CMOS
от Уикипедия, свободната енциклопедия
CMOS (от на английски: CMOS, Complementary-symmetry/metal-oxide semiconductor - комплементарна логика на MOS (или МОП) транзистори) е технология за създаване на електронни схеми. В нея се използват полеви транзистори с изолиран затвор и с канали с различна проводимост. Отличителна черта на CMOS схемите в сравнение с биполярните технологии e ниското потребление на енергия в статичен режим (в болшинството случаи може да се счита, че енергия се консумира само по време на превключване на състоянията). Отличителна черта на CMOS схемите в сравнение с други MOS-структури (N-MOS, P-MOS) е наличието както на n-, така и на p-канални полеви транзистори; вследствие на това CMOS схемите притежават по-високо бързодействие и по-ниско потребление. За сметка на това обаче технологическият процес на изготвянето им е по-сложен, а плътността на опаковка - по-ниска.
Болшинството съвременни логически интегрални схеми, в това число процесорите, използват технологията CMOS. При сензорите за фотоапарати също често се използва CMOS матрица. CMOS матриците притежават по-високи нива на шума и по-ниска чувствителност, в резултат от което се получават снимки с по-ниско качество. За сметка на това CMOS сензорите са по-евтини и използват значително по-малко енергия при работата си, което увеличава живота на батериите. Има и изключения, при които производителите, чрез специален хардуер и софтуер компенсират недостатъците на CMOS матриците, но това е рядкост.
Разсеяната мощност на CMOS е ниска и е равна на 0 ,защото няма верига от Vdd към Маса в систояние 1 или 0.
