STS-46

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-46
Емблема
Sts-46-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Атлантис"
Полет на совалка № 49
Полет на "Атлантис" № 12
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт 31 юли 1992 14:56:48 UTC
Кацане 8 август 1992 14:11:50 UTC
Място на кацане КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета 7 денонощия 23 часа 15 минути 3 секунди
Брой обиколки 127
Изминато разстояние 5 344 643 км
Височина на орбитата 426 км
Апогей 437 км
Перигей 425 км
Наклон на орбитата 28,5°
Период 93,2 мин
Маса При кацането: 94 676 кг
полезен товар: 12 164 кг
NSSDC ID 1992-049A
NORAD ID 22064
Данни за екипажа
Членове на екипажа 7
Снимка на екипажа
от ляво на дясно седнали: Алън, Шрайвър, прави: Айвънс, Николие, Хофман, Чанг-Диас, Малерба

от ляво на дясно седнали: Алън, Шрайвър, прави: Айвънс, Николие, Хофман, Чанг-Диас, Малерба

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-50 Sts-50-patch.png STS-47 Sts-47-patch.png

STS-46 e четиридесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и дванадесети полет на совалката Атлантис. Това е първи полет на граждани от Швейцария и Италия.

Екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Лорън Шрайвър
трети космически полет
Пилот Ендрю Алън
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Джефри Хофман
трети космически полет
Специалист на мисията 2 Франклин Чанг-Диас
трети космически полет
Специалист на мисията 3 Клод Николие (ESA/Швейцария)
първи космически полет
Специалист мисията 4
Марша Айвънс
втори космически полет
Специалист по полезния товар Франко Малерба
(ESA/Италия)
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | edit source]

Основните задачи на мисия STS-46 са изпълнение на експерименти по програмите EURECA на ЕКА и италианската "привързан спътник" TSS (Tether Satellite System).

Европейският възвращаем спътник "Еврика" (EURECA-1L, от англ. European Retrievable Carrier) е автономна експериментална платформа (маса 4 500 кг), на която са разположени 15 установки за провеждане на повече от 50 експеримента. Поставени са биологични образци, оборудване за растеж на кристали, прибори за наблюдение на слънчева и космическа радиация, детектори за космически прах, телескоп от рентгеновия и гама-диапазона и други. Спътникът е прибран около година по-късно по време на мисия STS-57.

Системата "TSS" е уникален носител на експериментална апаратура, базирана на совалката. Привързания спътник може да достави апаратура в отдалечени райони от земната атмосфера, намиращи се по-високо от полета на аеростатните сонди, но по-ниско от стабилна орбита на изкуствен спътник на Земята. Самият спътник се състои от "придържаща" система (въже с дължина 21,68 км) и сферичен спътник (диаметър 1,5 м и маса 516,6 кг). Последния се състои от служебен модул, осигуряващ електрозахранване, телеметрия, навигация и обработка на данни, двигател и няколко научни прибора.

Експеримента е неуспешен поради механична неизправност на придържащата система и въжето се развива само до около 260 м и това не позволило да се получат някакви научни резултати. По време на мисия STS-75 експериментът е повторен и тогава въжето се развива до над 20 км, но се скъсва и спътника остава в орбита около Земята.

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса:
    • При кацането: 94 676 кг
    • Полезен товар: 12 164 кг
  • Перигей: 425 км
  • Апогей: 437 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 93.2 мин

Галерия[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]