Алберт Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Албертус Магнус)
Направо към: навигация, търсене
Алберт Велики
Vincenzo onofri, sant'alberto magno, 1493.JPG
Роден 1193/1206
Лауинген, Бавария
Починал 15 ноември, 1280
Кьолн, Свещена Римска империя
Беатификация 1622, Рим
Канонизация 1931, Рим от Пий XI
Празник 15 ноември
Покровителство Синсинати, Охайо


Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, теолог, светец от Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел. Завършил бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки. Той е един от учителите на църквата и е известен, както с всеобхватните си познания по философия, теология и естествени науки, така и с приносите си за мирното, съвместно съществуване на наука и религия. Счита се за най-големият немски средновековен философ и теолог. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода: 1. теологически период - "За природата на благото", "Сума за сътворените неща"; 2. Свързан с коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и "Никомаховата етика" на Аристотел; 3.коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) - "Книга за причините", "За душата".

Съчинения на Алберт Велики[редактиране | edit source]

  • De natura et origine animae, За природата и произхода на душата, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, в: Алберт Велики, За Душата. За интелекта., изд. Изток-Запад, С., 2010.
  • De intellectu et intelligibile, За интелекта и умопостигаемото, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, изд. Изток-Запад, С., 2010 и в списание Philosophia.