STS-66

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-66
Емблема
Sts-66-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Атлантис"
Полет на совалка № 66
Полет на "Атлантис" № 13
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт 3 ноември 1994 16:59:43 UTC
Кацане 14 ноември 1994 15:33:45 UTC
Място на кацане База на ВВС "Едуардс", писта 22
Продължителност на полета 10 денонощия 22 часа 34 минути 2 секунди
Брой обиколки 174
Изминато разстояние 7 330 226 км
Височина на орбитата 304 км
Апогей 310 км
Перигей 296 км
Наклон на орбитата 57,0°
Период 90,6 мин
Маса Полезен товар: 10 544 кг
NSSDC ID 1994-073A
NORAD ID 23340
Данни за екипажа
Членове на екипажа 6
Снимка на екипажа
от ляво на дясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа

от ляво на дясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-68 Sts-68-patch.png STS-63 Sts-63-patch.png

STS-46 e шестдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Атлантис. Това е трети последен полет на изследователския модул "Атлас" на космическата лаборатория Спейслаб.

Екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Доналд Макмонагъл
трети космически полет
Пилот Къртис Браун
втори космически полет
Специалист на мисията 1
Елен Очоа
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Джоузеф Танър
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Жан-Франсоа Клервоа (CNES)
първи космически полет
Специалист по полезния товар Скот Паразински
първи космически полет


  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | edit source]

Това е третият и последен полет на лабораторията "АTLAS" (The Atmospheric Laboratory for Applications and Sciences). В екипажа на "Атлантис" се намира вторият французин (след полета на Патрик Бодри през 1985 г.). С помощта на 7-те основни инструмента на "ATLAS" се проучва Слънцето, взаимодействието между горната част на атмосферата и космоса, състава на екзосферата и термосферата, озоновия слой, слънчевата енергия и радиация, химията и механиката на затоплянето на земната атмосфера, влиянието на озона върху глобалните температури и разпространението на атмосферните газове около Земята. Освен това се планира изучаване на дупката в озоновия слой над Антарктида, за да може да се прогнозира нейната еволюция и как тя влияе на усвояването на слънчевата радиация.

Втората основна цел на полета е разполагане и извличане след това на отделяемия спътник CRISTA-SPAS (от Cryogenic Infrared Spectrometers and Telescopes for the Atmosphere). Tой извършва 8-дневен самостоятелен полет за изследване на долните и средни слоеве на атмосферата. Изведена е на втория ден от полета и се прибира на борда предпоследния ден преди приземяването.

Планираното кацане в Космическия център "Кенеди" във Флорида е отменено поради вятър и дъжд, причинени от тропическата буря "Гордън" и е насочено за базата "Едуардс".

Това е последният самостоятелен полет за совалката за следващите 14 години, когато е проведена последната мисия (STS-125) по обслужването на телескопа "Хъбъл".

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса:
    • Полезен товар: 10 544 кг
  • Перигей: 296 км
  • Апогей: 310 км
  • Инклинация: 57,0°
  • Орбитален период: 90.6 мин

Галерия[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]