Бял амур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бял амур
Grass carp fexx.jpg
Ctenopharyngodon idella
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Cypriniformes Шараноподобни
семейство: Cyprinidae Шаранови
род: Ctenopharyngodon Бели амури
вид: C. idella Бял амур
Научно наименование
Уикивидове Ctenopharyngodon
Steindachner, 1866
Уикивидове Ctenopharyngodon idella
(Valenciennes in Cuvier et Valenciennes, 1844)

Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е риба, пренесена в България от Русия, като родината и са реките Амур и Усури в Далечния изток. От там поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия темп на растеж рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. У нас първите амури са внесени още през 1964 г.

Биологични особености[редактиране | edit source]

На дължина достига над 120 cm и тегло 32 кг. Световният рекорд е 39.75 кг и е поставен в България от Марио Симеонов и Мони Михайлов през 2012 г. в язовир Въча[1] Месото му е бяло и вкусно, има удължено заоблено тяло покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал. Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. При клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. И освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност, пък и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. Хвърля хайвера си в руслото на пълноводни бързотечащи реки. Освен в река Дунав, в България не е констатиран случай на естествено размножаване. През първите етапи, личинките се хранят с дребен зоопланктон, като постепенно преминават на по-едри форми, като безгръбначни, хирономидни ларви, ракообразни. С нарастването си белия амур, започва да приема мека водна растителност, като възрастните консумират главно висши водни и сухоземни растения, с добре изразена избирателна способност към различните видове. Нараства различно в отделните климатични зони, като достига полова зрелост във възраст от 4 до 10 години. На дължина достига до 1 m, а масата на тялото му - 32 kg.[2]

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Най-ценното стопанско качество на белия амур е това, че може да се използва за биологична борба с обрастването на язовири, езера, блата, напоителни и отводнителни канали. В рибовъдните стопанства, отглеждан в поликултура, консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре.

Малък бял амур

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ALL TACKLE RECORDS FOR CARP, GRASS. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
  2. Боев, З. 1994. Пришелец от Азия. - Лов и риболов, 3-4: 48.