Последният император

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Последният император
The Last Emperor
Gnome-video-x-generic.svg
Режисьор Бернардо Бертолучи
Продуцент Джеръми Томас
Сценарий Марк Пипло, Бернардо Бертолучи
В ролите Джон Лон
Джоан Чен
Питър О`Тул
Разпространител Columbia Pictures
Премиера 18 Ноември, 1987 г.
Времетраене 160 минути
Страна Китай, Италия, Великобритания, Франция
Език Английски
Бюджет 23 800 000 долара
Външни препратки
Страница в IMDb
Последният император в Общомедия

Последният император (на английски: The Last Emperor) е игрален филм - биографична историческа драма, коопродукция на четири държави, излязъл по екраните през 1987 година, режисиран от Бернардо Бертолучи.

Произведението разказва историята за живота на Пу И - последният китайски император. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.

Последният император е първият игрален филм за който е получено разрешение от китайското правителство да се снима в забранения град в Пекин. Филмът е големия победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки всичките 9 от тях, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор.[1][2]. Произведението е отличено и с приз Златен глобус за най-добър филм.


В ролите[редактиране | edit source]

Актьор Роля
Джон Лон Пу И - като възръстен
Джоан Чен Уан Юнг
Питър О`Тул Реджиналд Джонсън
Риоченг Юнг комендантът
Виктор Уонг Чен Пао Шен
Денис Дън Бег Ли
Риучи Сакамото Амакасу

Награди и Номинации[редактиране | edit source]

Награди на Американската Филмова Академия "Оскар"[3]

  • Награда за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
  • Награда за най-добър адаптиран сценарий за Марк Пипло и Бернардо Бертолучи
  • Награда за най-добра кинематография за Виторио Стораро


Награди "Златен Глобус" [3]

  • Наградая за най-добър филм
  • Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи

Бележки и Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]