Върховен касационен съд
| Върховен касационен съд | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Абревиатура | ВКС |
| Основан | 1878 г. |
| Заменил | Върховен съд на Народна република България |
| Инстанция | касационна |
| Юрисдикция |  България |
| Седалище | София, Съдебна палата |
| Език | български |
| Председател | Галина Захарова |
| Уебсайт | http://www.vks.bg/ |
Върховният касационен съд (ВКС) на България (от френската casation, през руската касация, със значение на „анулиране“, „отмяна“) е висшата съдебна инстанция в България. Осъществява върховен съдебен надзор върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела и налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.[1]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателите и заместник-председателите на касационния съд ръководят колегиите.
Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд изпълнява следните по-важни функции:
- осъществява организационното ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява
- свиква и ръководи заседанията на пленума на ВКС
- прави предложение за издаване на тълкувателни решения
- назначава и освобождава служителите в съда
Заседания[редактиране | редактиране на кода]
Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
История[редактиране | редактиране на кода]
Създаден е през 1878 г. Първият му председател е Димитър Греков[2]
1880 – 1944[редактиране | редактиране на кода]
Върховният касационен съд е открит на 25 май 1880 година по силата на Закона за устройството на съдилищата[3].
1944 – 1991[редактиране | редактиране на кода]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година правителството започва да приема наредби-закони, с които създава извънреден Народен съд. Голям брой съдии и други служители на съдебната система са интернирани, изпратени в затвора или убити. С Димитровската конституция от 1947 година се създава нова съдебна организация. Върховният касационен съд, Върховният административен съд и Върховният военен съд са слети в новосъздадения Върховен съд на Народна република България. Неговите членове се избират от Народното събрание, като мнозинството са членове на Българската комунистическа партия.[4] Върховният съд разглежда като първа инстанция делата на подсъдими министри, генерали, прокурори, съдии и следователи, а като втора инстанция се произнася по жалби и протести срещу съдебни актове на други правораздавателни органи[2].
През следващите години съдът трябва да се отчита за дейността си на Народното събрание и неговия Президиум (след 1971 година – Държавен съвет). Той се състои от Наказателна, Гражданска и Военна колегия, като дори получава право на законодателна инициатива.[5]
1991 –[редактиране | редактиране на кода]
Конституцията от 1991 (приета през юли същата година) възстановява Върховния касационен съд, както и Върховния административен съд (който започва да функционира през 1996 г.) и автономността на съдебната система. Избирането на ВКС става организационно възможно с приемането на Закона за съдебната власт (1994), а на практика – от 1996 г. Правораздаването се осъществява и от апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Съдебното производство се разделя на три инстанции. Върховният касационен съд правораздава като трета касационна инстанция, осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на закона, контролира законосъобразността на съдебните актове и решава споровете за подсъдност (чл. 81). Той е висшата съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела[2].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Върховен касационен съд на Република България, официален сайт.
- Правосъдие и вероизповедания Архив на оригинала от 2016-09-21 в Wayback Machine. – Върховен касационен съд.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Правомощия // ВКС. Архивиран от оригинала на 2007-06-17. Посетен на ?.
- ↑ а б в История на ВКС // Посетен на 13 октомври 2020.
- ↑ Фонд 716К, 2 опис, 1585 а.е., 1880 – 1944 г.
- ↑ История на ВКС // ВКС. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 15 април 2008.
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 59 – 60.
