Неапол (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Провинция Неапол
Герб Карта
Данни
Страна: Flag of Italy.svg Италия
Регион: Campania-Bandiera.png Кампания
Площ: 1 171 км2
Население: 3.056.124
Гъстота: 2 630
Общини: 92
Уеб адрес на провинцията
http://www.provincia.napoli.it/

Провинция Неапол (на италиански: Provincia di Napoli) е една от петте провинции, съставящи региона Кампания, Южна Италия. Площта ѝ е 1171 км², а населението към 2013 г. е 3.056.124 жители. Провинцията включва 92 общини, административен център е град Неапол. Това е най-гъсто населеният район както в Италия, така и в Европа. Територията, на цялата провинция заедно с островите, е по-малка от тази на градската част на Рим. Повечето от градовете и градчетата са свързани в едно цяло. т.е. нямат видимо разделение.

География[редактиране | edit source]

Неаполитанската провинция граничи с провинцията на Казерта и тази на Беневенто на север, провинцията на Авелино на изток и с тази на Салерно на югоизток. На юг и на запад, бреговете на провинцията се мият от водите на Тиренско море.

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинция Неапол се разделя от правителството на регион Кампания на шест района, с 92 общини.

1 - Община Неапол.

2 - Район Северен Неапол: общини Арцано, Грумо Невано, Казандрино, Казаваторе, Казория, Мелито ди Наполи, Муняно ди Наполи, Сант'Антимо, Фратамаджоре, Фратаминоре.

3 - Район "Везувий": общини Боскореале, Боскотреказе, Вола, Ерколано, Кастеламаре ди Стабия, Маса ди Сома, Отавиано, Поджомарино, Полена Трокия, Помпей, Портичи, Сан Джорджо а Кремано, Сан Джузепе Везувиано, Сан Себастиано ал Везувио, Сант'Анастазия, Сома Везувиана, Стриано, Терциньо, Торе Анунциата, Торе дел Греко, Треказе, Черкола.

4 - Район "Нола: общини Вишано, Кампозано, Карбонара ди Нола, Казамарчано, Комициано, Ливери, Марилянела, Мариляно, Нола, Палма Кампания, Рокараинола, Сан Дженаро Везувиано, Сан Паоло Бел Сито, Сан Виталиано, Савиано, Туфино, Чичано, Чимитиле, Шишано.

5 - Район "Флегрей" с островите Иския и Прочида: общини Баколи, Барано д'Иския, Казамичола Терме, Куарто, Иския, Лако Амено, Монте ди Прочида, Поцуоли, Прочида, Серара Фонтана, Форио

6 - Район "Соренто" с острова Капри: общини Аджерола, Анакапри, Капри, Казола ди Наполи, Граняно, Летере, Маса Лубренсе, Мета, Пиано ди Соренто, Пимонте, Сант'Аниело, Сант'Антонио Абате, Санта Мария ла Карита, Соренто, Вико Екуенсе.

Население[редактиране | edit source]

Към 2013 г. населението на провинцията е 3.056.124 жители. Регистрираните емигранти са около 75 хиляди, като почти половината от тях живеят в град Неапол. Чужденците в този район работят предимно в сферата на туризма или домашните услуги, поради гъстотата на населението, по-ниския стандарт на живот в сравнение със северните и централните части на страната, и високия процент на престъпността в региона.

Неаполитански език[редактиране | edit source]

Неаполитанският е романски език който, заедно с италианския, се говори в Южна Италия. В различните си вариации, неаполитанският език се говори от населението в регионите Кампания, Базиликата, Абруцо, Молизе, Пулия, северната част на Калабрия и южната част на Лацио. Това са регионите които, по време на Кралството на двете Сицилии, са се намирали от източната страна на фара на Месина, където именно неаполитанският е бил официален език. Докато сицилианският е бил официален език на територията намираща се западно от фара - днешна Сицилия.

Неаполитанският език е определен като отделен език, по всички критерии, от ЮНЕСКО. Той, подобно на италианския, произхожда от латинския език.

Култура[редактиране | edit source]

Неапол е градът с най-дългогодишната история и най-запазените културни, музикални и езикови традиции на територията на Италианската република. От кулинарна гледна точка в него са родени както световноизвестната пица, така и типът паста наречен спагети. Историческият център на града е включен в списъка на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО, като световно културно-историческо наследство. Сред най-известните забележителности в Неапол фигурират националната галерия Каподимонте, националния археологически музей, музеят Сан Мартино, театърът Сан Карло, кварталите Позилипо и Вомеро, Вила Флоридиана, замъците Маскио Анджоино, Капуано и кралският дворец, разположен на известната Пиаца дел Плебишито. В квартала Позилипо се намира Вила Розбъри, която е една от трите резиденции, с които разполага републиканският президент. Световноизвестни забележителности са и вулканът Везувий, заедно със заобикалящия го национален парк, разположен южно от града, и вулканичният парк Кампи Флегреи, разположен на северозапад. От особен интерес за посетителите са и кварталите Авоката и Монтекиари, по-известни като Испанските квартали където, както преди пет века така и днес в поредица от тесни улички притиснати от антични постройки, около 14 хиляди души живеят потопени изцяло в хаотичността и претрупаността на автентичната неаполитанска култура и неаполитански начин на живот.

Църквата Анунциата в Джуляно ин Кампания

Вторият по големина град на територията на провинцията, след административния център, е Джуляно ин Кампания, с население от около 110 хиляди жители. Сред забележителностите в него са множеството антични църкви, като Анунциата, Санта София, Сан Никола, Санта Мария делле Грацие, Сан Джовани а Кампо, археологическият парк, сградата на Палацо Пинели, построена през 1545 г., както и градският парк на територията на който са засадени различни екзотични видове растения. В Джуляно ин Кампания всяка година се провеждат и два престижни музикални фестивала: Agorà Jazz Festival и Liberevocifestival.

Катедралата Санта Мария Асунта в град Нола

В град Казория, който, де факто, е продължение на Неапол в посока север, се намира един от най-важните музеи на модерното изкуство в страната, като някои от скулптурите са изложени и в градския парк, където могат да бъдат разглеждани гратис. Ачера от своя страна пък е един от най-старите градове в региона. Той е бил населяван още във времената на праисторията, заради богатата фауна и водните находища. Градът е и епархийско седалище от XI век насам. В североизточната му част са разположени останките от автентичния етруски град Суесола.

Друг град, от особено историческо значение , е Нола, чиито първи основи са били положени от авзоните през VII век пр.Хр. За неговата богата история свидетелстват ноланският историческо-археологически музей, епархийският музей, римският амфитеатър Латерицио, дворецът Орсини и катедралата Санта Мария Асунта. В град Мариляно се намира херцогският дворец, в който между XVII и XVIII век е живяла известната фамилия Мастрили, като днес той е седалище на съвета на винченцианските сестри. В близкия град Кайвано се намира една от най-важните църкви в Кампания - Светилището на Пресвета Мария от Кампильоне.

Панорама на Торе Анунциата от Palazzo delle Catene

На брега на Тиренско море, или по-конкретно на Неаполитанския залив, в непосредствена близост до Везувий, са разположени градовете Торе дел Греко и Торе Анунциата. Първият е наричан още градът на Джакомо Леопарди, тъй в него поетът е сътворил произведенията "Джинестра" и "Лунният залез", малко преди смъртта си. Забележителни в Торе дел Греко са и базиликата Санта Кроче, построена през XVI век, историческият музей, намиращ се в сградата на Държавния институт на изкуствата Франческо Дени, музеят на играчките и морският музей. Историческата част на град Торе Анунциата от своя страна, подобно на Испанските квартали в Неапол, и до днес пази непокътнат облика си на типично неаполитанско селище. Градът, включен вписъка на ЮНЕСКО за културно наследство, разполага с 18 църкви, сред които най-известна е базликата Аве Гратиа Плена, както и с пет театъра, сред които изпъкват Политеама и Метрополитън (вече Terzo Ordine del Molini del Conte), където много музикални звезди изнасят своите концерти. Изключително посещаван от туристите обект са и Везувианските лечебни бани. В Торе Анунциата е родена най-известната съвременна певица на неаполитански песни - Мария Национале. В непосредствена близост е разположен и Помпей - градът, опустошен от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Днес той е включен в списъка на ЮНЕСКО като културно наследство от световен мащаб.

Соренто, на фона на вулкана Везувий

През летните месеци на годината, най-посещаван е град Соренто, разположен върху Сорентинския полуостров, на 46 км. от Неапол. Соренто, освен със своите плажове, привлича туристи и със своето архитектурно очарование, засвидетелствано от катедралата кръстена на светците Филипо и Джакомо, реставрирана през XV век, църквите Мадона дел Кармине, Сан Паоло, Сан Франческо от Асизи, базиликата Сан Антонио. В музея Кореале ди Теранова са изложени антични гръцки и римски находки, колекция от порцеланови статуи от Каподимонте и секция с картини от периода между XVII и XIX век.

В зоната на парка Кампи Флегреи, на брега на Неаполитанския залив, се намира град Поцуоли. Това е един от малкото градове в света, които разполагат с два римски амфитеатъра. Според историческите сведения, по-големият от тях, Флавио, е построен по времето на Нерон. В града се намира и една от най-старите въздухоплавателни академии, функционираща от 1923 г. Езерото, от вулканичен произход, Лаго д'Аверно, в античността се е смятало за "врата на Ада" поради особено тъмния си цвят - следствие от това, че дъното му всъщност е вулканичен кратер.

Неаполитанска песен[редактиране | edit source]

Марио Мерола - един от символите на неаполитанската песен

Неаполитанската песен (на италиански: Canzone napoletana) е един от поджанровете на популярната музика, произхождащ от Неапол. Репертоарът се заражда през XIII век, когато населението на Неапол обединява страстта си към поезията и груповото вокално изпълнение, и по този начин изразява нещо като спонтанно обръщение към слънцето, запитвайки го защо светът е толкова красив, а животът толкова труден. През XIV век, когато неаполитанският се превръща в официален език, многобройни музиканти, вдъхновени от хорските припеви, започват да композират вече оформени балади. През XV век се заражда т.нар. виланела, по-късно наречена канцонета, а през XVI неаполитанската музика става популярна на територията на целия европейски континент. Неаполитанският репертоар от периода между 1839 г. и 1970 г. е наричан "Класическа неаполитанска песен". В началото на XIX век се зараждат първите музикални магазини и това допринася допълнително за популяризирането на канцонетите.

Мандолината - главен инструмент в неаполитанската музика

През 70-те години на миналия век неаполитанската песен се преобразява, за да се впише в музикалната обстановка на времето си. Така се ражда мелодраматичният или още наричан театрално-музикален жанр на песента. Символ на тази ера е Марио Мерола - един от най-именитите изпълнители в историята на неаполитанската музика. Следват го Пино Мауро, Марио Треви и Марио Да Винчи. През 80-те в неаполитанската музика навлиза съвременният поп жанр, като за основоположник се смята певецът Нино Д'Анджело, който по онова време продава милиони копия от албумите си и изнася концерти в международен мащаб, препълвайки както залата Олимпия в Париж, така и Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк и стадиона Уембли в Лондон. През 90-те години изгрява звездата на Мария Национале, често определяна като символа на Неапол, заради невероятната виртуозност на гласа й, съчетана с типичното средиземноморско женско излъчване.

Що се отнася до класическия репертоар от неаполитански песни, той продължава да присъства стабилно в музикалното пространство през годините, най-вече заради изпълненията му от най-великите тенори на XX век, като Лучано Павароти, Андреа Бочели, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Сред неаполитанските изпълнители, прочули се през последното десетилетие, изпъква най-вече името на Джиджи Д'Алесио. Колкото до музикалните инструменти, символът на неаполитанската музика е мандолината. Много често присъствие имат също китарата и тамбурата.

Най-прочутите неаполитански хитове в интернационален мащаб са "O Sole Mio" и "Caruso", втората написана и изпята в оригинал от Лучо Дала през 1986 г. Други популярни класики са "Reginella", "Maruzzella", "Fenesta Vascia", "O surdato nnamurato", "Era de Maggio", "Serenata Napoletana", "A Cartulina e Napule" и др.

Неаполитанско кино[редактиране | edit source]

Неаполитанското кино е популярно в цял свят. Сред най-известните ленти фигурират "Чочарка" (1960 г.) на режисьора Виторио Де Сика, за който София Лорен печели Оскар като най-добра актриса. Друга класика е "Златото на Неапол" (1954 г.), отново режисиран от Де Сика и с участието на Лорен. През 80-те години режисьора Алфонсо Бреша заснема два особено успешни мелодраматични филма с участието на Марио Мерола и Ида Ди Бенедето - "Предателство" и "Клетва" - и двата от 1982 г. Ида Ди Бенедето е муза на режисьора Салваторе Пишичели, който я дирижира в пет свои филма. През последните две десетилетия множество неаполитански артисти се изявяват както като актьори, така и като режисьори на поредица от филми, които продължават да жънат успех в кино салоните и да поддържат висок интереса, най-вече към неаполитанската комедия. Сред най-популярните имена са Алесандро Сиани и Винченцо Салеме. През 2008 г. световна слава придобива филмовата адаптация на книгата "Гомор" на Роберто Савиано, режисирана от Матео Гароне, която разказва за жестоката местна реалност през последните години (виж по-долу).

Неаполитанска литература[редактиране | edit source]

Сред легендарните неаполитански автори фигурират имената на Едоардо Де Филипо, Салваторе Ди Джакомо и Гаетано Ди Маио. Най-известният писател на новото време е Роберто Савиано.

Престъпност[редактиране | edit source]

Престъпността в Неаполитанската провинция е много висока. От много години насам начинът на живот, администрацията и отраслите на територията на провинцията, както и на региона, са силно повлияни от присъствието на криминалната организация Камора, която понастоящем е най-опасната групировка от мафиотски тип в Европа и една от най-опасните в света. Само на територията на Неапол оперират 40 камористки клана, а в заобикалящите го населени места от провинцията оперират други 55. Дейността е концентрирана главно в трафика на наркотици, нелегалната проституция, уличните и домашните кражби, трафика и горенето на токсични отпадъци. В неаполитанската камора няма йерархия, т.е. всеки клан оперира сам за себе си и е в конкуренция с останалите. Това е една от причините често да има кървави сблъсъци между бандите, по време на които често се извършват и убийства на невинни лица. Кварталите Скампия и Секондиляно в северен Неапол сформират едно от най-големите огнища за трафик на наркотици в света.

Земя на огньовете[редактиране | edit source]

Изразът "Земя на огньовете" (на италиански: Terra dei fuochi) се използва като индикация на зона, намираща се в региона Кампания, на територията на провинциите Неапол и Казерта. За първи път това определение е употребено през 2003 г. в доклад на италианската еко организация Legambiente. В последствие е използвано като заглавие на последната глава в книгата на Роберто Савиано - "Гомор". Тази зона се характеризира с нелегалния трафик на отпадъци, опасни за човешкия живот и околната среда. "Земята на огньовете" обхваща площ от 1076 квадратни километра, на чиято територия са разположени 57 малки и големи градове, сред които и двата административни града - Неапол и Казерта - също силно засегнати от замърсяването. Общият брой на населението надминава 2 милиона души. В провинция Неапол се намира и т.нар. "Триъгълник на смъртта" - разположен между градовете Ачера, Мариляно и Нола. Това наименование произхожда от изключително високия процент на ракови заболявания сред населението там, вследствие на замърсяването. На територията на "земята на огньовете" се извършва нелегален трафик на индустриални, токсични и ядрени отпадъци, който се управлява от клановете на местната криминална организация Камора. От около 30 години насам вредните отпадъци, произхождащи от Северна Италия и чужбина, се заравят в почвата или се изхвърлят директно върху нея.

На територията на "земята на огньовете" ежедневно се горят отпадъци, откъдето идва и въпросното прозвище на участъка. В полята между градовете, или в техните периферии, биват изгаряни множество автомобилни гуми, текстилни тъкани, кабели, мебели, домакински електроуреди и др., като палежите образуват огромни облаци токсичен дим, които се разпространяват и по територията на населените места. Обикновено тези процедури се извършват по всяко време на денонощието, като много често това се случва през нощните часове, за да не бъдат забелязани подпалвачите. Особено активно участие в палежите взимат и местните ромски лагери, като една от причините е добивът на медна тел от горенето на кабели. Това явление оказва силно отражение върху здравословното състояние на населението, поради замърсяването както на въздуха, така и на почвите и водите в областта.

Понастоящем италианското правителство се опитва да въведе ред чрез реформи и декрети, които да доведат до намаляване на замърсяването на територията, но поради мащабното присъствие на Камората в административното управление на Кампания, към момента не е постигнат резултат.

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Провинции в Кампания
Авелино • Беневенто • Казерта • Неапол • Салерно