Саламбо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саламбо
Salammbô
FlaubertSalammbo.jpg
френско издание от 1883 г.
Други имена Пред стените на Картаген
Оригинален език френски
Автор Густав Флобер
Първо издание 1863 г.
Втора френска империя
Издателство ИК "Посоки"
Жанр исторически приключенски роман
ISBN ISBN 9543610096

бележки
  • издаван многократно на български
Саламбо в Общомедия
Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.
Поглед отвътре към мястото на Саламбо: пясъчник със стели
Саламбо, картина на Гастон Бюсер, 1907
Алфонс Муха - Танцът със съвокуплението на Саламбо

Саламбо (на френски: Salammbô) е исторически роман на френския писател Гюстав Флобер, писан в годините 1857-1862. Действието в този втори и последен роман на автора се развива в Картаген по време на въстанието на наемниците (около 240 г. пр.н.е.)

Идеята[редактиране | edit source]

Гюстав Флобер прекарва близо десет години усилена работа върху първия си роман „Мадам Бовари“ (изд. 1856 г.), чийто сюжетен фон на действие в Прованса го изтощава, а неговият творчески замисъл се струва на автора недостоен за голямата романистика. Освен това, скандалът около „аморалността“ на романа го поставя през призмата на критиката в очите на читателите в редиците на натуралистите. В този смисъл Флобер остава неразбран, защото счита сам себе си дори не за реалист, а отвъд това и преди това - за „последния романтик“ на стария ред. В крайна сметка отново духът му го води на презморско пътешествие, но този път макар и по-близко, но и на по-непознато като обект място.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

В опит да демонстрира широчина и дълбочина на познанията си и воден на авторско чувство на изконност и истинност, Флобер започва да пише нов роман, посветен на една от най-малко проучените изобщо и по това време антични цивилизации на Средиземноморието - тази на Картаген. Изборът на тази твърде екзотична за него време тема му позволява да развихри въображението си, като същевременно се потапя в четене на съчиненията на античните автори, тъй като картагенски автори, като поглед отвътре към града няма. Това ново ориенталско предизвикателство не дава покой на Флобер.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

Флобер намира картагенците пред един от любимите му автори Жул Мишле като „мрачни и духом хора, чувствени и алчни, склонни да рискуват, но лишени от героизъм“, а освен това имат и една „дивашка религия, изпълнена с ужасяващи ритуали“. В този смисъл романът намагнетизира, политизира и разделя Франция, защото някои критици определят произведението като незряло, изразявайки мнение, че тези романтични идеи нямат нищо общо с портрета на тази антична търговска нация, наследник на „велики“ източни финикийски традиции. Въпреки тези критики, трудът на Флобер не е само художествен, а както сам авторът се опитва да подскаже - исторически обладан от романтизъм. От всичките си източници за изчезналия в и през вековете Картаген Флобер най-много се доверява на Полибий. Образът на главната героиня на име Саламбо е взета от Полибий, който я споменава като дъщеря на Хамилкар.[източник? (Поискан преди 17 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за