Свобода, равенство, братство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Свобода, равенство, братство (на френски: Liberté, égalité, fraternité) е държавният девиз на Френската република. За първи път се използва още при Великата френска революция, но едва от края на 19. век е официален девиз на Франция. [1]

Често авторството над израза се приписва на Антоан-Франсоа Моморо (1756–1794), парижки печатар и член на групата на Ебертистите. [2] През 1839, философът Пиер Льору изказва твърдението, че мотото е с анонимен автор и е общонародно творение. Докато якобинците доминират политическата сцена, множество подобни триделни девизи влизат в употреба: Свобода, единство, равенство; Свобода, равенство, справедливост; Свобода, разум, равенство. Така термините свобода и равенство присъстват неизменно още от Революцията като обозначаващи основни права на човека и гражданина. Братство принадлежи на друга сфера: тази на моралната отговорност към другите членове на обществото. Според философа Мона Озуф, това е сферата, в която връзките между индивидите са по-важни от социалната йерархия, хармонията надделява над договора и общността над индивидуализма. [1]

Интерпретации на основните понятия в контекста на възникването на девиза[редактиране | edit source]

Свобода[редактиране | edit source]

Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 дефинира свободата по следния начин: „Свободата се състои в това на човек да е позволено на върши всичко, което не вреди на друг човек: така единствените ограничения за упражняването на естествените права на всеки човек са тези, които осигуряват това всеки друг човек да се ползва от същите права. Тези ограничения могат да бъдат наложени единствено със закон.“. Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793 променя дефиницията по следния начин: „Свободата е възможността на човека да прави всичко, което не вреди на правата на другите; нейн принцип е природата; нейно правило е справедливостта; нейн защитник е закона; нейната морална граница е в тази максима: не причинявай никому това, което не искаш да ти бъде причинено

Равенство[редактиране | edit source]

В републиката, равенство означава, че законът е еднакъв за всички; разликите по рождение са премахнати и всеки е длъжен, според възможностите си, да участва в държавните разходи. Според декларацията за правата на човека и гражданина от 1795, „Равенството се състои в това законът да е еднакъв за всички, независимо от това дали наказва или дава защита. Равенството не признава никакво различие по рождение, никакво онаследяване на властта“. В равенството има и социално измерение, състоящо се в това да няма прекалено неравномерно разпределение на богатствата. Русо дефинира равенството в тясна връзка със свободата: „Никой гражданин не трябва да е толкова богат, че да може да купи друг; никой не трябва да е толкова беден, че да е принуден да се продава“.

Братство[редактиране | edit source]

Декларацията от 1795 дефинира и братството: „Давайте на другите добрината, която искате да получавате“. Според друга дефиниция от времето на революцията „Братството обхваща всички тези хора, французи и чужденци, които се борят за възтържествуването на свободата и равенството“. [3]

Според философа Пол Тибо, „Докато свободата и равенството могат да се възприемат като основни права, братството е задължение към другия; призив за морал

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Mona Ozouf, "Liberté, égalité, fraternité stands for peace country and war", in Lieux de Mémoire (dir. Pierre Nora), tome III, Quarto Gallimard, 1997, pp.4353-4389 (French) (abridged translation, Realms of Memory, Columbia University Press, 1996–1998 (English))
  2. Amable Guillaume P. Brugière de Barante (1851). Histoire de la Convention nationale (in French). Langlois et Leclercq. p. 322. Retrieved 31 August 2011
  3. Michel Borgetto, La Devise : « Liberté, Égalité, Fraternité », PUF, 1997, p. 34

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]