Тонкин (залив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на залива Тонкин (с червени букви)
Сателитна снимка на залива Тонкин

Тонкинският залив, също наричан Бак Бо, или Бейбу, (на виетнамски: Vịnh Bắc Bộ, на опростен китайски - 北部湾, на традиционен китайски - 北部灣, и на пинин - Běibù Wān) е обширен залив заключен от крайбрежието на централен и северен Виетнам, и южен Китай. Той има формата на плътно изписано “С” и представлява северозападно продължение на Южнокитайско море. Заливът има два входа - североизточен и югоизточен. Североизточният вход е протокът Цюнчжоу, широк 30 км и със средна дълбочина 120 м. Югоизточният вход, широк 220,4 км, е условно ограничен от линията между виетнамския остров Кон Ко и точката "Оанх Ка" на китайския остров Хайнан [1].

Площта на залива е около 126.250 км2; в най-широката си част той е 326 км; бреговата ивица на Виетнам е дълга около 763 км, а тази на Китай около 695 км (Nguyen 2005, p. 25)[2] Очертанията на залива са образувани на запад/югозапад от северен Виетнам, на север от североизточен Виетнам и Китайската провинция Гуанси, на изток от полуостров Лейджоу в кантона Гуандун , а на юг от остров Хайнан. Заливът е от високо икономическо значение за Виетнам и Китай. В миналото, заливът дава име на провинция Тонкин, бивш френски протекторат, където се намира и днешната столица Ханой. Акваторията на залива е обект на териториални спорове между Китай и Виетнам до юни 2004, когато двете страни ратифицират подписаното на 25 декември 2000 споразумение за териориалните си води и то влезе официално в сила (Nguyen 2005, p. 25).

Етимология[редактиране | edit source]

Алтернативното име на залива, Бейбу, на виетнамски и на китайски (съответно Vịnh Bắc Bộ и Běibù Wān) означава "Северен Залив". Докато името Тонкин, написано "東京" или Đông Kinh на виетнамската азбука, означава „източна столица” и е било топоним за град Ханой, съвременна столица на Виетнам. Любопитното е, че по същия начин се изписва и името на град Токио ("東京") и означава също „източна столица”.

Икономическа значимост[редактиране | edit source]

Заливът Тонкин е изключително продуктивен. Той е дом на повече от 500 вида риба, повече от 230 вида скариди (squillidae) и около 50 вида главоноги. От тези, повече от 30 вида рибa, 20 вида скариди, и 20 вида главоноги (цефалоподи) имат индустриално значение. Заливът има депозити на нефт и природен газ. По оценки на специалистите, залежите на нефт се оценяват на 2,29 милиарда тона, а на газ, 1,444 милиарда м3 (Nguyen 2005, p. 26).

Подялба на залива[редактиране | edit source]

Заливът е естествено продължение на Южнокитайско море и ресурсите му стават повод за дълги и сериозни пререкания между Виетнам и Китай. Международните договори не са напълно приложими поради географските особености на залива и интерпретацията на текстовете. През 2000 е постигнато взаимно изгодно и балансирано споразумение, което е ратифицирано през 2004,

История[редактиране | edit source]

Съвременният конфликт между Виетнам и Китай датира от 1974, след края на Войната във Виетнам, когато възниква трудност за интерпретация на договора от 1887 сключен между Франция и Китай. Като причина за споровете се посочва терминологично разминаване, а освен това, предложената линия на подялба е меридианът минаващ през 108º03'13"и.д. (по Гринуич) докато бреговата линия на Виетнам е под ъгъл спрямо меридиана, предимно около 43-45 градуса. Така поставена линията за подялба на залива е неудобна и за двете страни по различни причини. Споровете и изострените взаимоотношения продължават до 1991 година, когато страните нормализират дипломатическите си отношения и започват диалог.

Разрешаване на конфликта[редактиране | edit source]

През 1993, на 19 октомври двете страни се договарят за основните принципи за уреждане на диспута. В резултат на преговорите страните очертават взаимноизгодни граници на залива, като (1)определят ограничителната линия на река Беилун (кит.)/Ка Лонг (виет.), (2) споразумяват се за входа на залива определен от остров Кон Ко и точката Оанх Ка на китайския остров Хайнан с координати 18º 30' 19” с.ш. и 108º 41' 17” и.д., (3) подоробно се разглеждат и разрешават други спорни моменти; (4) очертаната гранична линия дава 53.23% от площта на залива на Виетнам и 46.77% на Китай (Nguyen 2005, p. 29).
Що се отнася до риболова в залива, двете страни са в разговори от 1926 година, когато с Декрет от 9 декември френското правителство активира закона за Френските териториални води от 1 март 1888. Последват преразпределения и преначертавания на линията определяща френските териториални води. През 1957, 1961 и 1963 се подписват договори, които изтичат през 1971. Според конвенцията за зони на екслузивен икономически интерес, всяка морска страна може да претендира за ивица широка 200 морски мили. Заливът е широк само 176 морски мили, поставяйки двете страни в неудобно положение. В резултат на подписаното споразумение се обособява "Обща Риболовна Зона".

Инцидентът през 1964[редактиране | edit source]

Тонкинската резолюция на американския Конгрес

На 4 август 1964, американският президент Линдън Джонсън погрешно съобщава, че военните сили на Северен Виетнам са атакували на два пъти американски ескадрени миноносци в Тонкинския залив[3] Познато днес като Тонкински инцидент, това събитие довежда до Тонкинската Резолюция от 7 август 1964, явявайки се по този начин начало на Войната между Северен Виетнам и САЩ.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Maritime Delimitation and Fishery cooperation in the Tonkin gulf. // Ocean Development & International Law 36. Taylor&Francis, Inc., 2005. DOI:10.1080/00908320590904939 DOI: 10.1080/00908320590904939. с. 25-44.
  2. Nguyen,Hong Thao.(2005). Maritime delimitation and fishery cooperation in the Tonkin gulf. Ocean Development & International Law 36, 25-44.
  3. "LBJ tape 'confirms Vietnam war error'." Martin Fletcher. The Times. 7 November 2001.