Наринска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наринска област
Нарын областы

KyrgyzstanNaryn.png
карта
Админ. център: Нарин
Площ: 45 200 км²
Население: 269 700(2005)
Гъстота: 6 д/км²
ISO 3166-2: KG-N
Областен управител: Аскар Салимбеков
статистически данни

Наринска област (на киргизки:Нарын областы) e една от 7-те области в състава на Киргизстан. Разположена е в централната част на страната. Административен център на областта е град Нарин.

География[редактиране | edit source]

Природата в Наринска област

Наринска област граничи с Китайската народна република на изток, с Исъккулска област на североизток, а Джалалабадска област на запад и с Чуйска област на север.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в областта е континентален, зимата е студена, продължителна, най-ниската температура, отчетена в Наринска област е - 50 градуса. продължителността на зимата в Джумгалската долина трае 6 месеца, а в останалите райони - до 8 месеца. Лятото е кратко, прохладно, средната юлска температура е +15 градуса. Среднегодиното количество на валвжите в равнините е незначително - 200-300 мм, а в планините са малко по-високи.

Наринска област е високопланинска , със сложен релеф. Почти цялата ѝ територия е разположена на над 1000 м. надморска височина. Над 70% от територията на Наринска област представлява планнски хребети. Населението на областта е съсредоточено в големите Наринска, Ат Башинска, Ак Сайска, Арпинска, Джумгалска и Кочкорска котловина .

На территорията на областта може да се наблюдават няколко природно-климатични зони. На височина от 1200 до 1500 м надморска височина е пустинна, от 1500 до 1800 м – полупустинна, от 1800 до 2500 м – степна, от 2500 до 4000 м - субалпийска и алпийскопоясна и над тези височина е зоната на вечните снегове.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Наринска област е разположена в басейна на река Нарин, Чу и Тарим. Нейната главната водна артерия е река Нарин, която е десен приток на Сърдаря. Дължина ѝ е 807 км, като преодолява височина от 1 715 м, което обуслава нейният огромен енергиен потенциал и е предпоставка за строителството на ВЕЦ.

В областта са съсредоточени огромни водни запаси, акумулирани във вид на ледници. В басейна на река Нарин има над 1 600 ледници с обща площ 1 400 кв.км. Дъждовните води имат второстеопенно значение, за това и през лятото реките са пълноводни.

На територията на Наринска област има няколко десетки високопланински езера. Най-големите от тях са Сонкул и Чатъркул.

История[редактиране | edit source]

През земите на днешната Наринска област минава едно от разклоненията на Пътят на коприната. Така още от древни времена тези земи са имали оживени контакти с Китай, Персия, с други източни страни, както и с Русия.

Население[редактиране | edit source]

По данни от 2005 година в Наринска област живеят 269 700 хил. души, като от тях около 20 % са градско население и 80% живеят в сеслките райони на областта. Гъстотата на население в Наринска област е 6 д/км². В етническо отношение областта има най-еднородното население, 99% от което са киргизи. Хората в трудоспособнана възраст са 52% от населението на Наринска област.

Стопанство[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]