География на Бруней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Бруней

Бруней е разделен на 2 части от Областта Лимбанг на малайзийския щат Сарауак, който изцяло обгръща страната като оставя отворена само северната брегова линия.

Средната надморска височина на Бруней е 478 метра. Площта на страната е 5765 км². Дължината на границата с Малайзия е 481 км, а бреговата линия на Южнокитайско море е 161 км. Релефът на страната е равнинен с изключение на южните гранични райони, където релефът е планински, максималната височина достига 2 850 м. (връх Букит Пагон).

Четири главни реки прекосяват четирите географски и административни райони на страната. Най-пълноводна е река Белаит, с водосборен басейн 2700 км², а най-малка е река Тамбуронг. Най-важна за страната за страната е едноименната река Бруней, която минава през столицата и на брега й е издигнат султанският палат и други важни обществени сгради. Водното селище Кампонг Айер, издигнато посред река Бруней в столицата е дом на 10% от населението.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Бруней влажен субтропичен със средна годишна температура 23.6º С, средна лятна температура 29.4º С и средна зимна температура 21.0º С. Годишното количество на валежите са от 1500 до 2000 мм, падат главно през летния мусонен сезон, когато духат югозападните мусони.

Годишни
Температури и Валежи
месец Янр Фвр Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Средно
Средни Високи Темп.(°C)
19
18
21
25
28
32
34
33
31
27
24
21
Годишен
Средни Ниски Темп.(°C)
12
12
14
17
21
23
26
24
23
19
17
14
обем
Средни Валежи(mm) 86 135 178 170 231 290 248 305 244 122 66 71
2129

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Орангутанът ("Горският човек") се среща по отдалечените южни части и е защитен от закона.
  • Влажни тропически гори заемат около 75% -80% (76%, 2008)[1]от територията на Бруней, а по крайбрежието вирее мангрова растителност.
  • Флората на Бруней не се различава съществено от тази на останалата северна част на о-в Борнео. Тропическата гора е дом на 80 метровите зърнобобови менгариси (mengaris) или още наричани тапанги (tapang): и двете малайски имена се отнасят до вида (лат.) Koompassia excelsa, предпочитан от медоносните пчели. Тук се срещат и 50 метрови диптерокарпи (лат. Dipterocarpaceae) растяши на високите и добре отводнени хълмове, "желязното дърво" билиан (или улин) (лат. Eusideroxylon zwageri)[2],лиани, билки, бамбукови гори, палми, папрати, лишеи, мъхове и чернодробни мъхове.
  • Мангровите масиви по крайбрежието са богати на чимшироподобни аканти (лат. Acanthus ebracteatus), на малайски - джеруджу хитам - широко използувани от местната етномедицина; палмата нипа(лат. Nypa fruticans)
    палмата нипа: плодовете са богати на захар, а листата се изполуват за покриване на колиби
    [3] е свободно растяща или култивирана заради високото захарно съдържание; използва се за фураж, захародобив, листата за покриване на постройки, а стволовете за строеж на салове; терунтум мерах (лат. Lumnitzera littorea) е твърдо стволесто растение и е основен източник на дървесина за строеж на мостове, кейове и подове [4],[5].
  • Фауната на Бруней включва орангутана [6], следван по известност от рибата бета макростома (лат. Betta macrostoma), водни биволи (лат. Bubalus bubalis), тропически птици, слонове и др. Застрашените днес от изчезване малайски тигри (лат. Panthera tigris jacksoni, Malay: Harimau Belang) някога са кръстосвали горите на Бруней и Сарауак; днес само 500 живеят на Малайския полуостров [7]) и др. Наричана брунейска красавица, бетата макростома се е смятала за изчезнал вид; преоткрита е през 1981 в един от водопадите на тропическата гора [8].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Rangga, Qistina. Brunei To Expand Forest Reserve Cover From 41% To 55%. Orangutan Outreach. [Online] BOS International, 7 23, 2008. [Cited: 12 13, 2008.] http://redapes.org/news-updates/brunei-to-expand-forest-reserve-cover-from-41-to-55/.
  2. Hutton, Wendy. East Malaysia and Brunei. s.l. : Tuttle Publishing, 1997. pp. 18-25/208. flora and fauna of Borneo and Brunei
  3. Duke, Norman C and Kleine, Diana. Australia's Mangroves: The Authoritative Guide to Australia's Mangrove Plants. MONTRÉAL : MER , 2006. pp. 155-6/200. ISBN 0646461966.
  4. Lim, Kelvin K P, et al. A Guide to Mangroves of Singapore. Singapore : Singapore Science Centre, 2002. p. 168. Vol. 1. ISBN 9810413076.
  5. Lim, Kelvin K P, et al. Teruntum merah. A Guide to Mangroves of Singapore. [Online] Singapore Science Centre, 2006. [Cited: Dec 13, 2008.] http://mangrove.nus.edu.sg/guidebooks/text/1065.htm.
  6. Rangga, Qistina, пак там
  7. Richmond, Simon, et al. Malaysia, Singapore & Brunei. Melbourne, London & Oakland : Lonely Planet, 2007. pp. 63-64/660. ISBN 1740597087, 9781740597081.
  8. Haran, Uma. Paradise of Flora and Fauna . TOURISM in Brunei Darussalam. [Online] tripod. [Cited: 12 12, 2008.] http://members.tripod.com/umaharan/Flora_Fauna/flora.htm.