STS-46

	п • б • р STS-46
Емблема
	;
Данни за кораба
Име на кораба	"Атлантис"
Полет на совалка №	49
Полет на "Атлантис" №	12
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт	31 юли 1992 14:56:48 UTC
Кацане	8 август 1992 14:11:50 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета	7 денонощия 23 часа 15 минути 3 секунди
Брой обиколки	127
Изминато разстояние	5 344 643 км
Височина на орбитата	426 км
Апогей	437 км
Перигей	425 км
Наклон на орбитата	28,5°
Период	93,2 мин
Маса	При кацането: 94 676 кг; полезен товар: 12 164 кг
NSSDC ID	1992-049A
NORAD ID	22064
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Снимка на екипажа
	; от ляво на дясно седнали: Алън, Шрайвър, прави: Айвънс, Николие, Хофман, Чанг-Диас, Малерба
Свързани космически мисии
STS-50	STS-47

STS-46 e четиридесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и дванадесети полет на совалката Атлантис. Това е първи полет на граждани от Швейцария и Италия.

Екипаж [редактиране]

Пост	Астронавт
Командир	Лорън Шрайвър трети космически полет
Пилот	Ендрю Алън първи космически полет
Специалист на мисията 1	Джефри Хофман трети космически полет
Специалист на мисията 2	Франклин Чанг-Диас трети космически полет
Специалист на мисията 3	Клод Николие (ESA/Швейцария) първи космически полет
Специалист мисията 4	Марша Айвънс втори космически полет
Специалист по полезния товар	Франко Малерба (ESA/Италия) първи космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът [редактиране]

Основните задачи на мисия STS-46 са изпълнение на експерименти по програмите EURECA на ЕКА и италианската "привързан спътник" TSS (Tether Satellite System).

Европейският възвращаем спътник "Еврика" (EURECA-1L, от англ. European Retrievable Carrier) е автономна експериментална платформа (маса 4 500 кг), на която са разположени 15 установки за провеждане на повече от 50 експеримента. Поставени са биологични образци, оборудване за растеж на кристали, прибори за наблюдение на слънчева и космическа радиация, детектори за космически прах, телескоп от рентгеновия и гама-диапазона и други. Спътникът е прибран около година по-късно по време на мисия STS-57.

Системата "TSS" е уникален носител на експериментална апаратура, базирана на совалката. Привързания спътник може да достави апаратура в отдалечени райони от земната атмосфера, намиращи се по-високо от полета на аеростатните сонди, но по-ниско от стабилна орбита на изкуствен спътник на Земята. Самият спътник се състои от "придържаща" система (въже с дължина 21,68 км) и сферичен спътник (диаметър 1,5 м и маса 516,6 кг). Последния се състои от служебен модул, осигуряващ електрозахранване, телеметрия, навигация и обработка на данни, двигател и няколко научни прибора.

Експеримента е неуспешен поради механична неизправност на придържащата система и въжето се развива само до около 260 м и това не позволило да се получат някакви научни резултати. По време на мисия STS-75 експериментът е повторен и тогава въжето се развива до над 20 км, но се скъсва и спътника остава в орбита около Земята.