Балиан д'Ибелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Балиан от Ибелин)
Направо към: навигация, търсене
Рисунка на печатa на Балиан д'Ибелин, от The Crusades: The Story of the Latin Kingdom of Jerusalem, от Т. А. Арчър и Чарлс Кингсфърд (London & NY, 1894). Колелцата на шпорите (с по-късна дата) вероятно са грешка на художник от 19 век, копиращ печата.
Armoiries Ibelin.svg

Балиан д'Ибелин е кръстоносен благородник от Йерусалимското кралство, живял през XII век. Според един от най-достоверните източници - хронистът на кръстоносните походи Гийом Тирски Балиан е последният военачалник, ръководил загубената защита на Йерусалим от обсаждащия града египетски султан Саладин.

Балиан от Ибелин се среща в литературата и като Балиан Млади, Балиан от Рамла или Балиан от Наблус.

Биография, политическа и военна кариера[редактиране | edit source]

Балиан се ражда като трети син на Барисан (или Балиан Стари), франкски барон на Сеньория Ибелин [1]. Барисан от Ибелин е с франкско-лотарингски произход (според Гийом от Тир той е родственик на йерусалимския крал Балдуин II), но е роден в Италия[2], което не изключва и нормански произход на фамилията.

Като трети син Балиан е в обезнаследена позиция до смъртта на най-големия му брат Юг (Хуго) през 1150 г. Владеещият Рамла среден брат Балдуин запазва статута си и Ибелин преминава в ръцете на Балиан като вторичен (Балдуинов) васал на Йерусалимската корона.

Балиан се доказва като верен васал на непълнолетния сюзерен Балдуин IV при оспорването на регентството през периода 1174-1177 г. Участва и в победата при Монжизар, след което получава за съпруга Мария Комнина - кралица на Йерусалим[3], вдовица на Амори I Йерусалимски и племенница на византийския император, която му ражда поне четири деца. В крайна сметка поддържания от Балиан регент Раймонд III Триполитански е изолиран от Ги дьо Лузинян и Балиан е принуден да признае това върховенство. За разлика от него брат му Балдуин изпада в немилост и бяга в Антиохия.

Балиан е един от малкото оцелели след разгрома при Хатин, но Саладин завладява наследствените му феодални владения. Балиан се затваря в Йерусалим с патриарх Хераклий и кралица Сибила и скоро градът е обсаден. Въпреки отчаяната съпротива на кръстоносните защитници градът се предава и окончателно е загубен за християнския домен. Не без заслугата на преговорите на Балиан със Саладин обаче предалите се защитници са пропуснати да се оттеглят необезпокоявани към Акра.

Балиан предава Йерусалим на Саладин (Les Passages faits Outremer par les Français contre les Turcs et autres Sarrasins et Maures outremarins, c. 1490.)

По-късно, през 1192 г. името Балиан Ибелински отново се появява, когато той е използван в нови преговори със Саладин. Тогава един от водачите на Третия кръстоносен поход - Ричард Лъвското сърце сключва примирие с аюбидския султан и фактически приключва безуспешно и тази военна кампания в Близкия изток. Балиан е награден за тези заслуги и компенсиран за загубените Рамла и Ибелин с владения в Каймон [4].

Като владетел на Каймон Балиан Ибелински умира през 1193 г.

Наследници[редактиране | edit source]

Синът на Балиан и Мария Комнина Жан получава титлата владетел на Бейрут, а по-късно тя е заменена с тази на Конетабъл на Йерусалимското кралство. Другият негов син - Филип е регент на Кипър през 13 век. Всички членове на фамилията Ибелин са високопоставени членове на йерусалимската аристокрация.

Балиан д'Ибелин в художествените произведения[редактиране | edit source]

Персонажът Балиан Ибелински придобива широка популярност след филмовата екранизация Небесно царство (2005). Продукцията развива сюжет на базата на една от старофренските митологизирани истории за Балиан Млади, според която той преживява любовен роман със Сибила, кралицата на Йерусалим и сестра на прокажения крал Балдуин. Счита се, че тази история е писана от Ерул, писар или администратор на Балиан Ибелински.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Близо до днешния град Я́вне, Израел 31° с. ш. 34° и. д. / 31.82° с. ш. 34.713° и. д..
  2. Peter W. Edbury, John of Ibelin and the Kingdom of Jerusalem (Boydell Press, 1997), pg. 4.
  3. до 1174 г.
  4. Днес село Камун, недалеч от Хайфа.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea. E. A. Babcock and A. C. Krey, trans. Columbia University Press, 1943.
  • Peter W. Edbury, John of Ibelin and the Kingdom of Jerusalem. Boydell Press, 1997.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1952.