Сирийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плътност на населението в Сирия (1993)

Сири́йците са съвременния народ населяващ територията на Сирия и Ливан. В хода на Втората световна война, през 1943 г., Сирия се сдобива със суверенитет. В периода между двете световни войни, след османското владичество над територията, е учреден френски мандат в Сирия и Ливан. Счита се, че именно в този период, всред сирийското население се заражда т.нар. национално самосъзнание, ведно с идеята за т.нар. Велика Сирия. [1].

Днес сирийците се считат за част от арабския народ и са основното население на Сирия. Общата им численност възлиза на около 20 млн. [2]. Повечето сирийци (около 90 %) са мюсюлмани. Говорят сирийски арабски диалект.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Етническият произход на сирийския народ е нееднороден. Още в древността, поради кръстопътното положение на страната, на мястото се появяват различни народи, оставили следи в културната история на Древна Сирия. На мястото й се намира т.нар. левантийски коридор. В древността страната е населена предимно от семитски племена. Пред античността, по времето на елинизма, се наблюдава засилен имиграционен индоевропейски натиск. С арабското завоюване на Сирия, настъпва нов процес на арабизация всред местното население, като онези опазили вярата си от античността са известни като арабски християни. Предходно, местните общуват предимно на арамейски, койне и сирийски език.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Днес 80% от сирийските мюсюлмани са сунити, а останалите - шиити. Сред християните преобладават маронитите и православните, но има й гръкокатолици, якобити, несториани и дори протестанти.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Сред сирийците се наблюдава силно разслоение и племенно деление. [3].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Майбаум Х. Сирия — перекресток путей народов : путешествие в историю и современность / Майбаум Ханс ; Ханс Майбаум; [сокр. пер. с нем. Т. С. Райской; отв. ред. Г. М. Бауэр и Р. Г. Ланда; авт. послесл. и примеч. Р. Г. Ланда] ; АН СССР, Ин-т востоковедения. — М. : Наука, 1982. С. 56
  2. Оценка Департамента народонаселения ООН, на 2010 год.
  3. Родионов М. А. Сирийцы // Народы и религии мира / Глав. ред. В. А. Тишков. М.: Большая Российская Энциклопедия, 1999. с 315

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]