Жак-Рене Ебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак-Рене Ебер
френски политик и публицист
Жак-Рене Ебер 
Роден: 15 ноември 1757
Алансон, Франция
Починал: 24 март 1794
Париж, Франция

Жак-Рене Ебер (на френски: Jacques René Hébert, 15 ноември 175724 март 1794) е френски политик и публицист от времето на Великата френска революция — представител на крайно лявото крило на якобинците, водач на еберистите и защитник на санкюлотитие.

Произход[редактиране | edit source]

Жак-Рене Ебер е роден в нормандския град Алансон, в семейство на златаря и бивш мирови съдия Жак Ебер. Завършва право в Колежа на Алансон. Известно време е писар в адвокатска кантора в Алансон, но след фалита ѝ се премества в Руан, а оттам в Париж, където е повлиян от радикалните идеи, разпространяващи се сред парижката беднота. През 1790 г. Жак-Рене Ебер започва да издава радикалния вестник Le Père Duchesne, в който публикува полемични статии, пропагандиращи леви идеи за политически свободи, равенство и братство.

Революционна дейнот[редактиране | edit source]

През 1791 г. Жак Ебер е на Марсово поле, където подписва декларация за отмяна на монархията и преживява последвалото клане на Марсово поле, извършено от войските на Лафайет. Същата година Ебер става член на Клуба на Корделиерите и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба Ебер получава място в Парижката комуна. Като такъв участва в атаката на Тюйлери от 10 август 1792 г. Същият месец той става член на Якобинския клуб и като такъв пламенно защитава последвалите след атаката на Тюйлери Септемврийски кланета. На 22 декември 1792 г. Ебер е избран за втори заместник на прокурора на Парижката комуна. До август 1793 г. Ебер участва в кампанията срещу жирондинците. На 24 май 1793 г. Ебер е арестуван по заповед на Комитета за обществено спасение, но под натиска на санкюлотите е освободен три дни по-късно.

На 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат срещу управлението на жирондинците и установяват контрол върху Конветна и Комитета за обществено спасение. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват. т.н. революционна диктатура. През септември 1793 г. доминираният от якобинците Конвент установява управляние на Големия терор, насочен срещу враговете на революцията в страната. Символ на Големия терор става гилотината, жертва на която стават хиляди аристократи, духовници, жирондинци и граждани, заподозрени в реакционна дейност.

По време на тези събития Ебер застава начело на група атеисти, известни като еберисти, които в противовес на деизма на Робеспиер пропагандират дехристиянизация на обществото и въвеждане на граждански култ към разума. Програмата на еберистите е насочена главно срещу католицизма в страната и включва прогонване на част от духовниците, физическото унищожение на други от тях, затварянето на църквите и манастирите, разрушаване на религиозните монументи, въвеждане на граждански култ и церемонии, унищожаване на цилобата на монасите чрез насилствени бракове и забрана на молитвите. Радикалните атеистични възгледи на еберистите обаче не са възприети от якобинците на Робеспиер, които, ръководейки се от своите деистични възгледи, принуждават Конвента да въведе деизма като официална революционна религия. Така на 8 юни 1794 г. Конвентът признава съществуването на върховния Бог.

Реформите на Робеспиер са посрещнати изключително остро от Ебер, който обвинява Робеспиер в посегателство срещу свободата. Същите обвинения Ебер отправя и по отношение на инспирираните от Дантон реформи. С критиките си Ебер и еберистите застават в полезрението на Ревюлюционния трибунал, в който якобинците обвиняват еберистите в разпуснатост, анархизъм и измяна. Трбуналът първи решава да нанесе удар срещу Еберт и хората му, издавайки през нощта срещу 13 март 1794 г. заповед за арестуването на Жак Ебер и неговите поддръжници. След тридневен процес Жак-Рене Едер е осъден на смърт и е гилотиниран 24 март 1794 г.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1792 г. Жак Ебер се жени за Мари Маргарита Франсоас Гупил, тридесет и седем годишна бивша монахиня, която му ражда една дъщеря — Вирджиния Сципион-Ебер (1793-1830). Съпругата на Жак Ебер е гилотинирана двадесет дни след екзекуцията му — на 13 април 1794 г.