Саламбо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саламбо
Salammbô
FlaubertSalammbo.jpg
френско издание от 1883 г.
Други имена Пред стените на Картаген
Оригинален език френски
Автор Густав Флобер
Първо издание 1863 г.
Втора френска империя
Издателство ИК "Посоки"
Жанр исторически приключенски роман
ISBN ISBN 9543610096

бележки
  • издаван многократно на български
Саламбо в Общомедия
Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.
Поглед отвътре към мястото на Саламбо: пясъчник със стели
Саламбо, картина на Гастон Бюсер, 1907
Алфонс Муха - Танцът със съвокуплението на Саламбо

Саламбо (на френски: Salammbô) е исторически роман на френския писател Гюстав Флобер, писан в годините 1857-1862. Действието в този втори и последен роман на автора се развива в Картаген по време на въстанието на наемниците (около 240 г. пр.н.е.)

Идеята[редактиране | edit source]

Гюстав Флобер прекарва близо десет години усилена работа върху първия си роман „Мадам Бовари“ (изд. 1856 г.), чийто сюжетен фон на действие в Прованса го изтощава, а неговият творчески замисъл се струва на автора недостоен за голямата романистика. Освен това, скандалът около „аморалността“ на романа го поставя през призмата на критиката в очите на читателите в редиците на натуралистите. В този смисъл Флобер остава неразбран, защото счита сам себе си дори не за реалист, а отвъд това и преди това - за „последния романтик“ на стария ред. В крайна сметка отново духът му го води на презморско пътешествие, но този път макар и по-близко, но и на по-непознато като обект място.

В опит да демонстрира широчина и дълбочина на познанията си и воден на авторско чувство на изконност и истинност, Флобер започва да пише нов роман, посветен на една от най-малко проучените изобщо и по това време антични цивилизации на Средиземноморието - тази на Картаген. Изборът на тази твърде екзотична за него време тема му позволява да развихри въображението си, като същевременно се потапя в четене на съчиненията на античните автори, тъй като картагенски автори, като поглед отвътре към града няма. Това ново ориенталско предизвикателство не дава покой на Флобер.

Флобер намира картагенците пред един от любимите му автори Жул Мишле като „мрачни и духом хора, чувствени и алчни, склонни да рискуват, но лишени от героизъм“, а освен това имат и една „дивашка религия, изпълнена с ужасяващи ритуали“. В този смисъл романът намагнетизира, политизира и разделя Франция, защото някои критици определят произведението като незряло, изразявайки мнение, че тези романтични идеи нямат нищо общо с портрета на тази антична търговска нация, наследник на „велики“ източни финикийски традиции. Въпреки тези критики, трудът на Флобер не е само художествен, а както сам авторът се опитва да подскаже - исторически обладан от романтизъм. От всичките си източници за изчезналия в и през вековете Картаген Флобер най-много се доверява на Полибий. Образът на главната героиня на име Саламбо е взета от Полибий, който я споменава като дъщеря на Хамилкар.

Преди написването на романа авторът му поглъща огромен брой литература, почти всичко известно и достъпно по него време за „забулената Изида“, скрила вероятно античния град под картагенска маска. На Флобер не дава мира мисълта, каква велика тайна крие този античен град, върл враг и пръв противник на Древен Рим.

В началото на лятото на 1858 г. Флобер се отправя на втори и последен „кръстоносен поход“ в опит, както сам заявява, да разузнае Тунис и археологическите находки от и на „пуническата цивилизация“ (Memento mori).

През 1862 г., след пет години на упорита работа, вторият му и последен завършен роман е готов.

Литературна критика[редактиране | edit source]

Излизането на „Саламбо“ на френския книжен пазар напълно отговаря на желанието на френската публика, въпреки че същата е преситена от вълната реалистични разкази по темата източна екзотика и окултизъм. Сякаш френския читател намира в последния роман на Флобер нещо много по-близко и го харесва много, приемайки даже отвратителните садистични жертви на Молох, и назабравимата сцена на съвокупление на Саламбо с питона довела до свалянето на голямата картагенска маска под уханието екзотичната миризма на пъдпъдък от храма на Ешмун за омаяния и опиянен от „свобода, равенство, братство“ френски читател.

Още през 1862 г. „Саламбо“ се появява в руски превод. Знаменитият роман на Флобер е сравним с двата колоса на руската класическа литература от 19 век - „Война и мир“ и „Братя Карамазови“ с незабравимия образ на великият инквизитор от разказа на Иван Карамазов.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Въпреки всичко излизането на Саламбо взривява френската публика. Флобер по принцип е безразличен към критиката. Отзивите за него са диаметрално противоположни. Бодлер заявява „красива книга, пълна с недостатъци“. Археологът Фрьонер и влиятелния критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов хвърлят сянка на съмнение върху достоверността на историческото и археологическо описание на събитията.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

От друга страна, авторът на „Парижката Света Богородица“ Виктор Юго пише в неовизантийски стил възторжен отзив за произведението, заявавайки „това е прекрасна, могъща и научна книга. ... Вие сте възкресили изчезнал свят и с това поразително възкресение сте съчетали потресаваща драма“. Льоконт дьо Лил пише по темата, че „всичко е пълно със сила и блясък и най-вече е пронизано с такъв необичаен гений, който е присъщ за нашето време, възкресяващи парче по парче отминалите епохи“, а композиторът Ектор Берлиоз, е както винаги несдържан в чувствата си пишейки до автора: „Исках още днес да дотичам при вас, но това се оказа невъзможно. Обаче не мога да чакам дълго, без да ви кажа, че книгата ви ме изпълни с възторг, изумление и ужас. Бях потресен и цяла нощ я сънувах. Какъв стил! Какви познания по археология! Какво въображение!“.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за