Три клисури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велик язовир на Яндзъ „Три клисури“
ThreeGorgesDam-China2009.jpg
Язовирната стена през 2009 г.
Местоположение
Местоположение Флаг на Китай Китай
Сандоупин, Хубей
Координати 30°49′48″ с. ш. 111°00′36″ и. д. / 30.83° с. ш. 111.01° и. д.
Надм. височина 175 m
Построен 1994-2008 г.
Стойност 180 млрд. юан
(~36 млрд лева)
Собственик Чандзян диенли
Язовирна стена
Вид Масивна гравитационна
Височина 181 m
Дължина 2335 m
Ширина корона 40 m
Ширина основа 115 m
Преливници 116 000 m³/s
Езеро
Дължина 600 km
Ширина 1,1 km
Площ 1045 km²
Воден обем 39,3 km³
Приток Яндзъ
Отток Яндзъ
Водосборен басейн 1 000 000 km²
ВЕЦ
Вид Конвенционална
Напор 113 m[1]
Турбини 30 × 700 MW
2 × 50 MW
Капацитет 21 000 MW
Производство 78,3 TW.h (2011)[2]

Великият язовир на Яндзъ „Три клисури“ (традиционен китайски: 長江三峽大壩, опростен китайски: 长江三峡大坝, пинин: Chángjiāng Sānxiá Dàbà) е язовир с водноелектрическа централа на река Яндзъ, в близост до град Сандоупин, провинция Хубей, Китайска народна република. Водноелектрическата централа на язовира Три клисури е най-голямата в света по инсталирана мощност (21 000 MW), но е втора след централата на Итайпу по произвежданото годишно електричество.[3][4]

Основното тяло на язовирната стена на Три клисури е завършено през 2006 година. На 30 октомври 2008 година и последната от 26-те турбини на повърхностната водноелектрическа централа е пусната в редовна експлоатация. След това са монтирани и 6 подземни турбини, последните 2 от които трябва да бъдат въведени в експлоатация през май 2012 година. Всяка от турбините има инсталирана мощност от 700 MW.[4][5] За собствените нужди на централата от електроенергия са монтирани 2 по-малки турбини с мощност по 50 MW. Така общата инсталирана мощност на водноелектрическата централа се планира да достигне 22 500 MW.[4][6][7]

Освен производството на електричество, изграждането на язовира има за цел и увеличаването на възможностите за корабоплаване по река Яндзъ и ограничаването на риска от наводнения в долното течение на реката, образувайки буферен обем. Китайското правителство смята проекта за исторически инженерен, обществен и стопански успех[8][9] и за важна крачка напред към ограничаване на емисиите на парникови газове.[10] В същото време изграждането на язовира залива археологически и културни паметници, довежда до изселването на 1,3 милиона души и предизвиква значителни екологични промени, сред които и увеличен риск от свлачища,[11] предизвиквайки противоречиви мнения в Китай и в чужбина.[12]

История[редактиране | edit source]

В свое стихотворение, изписано на паметника в Ухан, посветен на жертвите на наводнението от 1954 година, Мао Дзъдун говори за „стени от камък“, които да бъдат издигнати нагоре по течението на Яндзъ

За пръв път идеята за изграждане на голям язовир на река Яндзъ е предложена от китайския политик Сун Ятсен през 1919 година.[12][13] Той смята, че е възможно изграждането на водноелектрическа централа с мощност 30 милиона конски сили (22 000 GW) под областта на Трите клисури.[13] През 1932 година правителството на Чан Кайши предварителни проучвания по проекта. След окупацията на областта от японците през 1939 година, те също организират проучвания и изготвят плана Отани, който трябва да бъде осъществен след края на войната.

През 1944 година районът на Трите клисури е обследван от американския инженер Джон Савидж, който изготвя предложение за изграждане на язовир.[14] Подготвяйки началото на проекта, в Съединените щати са изпратени на обучение 54 китайски инженери. В първоначалния проект се предвижда напълно ново решение на проблема с корабоплаването — издигане и спускане на корабите с въжени кранове между шлюзове, разположени в горния и долния край на стената, като по-малки съдове могат да се придвижват и по няколко наведнъж. Не е сигурно дали това решение е прието с цел спестяване на вода или заради голямата денивелация.[15] Подновени са предварителните технически и икономически проучвания, но през 1947 година правителството спира работата по проекта, поради ескалацията на Китайската гражданска война.

След победата на комунистите в Гражданската война през 1949 година новият държавен ръководител Мао Дзъдун се изказва в подкрепа на проекта, но първо започва работа по язовира Гъджоуба. След тежките наводнения по течението на Яндзъ през 1954 година самият Мао пише стихотворение, посветено на мечтата му за язовир на реката. През 1958 година, след кампанията „Нека разцъфнат сто цвята“, някои инженери, критикували проекта, са изпратени в затвора.[16] След това страната навлиза в тежката икономическа криза, съпътстваща Големия скок напред и Културната революция, и няма възможност да реализира толкова мащабен проект.

С икономическата стабилизация през 80-те години идеята за язовира при Трите клисури отново излиза на преден план. През 1992 година китайският парламент взима решение за подновяването на проекта,[17] а началото на строителството е поставено на 14 декември 1994 година.[18] Планира се язовирната стена да бъде завършена през 2009 година, водноелектрическата централа — през 2012 година, а корабоподебмниците — през 2014 година.[16][7][19] В края на 2008 година надморската височина на водата в язовира достига 172,5 m, а през октомври 2010 година — максималното ниво от 175 m.[20][21]

Карта на река Яндзъ с язовир „Три клисури“ и главните градове по нейното течение

Икономика[редактиране | edit source]

Производство на електричество в Китай до 2005 г. по източник:  ТЕЦ   ВЕЦ   АЕЦ За сравнение напълно завършената Водноелектрическа централа „Три клисури“ трябва да произвежда около 100 TW.h годишно.

По предварителни оценки на китайското правителство стойността на язовира „Три клисури“ трябва да бъде около 180 милиарда юана (36 милиарда лева).[22] Към края на 2008 година вложените средства достигат 148 милиарда юана, от които 65 милиарда юана за строителство, 68 милиарда юана за настаняване на изселените жители на залетите територии и 15 милиарда юана за финансови разходи.[23] Според оценките строителството ще се изплати, когато водноелектрическата централа произведе 1000 TW.h електроенергия на стойност 250 милиарда юана. Правителството очаква пълно изплащане на вложението десет години след окончателното завършване на съоръжението.[22]

Проектът за язовира се финансира от специално предназначен за целта държавен фонд, от печалбите от язовира Гъджоуба, от кредити от Китайската банка за развитие и от местни и чуждестранни търговски банки, от облигации, а след началото на работа на съоръженията и от собствени приходи. Специалният фонд за строителството е създаден през 1992 година и се попълва с част от данъците върху потреблението на електричество - 7% в провинциите, които ще се снабдяват от Три клисури, и 4% за останалите провинции (с изключение на Тибет, който е освободен от данъка).[24]

Според първоначалните планове Водноелектрическата централа „Три клисури“ трябва да произвежда 10% от електроенергията в Китай, но по време на реализацията на проекта търсенето нараства по-бързо от планираното и напълно завършената централа би задоволявала едва 3% от консумацията към 2006 година.[25]

До юли 2008 година електропреносните компании изкупуват електроенергията от електроцентралата на фиксирана цена от 250 юана (около 50 лева) за MW.h. След тази дата цената варира за различните провинции в рамките на 228,7-401,8 юана за MW.h, при което плащащите по-висока цена консуматори, като Шанхай, имат предимство при доставките.[26]

Панорамен изглед към язовирната стена

Язовирна стена[редактиране | edit source]

Модел на язовирната стена, гледана отдолу, показващ основното тяло (от лявата страна), преливника (в средата на основното тяло) и корабоподемника (вдясно)
Модел на язовирната стена, показващ корабоподемника и шлюзовете вдясно от него
Земнонасипната южна стена на преден план на фона на основната стена; на заден план се вижда стената, отделяща потоците към преливника и турбините от тези към подходите на шлюзовете и корабоподемника (подобно разделяне има и под стената и е показано частично на горната илюстрация

Изградена от бетон и стомана, язовирната стена има дължина 2335 m, като короната ѝ е с надморска височина 185 m. Височината на стената от основата до короната е 181 m. За изграждането на стената и допълнителните съоръжения са използвани 27,2 милиона кубични метра бетон, 463 хиляди тона стомана и са изместени 102,6 милиона кубични метра пръст.[27]

При запълване на язовира до максимално ниво на водата, 175 m над морското равнище или 110 m над нивото на реката под стената, изкуственото езеро има дължина около 660 km и средна ширина 1,12 km, площта му е 1045 km², а водният обем - 39,3 km³. При изграждането си язовирът залива земи с обща площ от 632 km².[28]

Водноелектрическа централа[редактиране | edit source]

Мощност и турбини[редактиране | edit source]

Производството на електроенергия във Водноелектрическата централа „Три клисури“ е под контрола на предприятието Чандзян диенли, мажоритарен дял в което има Джунгуо Чандзян Санся дзитуангунсъ, държавна компания, създадена специално за проекта. Съоръжението е най-голямата водноелектрическа централа в света с планирана мощност 22 500 MW. То трябва да включва 32 основни генератора с мощност по 700 MW и два спомагателни с мощност по 50 MW.[4] Според плановете годишното производство на електроенергия от централата трябва да бъде над 100 TW.h.[29]

Основните турбини на електроцентралата тежат по 6 хиляди тона и имат проектна мощност 700 MW. Проектният напор на турбините е 80,6 m, като водният поток варира между 600 и 950 m³/s в зависимост от напора — колкото по-голям е напорът, толкова по-малък поток е нужен за достигане на пълната мощност. Централата използва турбини на Френсис с диаметър около 10 m и скорост на въртене 75 оборота в минута. Номиналната им мощност е 778 MVA с максимално ниво от 840 MVA и фактор на мощността 0,9, а генерираното електричество е с напрежение 20 kV. Външният диаметър на статора на генераторите е около 21 m, а вътрешният — около 19 m. Статорите, най-големите от този вид, имат височина 3 m, а ефективността им е над 94%.[30]

Турбините на електроцентралата са произведени от два отделни консорциума — единият включва Алстом, А Бе Бе Груп, Квернер и Харбин Мотор, а другият Фойт, Дженерал Илектрик, Сименс и Ориентал Мотор. Повечето турбини са с водно охлаждане, а една част с въздушно, което е по-просто за производство и поддръжка.[31]

Изграждане и монтаж[редактиране | edit source]

Една от основните турбини на Водноелектрическата централа „Три клисури“

14 от 32-та основни генератора на електроцентралата са разположени в северната част на язовирната стена, 12 в нейния южен край, а 6 в подземни тунели под планинския масив южно от стената. Първи започва работа генератор №2 на северната страна — на 10 юли 2003 година. Последният от 14-те северни генератора е пуснат на 7 септември 2005 година, като пълна мощност е достигната на 18 октомври 2006 година, когато водата в язовира достига до кота +156 m.[32]

12-те южни генератора започват работа между 11 юни 2007 година и 30 октомври 2008 година.[5] С пускането на генератор №17 на 18 декември 2007 година централата достига инсталирана мощност от 14,1 GW, с което изпреварва водноелектрическата централа в Итайпу и става най-голямата в света по капацитет.

Пробите на последните 6 генератора, разположени в подземни тунели, започва през април 2011 година, като до края на годината първите четири вече функционират, а последните два трябва да заработят през май 2012 година, когато централата ще достигне пълната си проектна мощност.[7]

Производство на електричество[редактиране | edit source]

Отток на река Яндзъ, сравнен с входния капацитет на водноелектрическата централа
Годишно производство на електроенергия
Година Инсталирани
турбини
TW.h
2003 6 8,607
2004 11 39,155
2005 14 49,090
2006 14 49,250
2007 21 61,600
2008 26 80,812 [33]
2009 26 79,470 [34]
2010 26 84,370 [20]
2011 29 78,290 [35]
Total 29(32) 530,64

Макар водноелектрическата централа на „Три клисури“ да има най-голямата инсталирана мощност в света по годишно произвежданото количество електроенергия тя отстъпва на централата на Итайпу, поради неравномерния отток на река Яндзъ. През сухия сезон от ноември до май производството е силно ограничено от недостатъчния приток на вода. Инсталираната мощност съответства на средния отток през юли, месеца с най-голямо пълноводие, поради което през по-голямата част от годината мощностите не се натоварват.

През юни 2009 година при относително висок отток и включени всичките инсталирани към този момент 28 генератора централата достига реална мощност от 16 GW, но тя остава под максималната, поради относително ниския напор.[36] За пръв път проектното водно ниво на язовира е достигнато на 26 октомври 2010 година, което дава възможност за експлоатация на генераторите при максимален напор. През 2010 година произведената електроенергия е 84 TW.h,[20] но през следващата година производството намалява на 78 TW.h.[35]

Пренос на електричество[редактиране | edit source]

Водноелектрическата централа „Три клисури“ доставя електричество на девет провинции и два града на централно подчинение.[37] Инфраструктурата за пренос на електроенергия е на стойност 34,387 милиарда юана, като изграждането ѝ е завършено през декември 2007 година.[38]

Преносът на електроенергията от централата към консуматорите се извършва по няколко 500-киловолтови електропровода. Линии с променлив ток с общ капацитет 12 000 MW свързват електроцентралата с Централнокитайската мрежа, а по-отдалечените области се захранват с правотокови електропроводи - един към Гуандун и Южнокитайската мрежа с капацитет 3 000 MW и три към Източнокитайската мрежа (към Шанхай и Чанджоу с капацитет по 3 000 MW и електропровода Гъджоуба-Шанхай с капацитет 1200 MW).[39]

Контрол на течението[редактиране | edit source]

Въздействие върху околната среда[редактиране | edit source]

Други ефекти[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Chinese National Committee on Large Dams 2011.
  2. CRIENGLISH.com 2012.
  3. Industcards.com 2009.
  4. а б в г Acker 2009.
  5. а б China Three Gorges Project Corporation 2008a.
  6. Xinhua 2008.
  7. а б в Inventor Spot 2011.
  8. China Three Gorges Project Corporation 2009a.
  9. China Three Gorges Project Corporation 2009b.
  10. Hb.xinhuanet.com 2009a.
  11. Unn.people.com.cn 2009.
  12. а б Yang 2007.
  13. а б Sina 2006.
  14. Wolman 1978.
  15. а б Mufson 1997.
  16. china.com 2011.
  17. Allin 2004.
  18. CnHubei 2007.
  19. а б в english.news.cn 2010.
  20. sohu.com 2008.
  21. а б Waterpowermagazine.com 2007.
  22. chinaneast.xinhuanet.com 2009.
  23. China Three Gorges Project Corporation 2003.
  24. Chinese Society for electrical engineering 2006.
  25. China Three Gorges Project Corporation 2008b.
  26. ibiblio.org 2010.
  27. Xinhua Net 2003.
  28. hb.xinhuanet.com 2008.
  29. news.xinhuanet.com 2008.
  30. chinaccm.com 2002.
  31. gov.cn 2006.
  32. cepn.sp.com.cn 2009.
  33. chinaequip.gov.cn 2010.
  34. а б english.cri.cn 2012.
  35. Hb.xinhuanet.com 2009b.
  36. chinagate.com.cn 2007.
  37. sdpc.gov.cn 2007.
  38. ABB Group 2007.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | edit source]