лигурия	223.606	881	254	32
Империя	IM	Лигурия	221.885	1.156	192	67
Асти	AT	Пиемонт	221.151	1.515	146	118
Белуно	BL	Венето	213.876	3.676	58	69
Асколи Пичено	AP	Марке	213.586	1.228	174	33
Маса и Карара	MS	Тоскана	203.642	1.157	176	17
Матера	MT	Базиликата	203.570	3.447	59	31
Биела	BI	Пиемонт	186.698	914	204	82
Сондрио	SO	Ломбардия	182.709	3.210	57	78
Верчели	VC	Пиемонт	179.798	2.088	86	86
Фермо	FM	Марке	177.480	860	206	40
Кротоне	KR	Калабрия	173.812	1.716	101	27
Ена	EN	Сицилия	173.009	2.561	68	20
Вибо Валентия	VV	Калабрия	166.891	1.139	147	50
Ористано	OR	Сардиния	166.712	3.040	55	88
Вербано-Кузио-Осола	VB	Пиемонт	163.121	2.256	72	77
Нуоро	NU	Сардиния	161.020	3.934	41	52
Риети	RI	Лацио	159.979	2.750	58	73
Олбия-Темпио	OT	Сардиния	156.121	3.397	46	26
Гориция	GO	Фриули-Венеция Джулия	142.627	466	306	25
Карбония-Иглесиас	CI	Сардиния	130.186	1.495	87	23
Аоста (Автономен регион)	AO	Вале д'Аоста	127.866	3.266	39	74
Медио Кампидано	VS	Сардиния	102.647	1.516	68	28
Изерния	IS	Молизе	88.789	1.528	58	52
Олястра	OG	Сардиния	58.006	1.854	31	23
Общо за Италия			60.340.328	301.338	200	8.094

Външни препратки

• ((it)) "Названия и кодове на провинциите и регионите на Италия", Istat (за сваляне)
• ((it)) Провинции и общини в Италия (официален списък)
• ((it)) Провинции и общини: Природа
• ((it)) Breve presentazione dell'evoluzione istituzionale e finanziaria delle Province Italiane
• ((it)) Мапа и статистики за провинциите от Съюза на Провинциите на Италия
• ((it)) Преброяване на население 2001, Istat
• ((it)) Guida agli Enti Locali, un sito completo per tutti gli operatori degli enti locali.