Чуйска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чуйска област
Чуй областы
Знаме
      
Герб
Страна Киргизстан
Адм. центърБишкек
Площ20 200 km²
Население941 100 души (2019)
46,6 души/km²
Райони7 + 1
Областен управителТойчубек Касимов
Официален сайтwww.chuy.in.kg
Чуйска област в Общомедия

Чуйска област (на киргизки: Чуй областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 20 200 km² (5-о място по големина в Киргизстан, 10,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 941 100 души (3-то място по население в Киргизстан, 14,8% от нейното население). Административен център град Бишкек, който е и столица на страната и административно не влиза в състава на областта

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

В областта има 7 града, 4 от които са признати за такива по време на съветската власт Токмок (1927 г.), Кара Балта (1975 г.), Кант и Шопоков (1985 г.), а останалите 3 (Каинди, Кемин и Орловка) през 2012 г. Областта е образувана на 21 ноември 1939 г. под името Фрунзенска област, а на 27 януари 1959 г. е закрита и територията ѝ става с републиканско подчинение. На 14 декември 1990 г. областта е възстановена, но вече под името Чуйска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Чуйска област заема най-северната част на Киргизстан. На запад и север граничи с Казахстан, на изток – с Исъккулска област, на юг – с Наринска област и на югозапад – с Джалалабадска и Таласка област. В тези си граници заема площ от 20 200 km² (5-о място по големина в Киргизстан, 10,1% от нейната площ, без територията на столицата Бишкек с площ 170 km²). Дължина от запад на изток 330 km, ширина от север на юг 100 km.

Областта е разположена в северозападните части на планината Тяншан. Северната ѝ част е заета от обширната (дължина 100 km, ширина 15 km, височина от 550 до 1200 m), плодородна и гъсто заселена Чуйска долина. по цялото протежение на долината, от изток-югоизток на запад-северозапад протича участък от горното течение на голямата средноазиатска река Чу със своите многобройни къси и пълноводни, предимно леви притоци. Южно от нея, по цялото протежение на областта, от запад на изток се простира мощния Киргизки хребет с връх Семьонов-Тяншански 4895 m, 42°30′58″ с. ш. 74°34′48″ и. д. / 42.516111° с. ш. 74.58° и. д.), най-високата точка на областта. На юг от него е разположена високопланинската (2100 – 2500 m) Сусамирска котловина (дължина 100 km, ширина 20 km), която се отводнява от река Кьокьомерен (най-големият десен приток на река Нарин, дясна съставяща на Сърдаря). От юг Сусамирската котловина се затваря от хребета Сусамиртау (височина до 4273 m), простиращ се по границата с Джалалабадска и Наринска област. В източната част на Чуйска област са разположени други два мощни тяншански хребета. На север по границата с Казахстан западната част на Заилийски Алатау (4384 m), а на юг, по границата с Исъккулска областКунгей Алатау (4760 m).

Население, социално-икономически показатели[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Чуйска област е наброявало 941 100 души (14,8% от населението на Киргизстан, без населението на столицата Бишкек). Гъстота 46,6 души/km². Градско население 17,33%[1].; работещи: 328 000 (2008)[1]; регистрирани безработни: 7089 (2008)[1]; експорт: 248,1 млн. долара (2008)[1]; импорт: 220,9 млн. долара (2008)[1]; директни чуждестранни инвестиции (2008): 66,2 млн. долара[1].

Етнически състав: киргизи 59,11%, руснаци 20,81%, дунгани 6,20%, уйгури 1,90% узбеки 1,84%, казахи 1,59%, турци 1,38%, украинци 1,35%, азербайджанци 1,27% и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Чуйска област се дели на 8 административни района, 7 града, в т.ч. град с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление наЧуйска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Бишкек
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Токмок 55 63 200 гр. Токмок 63 200 63
Административен район
1. Аламудунски 1503 176 600 с. Лебединовка 20 709 6
2. Жайълски 3435 106 600 гр. Кара Балта 45 300 68
3. Исъкатински 2415 147 900 гр. Кант 21 400 23
4. Кемински 3533 46 600 гр. Кемин 9400 97 гр. Орловка, Бордунски
5. Московски 2056 96 500 с. Беловодское 21 237 41
6. Панфиловски 4861 45 900 гр. Каинди 9100 90
7. Сокулукски 2550 184 100 с. Сокулук 24 417 26 гр. Шопоков
8. Чуйски 1592 54 300 гр. Токмок 63

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]