Държавно устройство на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обща информация[редактиране | edit source]

  • Официално название: Сирийска арабска република
  • Столица: Дамаск
  • Най-голям град: Алепо
  • Официален език: Арабски
  • Президент: Башар Ал Асад
  • Министър-председател: Уаел Надер ал-Халки
Знаме на Сирия

Сирия е унитарна република. Според приетата през 2012 г. конституция, Сирия се трансформира в полу-президентска република. В нея е записано конституционното право на всеки индивид да бъде избиран и да бъде част от управлението на страната. Възрастта за правото на избирателен вот е 18. Спрямо предишната конституция, приета през 1973 г. обаче партията БААС е била оправомощена с лидерски функции на държавно и обществено ниво.

Разделение на властите[редактиране | edit source]

Президентът е глава на държавата, а министър-председателят е глава на парламента. Народният съвет е законодателният орган в Сирия. В него се обсъждат и приемат законите, одобряват се решенията на правителството и се дебатира върху евентуалните бъдещи политики. В случаи на евентуален вот на недоверие, получен с просто мнозинство, министър-председателят е длъжен да предаде взетото от съвета решение на президента.

Основни политически партии[редактиране | edit source]

Ръководна роля в политическия и обществения живот на страната играе Националният прогресивен фронт, създаден през март 1972 г. Той се ръководи от генералния секретар на управляващата партия “БААС”, който е и президент на страната. НПФ обединява седем политически формации: Арабска социалистическа партия "БААС", Сирийска комунистическа партия, Арабска социалистическа юнионистка партия, Движение на арабските социалисти, Партия "Арабски социалистически съюз", Сирийска арабска социалистическа партия и Социалдемократическа юнионистка партия. Конституцията забранява създаването и дейността на политически партии и движения на религиозна основа. Факт обаче са и 14 незаконни кюрдски партии.

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Изпълнителната власт се състои от президент, двама вицепрезиденти, министър-председател и Министерски съвет. Според конституцията, президентът трябва да е мюсюлманин, но ислямът не е обявен за държавна религия. Също така, тя дава правото на президента да назначава министър-председателя и членовете на правителството. Той има правото да обявява състояние на война, извънредни положения в страната, да издава закони (но освен в извънредни ситуации, те трябва да бъдат одобрени от Народния съвет), да обявява амнистия, да променя конституцията. Назначаването на държавни и военни служители също е в ръцете на президента. Според новоприетата конституция, президентът се избира пряко от гражданите, чрез избори.

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Законодателният орган в Сирия е еднокамарния Народен съвет. Това всъщност е техният парламент. Спрямо предишната конституция, в Сирия не са се провеждали многопартийни избори за Съвета. Тогава 2/3 от местата директно са се назначавали от управляващата коалиция НПФ (Национален прогресивен фронт). На 07.май 2012 г. в Сирия за първи път се провеждат избори с участието на партии, които не са част от тази коалиция. Така седем нови партии и коалиции се включват в предизборната надпревара, като най-голямата е Народен фронт за промяна и либерализация. Въпреки тези промени обаче, въоръжените антиправителствени бунтовници бойкотират изборите. Те не участват със свои кандидати и призовават привържениците си да не гласуват.

Парламентът на Сирия в средата на 20 век

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Съдебната власт в страната се състои от Върховен Конституционен съд, Висш съдебен съвет, Касационен съд и Съдилищата на държавната сигурност. Главен източник на законодателство е ислямската юриспруденция. В сирийската съдебна система има елементи от османските, френските и ислямски закони. Сирия има съдилища на три нива: съдилища на първа инстанция, апелативни съдилища и конституционен съд, който е на най-високото ниво. Има и религиозните съдилища, които разрешават лични и семейни въпроси. През 2011 г., президентът Башар Асад взима решение, според което Върховният съд за Държавна сигурност спира своето съществуване.

Отбрана[редактиране | edit source]

Президентът на Сирия е главен командир на сирийските военни сили, които представляват 400 000 (при нужда) мобилизирани войници. Военната служба е задължителна. Мъжете служат 30 месеца при навършване на 18 години. Около 20 000 сирийски войници са в Ливан до 27 април 2005 година, когато последните войници напускат територията на страната след 3 десетилетия престой. През 2005 г. разходите за военни цели възлизат на 5.9 % от БВП.

Източници[редактиране | edit source]

http://www.psp-ltd.com/syr_stat_bg.htm


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Syria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.