Мария Гаетана Анези

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Гаетана Анези
италианска математичка
Мария Гаетана Анези 
Родена: 16 май 1718 г.(1718-05-16)
Милано, Италия
Починала: 9 януари 1799 г. (на 80 г.)
Милано, Италия

Мария Гаетана Анези (на италиански: Maria Gaetana Agnesi, още Анйези[1] или Аниези[2][3][4] e италианска математичка, една от най-значимите жени в историята на математиката. Добива известност със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „къдрица на Анези“.

Родена през 1718 година в Милано в семейството на баща, професор в Болонския университет, Мария Гаетана от малка получава добро образование, като изучава математика и древни и източни езици. До тринадесетия си рожден ден ден вече владеела гръцки, иврит, испански, немски и латински. Знае се, че на 9 години тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование. Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.

Първата страница на „Основи на анализа“

Анези имала късмет, че открила добър учител по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим. Под негово ръководство тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейню (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“). В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория — безкрайно малките. В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син Винченцо Рикати, а три години по-късно — издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което се представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.

През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като разкрива дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, който някога е управлявала.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  2. „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  3. „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
  4. „История на математиката“ (18 век), том 3, Наука и изкуство, София, 1976.

Литература[редактиране | edit source]