Прабългарски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прабългарски календар е понятие, с което се означава хипотетичната календарна система, с който са си служели прабългарите.

Източник[редактиране | edit source]

Единственият източник (документ), от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е Именникът на българските владетели. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на непознат език, които очевидно изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е "прабългарски" защото в текста са записани имената на владетели със сигурен прабългарски произход.

Хипотетична възстановка на календара[редактиране | edit source]

Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.


Сравнение на прабългарския календар с тюркски календари[редактиране | edit source]

Следната таблица е направена въз основа на анализа на O.Pritsak. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Година Прабългарски
(Именник)
Старотюркски
(7-8 в)
Уйгурски
(13-17 в.)
Туркменски Башкирски Казахски Хакаски Телеутски
мишка сомор
(*čomor) [1]
küskü сычқан сысҡан тышқан кÿске қойон
„заек”
вол шегор,
σιγορ [2]
ud сығыр һыйыр
„крава“
сиыр інек улу
„дракон”
барс верени,
берени [3]
bars (перс.) bars (перс.) барс,
пәләң (перс.)
барыс барыс тÿлгÿ
„лисица”
йылан
„змия”
заек двлан
(*davlan) [4]
tabïšɣan tavïšɣan таушқан ҡуян қоян хозан ат
„кон”
дракон lüi/lü (кит.) luu (кит.) лу балық луу лув килескі
„гущер”
қой
„овца”
змия диломъ
(*čilom)[5]
yïlan yïlan йылан илан жылан чылан мечин
„маймуна”
кон има[6]
(шегоръ)
yunt,
yund
йылқы илҡы жылқы чылғы ит
„куче“
овца теку [7] qony qoin қой ҡой қой хой қақай
„свиня” (монг.)
маймуна bičin bičin биҗин мишин маймыл,
мешін
кіжі
„човек”
чычқан
„мишка”
петел тох (*čux) [8] takïɣu takïɣu тауқ тауыҡ тауық таңах тақаа
„петел” (монг.)
куче етхь [9] it it ит эт ит турна
„жерав”
инек
„крава”
свиня дохсъ
(*čočka) [10]
laɣzïn (?) toŋuz тоңуз доңгыз қара кейік öскі
„коза”
пар
„тигър”
  1. Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркски корен *jomra-
  2. Съответства на тур. sığır „говедо“.
  3. Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. *börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
  4. Прабълг. *davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
  5. Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
  6. Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at- „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. - виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
  7. Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
  8. Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < *diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
  9. Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
  10. Съответства на тат. чучка „свиня“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
  • Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83-106.
  • Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
  • Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.