Вито Волтера

Роден	3 май 1860 г.(1860-05-03) Анкона, Папска държава
Починал:	11 октомври 1940 г. (на 80 г.) Рим, Италия
Работил в	Римски университет „Ла Сапиенца“ Торински университет
Алма матер	Пизански университет
Известен с	Уравнения на Лотка-Волтера
Повлиян от	Енрико Бети

Вито Волтера (на италиански: Vito Volterra) е италиански математик и физик, известен с приносите си към математическата биология и теорията на интегралните уравнения.

Роден в Анкона, тогава част от Папската държава, в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в Пизанския университет, където попада под влиянието на Енрико Бети и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на функционалите, което го отвежда към интегралните и интегро-диференциалните уравнения, към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения (1930).

През 1892, Волтера става професор по механика в Торинския университет и през 1900, професор по математична физика в Римския университет „Ла Сапиенца“. Волтера израства в последния етап от Рисорджиментото, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за сенатор от крал Виктор Емануил III. В същата година, той работи върху теорията на дислокациите в кристалите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на дуктилните материали. След избухването на Първата световна война, Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.

След Първата световна война, Волтера се интересува от приложенията на математичните идеи в биологията, на основата на трудовете на Пиер Франсоа Ферхулст. Най-известният му принос от този период са Уравненията на Лотка-Волтера.

През 1922 се присъединява към опозицията на фашисткия режим на Бенито Мусолини, а през 1931 е един от 12-те от 1250 професори отказали да положат клетва за вярност към Мусолини. Неговите политически убеждения проличават от пощенска картичка, която той изпраща през 1930-те, на която пише „Империите умират, но Евклидовите теореми са винаги млади“. Волтера не е бил радикален в политическите си убеждения; бил е също толкова отблъснат от лявата опозиция, дошла на власт, а до края на живота си е останал убеден роялист и националист. Поради отказа си да положи клетва за вярност е трябвало да напусне университетския си пост и научните академии, в които е членувал и да прекара следващите няколко години в изгнание. Малко преди кончината си се връща в Рим.

Библиография

• 1910. Leçons sur les fonctions de lignes. Paris: Gauthier-Villars.
• 1912. The theory of permutable functions. Princeton University Press.
• 1913. Leçons sur les équations intégrales et les équations intégro-différentielles. Paris: Gauthier-Villars.
• 1926, "Variazioni e fluttuazioni del numero d'individui in specie animali conviventi," Mem. R. Accad. Naz. dei Lincei 2: 31–113.
• 1926, "Fluctuations in the abundance of a species considered mathematically," Nature 118: 558-60.
• 1960. Sur les Distorsions des corps élastiques (with Enrico Volterra). Paris: Gauthier-Villars.
• 1930. Theory of functionals and of integral and integro-differential equations. Blackie & Son.
• 1931. Leçons sur la théorie mathématique de la lutte pour la vie. Paris: Gauthier-Villars. Reissued 1990, Gabay, J., ed.

Вижте също

• Волтера (кратер)
• Функция на Волтера
• Множество на Смит-Волтера-Кантор
• Интегрално уравнение на Волтера
• Ред на Волтера

Външни препратки

• Вито Волтера в MacTutor
• Вито Волтера в Mathematics Genealogy Project
• Gustavo Colonnetti e le origini dell'ingegneria in Italia, Fausto Giovannardi

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vito Volterra“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.