Отнесени от вихъра (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отнесени от вихъра
Gone with the Wind
GWTW Museum.jpg
Режисьор Виктор Флеминг
Продуцент Дейвид О. Селзник
Сценарий Маргарет Мичъл, Сидни Хауърд
В ролите Кларк Гейбъл, Вивиан Лий
Музика Макс Стайнер
Разпространител Metro-Goldwyn-Mayer, Selznick International Pictures
Премиера 15 декември 1939
Времетраене 222 мин.
Страна САЩ
Език английски
Бюджет $3,900,000 ($65,812,500 в днешно време)
Хронология
Fleche-defaut-gauche.png
$3,106,145,963
Външни препратки
Страница в IMDb
Отнесени от вихъра (филм) в Общомедия

Отнесени от вихъра (на английски: Gone with the Wind) е американски филм класика от 1939 година с режисьор Виктор Флеминг. В главните роли участват Кларк Гейбъл и Вивиан Лий. Филмът е направен по едноименния роман на Маргарет Мичъл от 1936 година. Във филма се разказва за гражданската война в САЩ и ефектите на войната върху хората от Юга. Този филм държи рекорда по най-много продадени билети.[1] Получава 10 Оскара, рекорд, който стои 20 години (Бен-Хур бие рекорда в 1960 година с 11 оскара)[2]. Отнесени от вихъра става символ на златния век на Холивуд.

Сюжет[редактиране | edit source]

Филмът започва с голяма памучна плантация - Тара - в провинциална Джорджия през 1861, в навечерието на Американската гражданска война, където Скарлет О'Хара (Вивиан Лий) флиртува с двамата близнаци Тарлтън - Брент и Стюърт. Скарлет, Сюелън и Карийн са трите дъщери на ирландския емигрант Джералд О'Хара (Томас Митчъл) и съпругата му, Елен О'Хара (Барбара О'Нийл). Близнаците споделят със Скарлет тайната, че един от съселяните, в когото тя е тайно влюбена - Ашли Уилкс (Лесли Хауърд) е на път да се ожени за братовчедка си Мелани Хамилтън (Оливия де Хавиланд) и годежът им ще бъде съобщен на следващия ден, по време на барбекюто в дома на Ашли - плантацията Дванадесетте дъба.

В Дванадесетте дъба, Скарлет забелязва, че е ухажвана от красивия, но арогантен Рет Бътлър (Кларк Гейбъл), чието семейство се е отказало от него. Рет допълнително си навлича неодобрението на останалите мъже, когато заявява, че в случай на война, Югът няма никакъв шанс срещу превъзхождащият го по брой и индустриална мощ Север.

Когато Скарлет се измъква от следобедната си дрямка, за да остане насаме с Ашли в библиотеката, тя му признава за любовта си към него. Той споделя, че я намира привлекателна и че винаги я е обичал, но Мелани му подхожда повече. Скарлет обвинява Ашли, че я е подвел да мисли, че е влюбен в нея и в яда си го удря. Ашли безмълвно напуска стаята, а Скарлет побеснява още повече, когато разбира, че Рет през цялото време е бил на дивана в библиотеката и е чул целият им разговор. "Господине, Вие не сте никакъв джентълмен", зявява тя, на което той отговоря: "А Вие, госпожице, не сте никаква дама!". Преди разговора да приключи, Рет ѝ обещава, че ще запази тайната ѝ.

Скарлет напуска библиотеката бясна, а барбекюто е прекъснато от новината, че войната е обявена. Мъжете бързат да се запишат, а всички жени са разбудени от следобената си дрямка. Скарлет наблюдава от прозореца как Ашли целува Мелани за довиждане. Младият и срамежлив брат на Мелани, Чарлс Хамилтън, с когото Скарлет понякога флиртува, ѝ предлага брак и тя се съгласява. Двамата се женят, но много скоро тя остава вдовица, тъй като Чарлс умира от пневмония и дребна шарка.

Майката на Скарлет я изпраща в дома на Хамилтън в Атланта, за да я разведри, макар че прислужницата на О'Хара - Мами - казва на Скарлет, че е наясно, че тя отива там само за да чака завръщането на Ашли. Скарлет и Мелани посещават благотворителен базар в Атланта; Скарлет, която би трябвало да е в траур и да оплаква съпруга си, предизвиква гневни погледи и шушукане. Рет, сега контрабандист на стоки от Англия, се появява внезапно. Скарлет шокира цяла Атланта, приемайки предложението му за танц. Докато танцуват, Рет ѝ казва, че намеренията му са да я спечели, а тя завява, че това няма да се случи никога, не и докато тя е жива.

Войната се обръща срещу Конфедерацията след битката при Гетисбърг и много провинциални приятели и ухажори на Скарлет са убити. Скарлет прави още един опит да спечели сърцето на Ашли по време на неговия коледен отпуск, все така неуспешен, въпреки че двамата споделят страстна целувка в приемния салон в деня на Коледа, точно преди той да тръгне обратно към войната.

Осем месеца по-късно, когато градът е обсаден от армията на Съюза по време на Атлантската кампания, Мелани получава преждевременни и много тежки родилни болки. Налага се Скарлет да изроди детето сама, с помощта на прислужницата Приси. Скарлет моли Рет да върне нея, Мелани, Приси и бебето незабавно в Тара. Той се появява с кон и каруца, за да ги изведе от града. Разделя се с нея с гореща целувка и я оставя с почти умрелия кон, безпомощно болната мелани, бебето ѝ и разплаканата Приси на пътя към Тара. На целувката му тя отвръща с шамар и той тръгва обратно да се бие с армията на Конфедерацията.

По време на пътуването към дома, Скарлет вижда изпепелено Дванадесетте дъба, изоставено и напълно разрушено. С облекчение открива, че Тара е все още цяла, но майка ѝ е починала скоро от тиф, а ума на баща ѝ е отслабнал заради стреса. Тара е плячкосана от войниците на Съюза, земите не са обработвани и поддържани. Скарлет се заклева, че ще направи всичко, за да оцелеят тя и семейството ѝ: "Нека Бог ми е свидетел, никога повече няма да гладувам!"

Семейството на Скарлет и прислужниците започват да събират памуковите полета. Тя, освен това, убива един войник на Съюза, който се опитва да ги обере и намира златни монети в торбата му, достатъчно за да поддържа семейството и слугите за кратко време. С победата над Конфедерацията и края на войната, Ашли се завръща от своето затворничество. Мами спира Скарлет в стремежа ѝ да затича към него. Ашли, останал без никакъв дух и стремеж, открива, че всъщност е почти безполезен в плантацията. Скарлет го моли да избягат заедно и той признава, че я желае и я целува страстно, но не може да напусне Мелани.

Джералд О'Хара умира, когато конят му го хвърля при опит да изгони от имота си един янки, бивш надзирател в плантацията, който сега иска да купи Тара. Скарлет трябва сама да издържа семейството и разбира, че не може да плаща непрекъснато растящите данъци. Разбирайки, че Рет е в Атланта, и вярвайки, че той все още е богат, тя кара Мами да ѝ ушие сложна рокля от пердетата на майка ѝ, които все още висят в голямата зала. Въпреки това, при посещението ѝ, рет ѝ казва, че неговите сметки в чуждестранни банки са блокирани и че нейните опити да получи парите му са напразни. Когато си тръгва, Скарлет среща годеника на сестра си, Франк Кенеди, мъж на средна възраст, който сега, обаче, е собственик на успешен магазин.

Скарлет го излъгва, че Сюелън се е изморила да го чака и се е омъжила за друг. Щом става г-жа Франк Кенеди, Скарлет превзема бизнеса му и с печалбата купува дъркорезница, която ѝ носи пари по време на възстановяването на Атланта - отчасти защото търгува с презрените янки и наема осъдени за работници. Когато Ашли е на път да приеме предложение за работа от банка на север, Скарлет се разплаква и го моли да остане, защото ѝ е нужен, за да ѝ помага с дъскорезницата. Притиснат от състрадателната Мелани, той отстъпва. Един ден, след като Скарлет е нападната докато минава покрай близкия бедняшки квартал, Франк, Ашли и останалите нахлуват през нощта в квартала. Ашли е ранен в мелето с войници на Съюза, а Франк е убит.

Когато погребението на Франк е едва приключило, Рет посещава Скарлет, която пие и ѝ предлага брак. Скарлет е потресена от лошия му вкус, но приема предложението му, отчасти заради парите. Той я целува и ѝ казва, че ще спечели любовта ѝ един ден, защото те двамата са еднакви. След меден месец в Ню Орлиънс, Рет обещава да възстанови Тара до предишното ѝ величие, докато Скарлет строи най-голямата и разкошна къща в Атланта. Двамата имат дъщеря, Бони Блу Бътлър. Рет я обожава, като символ на свободолюбивата Скарлет, каквато е била преди войната. Той прави всичко възможно да си изгради добро име в обществото на Атланта, в името на дъщеря си. Скарлет, все още копнееща за Ашли и огорчена от това, че е загубила фигурата си, съобщава на Рет, че не желае да имат повече деца и че вече няма да споделят едно легло. Бесен, той отваря вратата между двете спални с ритник, за да ѝ покажа, че това решение ще го вземе той.

Когато един ден посещава дъскорезницата, Скарлет изслушва носталгичния монолог на Ашли, който копнее за старите, по-прости дни, които са безвъзвратно минали. Скарлет го утешава с прегръдка, но двамата са видени от две клюкарки, едната от които сестрата на Ашли - Индиа, която никога не е харесвала Скарлет. Те бързо разпространяват слуха и репутацията на Скарлет е отново опетнена. По-късно същата вечер, Рет, който е чул слуха, насила изкарва Скарлет от леглото и я кара да посети тържеството по случай рождения ден на Ашли, облечена в най-предизвикателната си рокля и сама. Неспособна да повярва в нищо лошо за любимата си снаха, Мелани застава до Скарлет така че всички да разберат, че тя не вярва на клюката.

По-късно вкъщи, докато се измъква, за да си налее питие, Скарлет открива Рет пиян на първия етаж. Ослепял от ревност, той ѝ казва, че би могъл да я убие, ако така ще я накара да забрави за Ашли. Вдигайки я на ръце, той я отнася на втория етаж, казвайки "Това е една нощ, в която ти няма да ми откажеш". Тя се събужда на следващата сутрин виновно доволна, но Рет се връща, за да се извини за държанието си и ѝ предлага развод. Скарлет отказва, твърдейки, че това ще бъде позор. Рет решава да отведе Бони на дълго пътуване до Лондон.

Рет се връща с Бони и Скарлет е щастлива да го види, но той отблъсква нейните опити за сдобряване. Отбелязва, че тя изглежда различно и Скарлет заявява, че е бременна отново. Рет пита кой е бащата и Скарлет му казва, че той много добре знае, че детето е негово и че тя не го иска. Наранен от това, Рет казва "Успокой се. Може пък да ти се случи нещо". Побесняла, Скарлет се хвърля към него, пада по стълбите и загубва детето. Рет, обезумял от вина, изплаква пред Мелани своята ревност, но се въздържа да ѝ сподели за истинските чувства на Скарлет към Ашли.

Докато Скарлет се възстановява, малката Бони, импулсивна като дядо си, умира, когато пада от понито си при опит да прескочи оградата. Скарлет обвинява Рет. Рет обвинява себе си също. Мелани посещава къщата, за да ги утеши и убеждава Рет да позволи Бони да бъде погребана, но пада родилните болки от втората ѝ бременност, за която знае, че би могла да я убие. На смъртното ѝ легло, тя моли Скарлет да се грижи за Ашли. С последния си дъх, Мелани ѝ казва още, че трябва да бъде по-мила към Рет, защото той я обича. Навън, Ашли пада облян в сълзи, безпомощен без жена си. Едва тогава Скарлет разбира, че никога не би могла да означава нещо за него и че през цялото време, тя е обичала нещо, което всъщност никога не е съществувало.

Тя се втурва обратно вкъщи, за да открие Рет, който си стяга багажа да я напусне. Скарлет го умолява да не тръгва, казвайки му, че сега разбира, че през цялото време го е обичала и че никога не е обичала истински Ашли.

Докато Рет излиза през вратата, тя проплаква "Рет, ако си тръгнеш, къде ще отида аз? Какво ще правя?". А той отговаря: "Честно казано, мила моя, изобщо не ми пука" и тръгва в мъглата. Тя сяда на стълбите и се разплаква в своето отчаяние, "Кое има значение? Тара. Вкъщи. Ще си отида у дома и ще измисля някакъв начин да си го върна. Все пак, утре е нов ден".

На финалната сцена, Скарлет отново стои решителна пред Тара.

Край на разкриващата сюжета част.

Награди[редактиране | edit source]

Победител в 8 категории при връчването на годишните Награди на филмовата академия на САЩ през 1939 година за:

получава и 2 специални награди за:

  • цялостно творчество на Уйлям Камерън Менцес (William Cameron Menzies)
  • технически постижения на Дон Мъсгрейв (Don Musgrave)

номинации за още 5 награди:

  • най-добра главна мъжка роля - Кларк Гейбъл (Clark Gable)
  • най-добра поддържаща женска роля - (Оливия де Хавиланд)
  • най-добра музика - Макс Стайнер (Max Steiner)
  • най-добър звук - (Thomas T. Moulton)
  • най-добри визуални ефекти - (John R. Cosgrove, Fred Albin, Arthur Johns)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "All-Time Top 206 Movies by U.S. Theatre Attendance"
  2. "List of Oscars won in 1940"
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gone with the Wind (film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.