Прабългарски календар
Прабългарски календар е понятие, с което се означава хипотетичната календарна система, с който са си служели прабългарите.
Съдържание |
Източник [редактиране]
Единственият документ, от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на непознат език, които очевидно изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Названието "прабългарски" е условно и се базира на допускането, че, след като в текста се говори за прабългарски владетели, календарът би трябвало да е принадлежал на тях.
Хипотетична възстановка на календара [редактиране]
Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).
Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.
Сравнение на прабългарския календар с тюркски календари [редактиране]
Следната таблица е направена въз основа на анализа на O.Pritsak. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
| Година | Прабългарски (Именник) |
Старотюркски (7-8 в) |
Уйгурски (13-17 в.) |
Туркменски | Башкирски | Казахски | Хакаски | Телеутски |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мишка | сомор (*čomor) [1] |
küskü | сычқан | сысҡан | тышқан | кÿске | қойон „заек” |
|
| вол | шегор, σιγορ [2] |
ud | сығыр | һыйыр „крава“ |
сиыр | інек | улу „дракон” |
|
| барс | верени, берени [3] |
bars (перс.) | bars (перс.) | барс, пәләң (перс.) |
барыс | барыс | тÿлгÿ „лисица” |
йылан „змия” |
| заек | двлан (*davlan) [4] |
tabïšɣan | tavïšɣan | таушқан | ҡуян | қоян | хозан | ат „кон” |
| дракон | lüi/lü (кит.) | luu (кит.) | лу балық | луу | лув | килескі „гущер” |
қой „овца” |
|
| змия | диломъ (*čilom)[5] |
yïlan | yïlan | йылан | илан | жылан | чылан | мечин „маймуна” |
| кон | има[6] (шегоръ) |
yunt, yund |
йылқы | илҡы | жылқы | чылғы | ит „куче“ |
|
| овца | теку [7] | qony | qoin | қой | ҡой | қой | хой | қақай „свиня” (монг.) |
| маймуна | bičin | bičin | биҗин | мишин | маймыл, мешін |
кіжі „човек” |
чычқан „мишка” |
|
| петел | тох (*čux) [8] | takïɣu | takïɣu | тауқ | тауыҡ | тауық | таңах | тақаа „петел” (монг.) |
| куче | етхь [9] | it | it | ит | эт | ит | турна „жерав” |
инек „крава” |
| свиня | дохсъ (*čočka) [10] |
laɣzïn (?) | toŋuz | тоңуз | доңгыз | қара кейік | öскі „коза” |
пар „тигър” |
- ↑ Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркски корен *jomra-
- ↑ Съответства на тур. sığır „говедо“.
- ↑ Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. *börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
- ↑ Прабълг. *davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
- ↑ Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
- ↑ Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at- „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. - виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
- ↑ Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
- ↑ Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < *diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
- ↑ Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
- ↑ Съответства на тат. чучка „свиня“.
Оценки за календара и вероятната му връзка с Китай [редактиране]
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Според поддръжниците прабългарският календар е измежду най-точните, създадени от човечеството. Джао Ин, известен китайски учен от XVII век, който проследява наличието на животинския циклов календар в Китай до I век, твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации" и че "в епохата на Хан (206 г. пр.н.е. – 25 г. н.е.) западната граница на Китай била нарушена от пришълци, които се заселили в Ухуан и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство".
Според скептиците, възстановките включват прекалено много допускания и свободни тълкувания, поради липса на източници. Липсват и документи, доказващи че календарът е бил използван или дори само познат в Първата българска държава.
Външни препратки [редактиране]
- Перипетиите на календара — статия на проф. Никола Николов
- Ж.Войников, Иван Войников. Прабългарският календар — Развенчаване на мита [[1]]
- Г.Кръстев, Т.Целов, С.Рулински, Б.Михайлов. Българският календар [Българският календар]
- Сверен с позицията на Юпитер и летоброене 5 504-ри години преди настоящото
Допълнителна литература [редактиране]
- Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
- Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83-106.
- Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
- Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
