Спейслаб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спейслаб в товарния отсек на совалката (рисунка). С частичен разрез.

Спейслаб — американска космическа лаборатория за многократна употреба, която може да лети като полезен товара на совалките Спейс шатъл и е предназначена за провеждане на експерименти в околоземна орбита, в условията на микрогравитация. Тя е аналог на пилотирана орбитална станция, извършваща полет само заедно с космическия кораб. Спейслаб се състои от няколко компонента: херметичен отсек, нехерметична открита платформа и друго оборудване, разположено в товарния отсек на совалката, вратите на който по време на полет са винаги отворени. При всеки старт се използват определени компоненти, в съответствие с нуждите на мисията.

чертеж на херметичния и нехерметичния модул и преходния тунел към тях
различните конфигурации за различните мисии
малък херметичен модул за прибори
Разположение на модулите в совалката (рисунка)
Модулът LM-1 в совалката Колумбия (полет STS-9)
вътрешността на херметичния модул (модул LM-2)

Предистория[редактиране | edit source]

През април 1973 година НАСА и ESRO (Европейската организация за космически изследвания) (от 1975 г. - Европейска космическа агенция) решават да се изгради сегментирана лаборатория за космически изследвания за използване по време на полет на космическата совалка). Строителството започва през 1974 г. Първият сегмент на лабораторията - модулът LM-1 е предаден на НАСА от ЕКА безплатно, в замяна на правото да летят на совалките европейски астронавти. Вторият сегмент, модул LM-2, е купен от НАСА за собствена употреба. В допълнение към лабораторията са произведени пет палета за извършване на експерименти в условията на вакуум. Възможните конфигурации са осем на брой.

Spacelab-компонентите са използвани за първи път през 1983 г. Всички елементи, с изключение на външните палети са изтеглени от експлоатация през 1998 г., след общо 25 полета. Научната работа ще се извършва от тази дата на Международната космическа станция. Външните палети се използват повторно през 2000 г. по време на полет STS-99 и през 2008 г., по време на мисия STS-123.

Херметични модули за Спейслаб от името на ЕКА строи Италия (Италианска космическа агенция). Този опит впоследствие позволява ЕКА и Италия да създадат за Международната космическа станция (МКС) модулите "Кълъмбъс", "Хармъни", "Транквилити", "Купола" и изстрелваните с помощта на совалките херметични многофункционални товарни модули (MPLM) "Леонардо", "Рафаело" и "Донатело".

Наследник на Спейслаб е аналогичната, но по-малка лаборатория Спейсхеб.

Мисии със "Спейслаб"[редактиране | edit source]

Откритата нехерметична платформа се състои от отделни секции, а в полет могат да бъдат до пет такива. Произведени са два херметични отсека: LM-1 и LM-2. За полетите, когато в космоса излитат само секции, без херметичен отсек, понякога се използва Igloo (Иглу), малък херметичен модул, където се разполагат прибор, които не могат да работят във вакуум.

Всички мисии са проведени полза и интерес на ЕКА и НАСА, с изключение на три: две мисии за ФРГ, означени с D1 и D2 и една за Япония, означена с J.

Полет Совалка Дата на старта Мисия
Спейслаб
Херметичен
отсек
Нехерметична
платформа
STS-2 Колумбия 12 ноември 1981 OSTA-1 1 секция[1]
STS-3 Колумбия 22 март 1982 OSS-1 1 секция[2]
STS-9 Колумбия 28 ноември 1983 Spacelab 1 Модул LM-1 1 секция
STS-41G Чалънджър 5 октомври 1984 OSTA-3 1 секция[3]
STS-51B Чалънджър 29 април 1985 Spacelab 3 Модул LM-1 Multi-Purpose Experiment Support Structure (MPESS)
STS-51F Чалънджър 29 юли 1985 Spacelab 2 Igloo 3 секции + IPS
STS-61A Чалънджър 30 октомври 1985 Spacelab D1 Модул LM-2 MPESS
STS-35 Колумбия 2 декември 1990 ASTRO-1 Igloo 2 секции + IPS
STS-40 Колумбия 5 юни 1991 SLS-1 Модул LM-1
STS-42 Дискавъри 22 януари 1992 IML-1 Модул LM-2
STS-45 Атлантис 24 март 1992 ATLAS-1 Igloo 2 секции
STS-50 Колумбия 25 юни 1992 USML-1 Модул LM-1 Extended Duration Orbiter (EDO)
STS-46 Атлантис 31 юли 1992 1 секция[4]
STS-47 Индевър 12 септември 1992 Spacelab-J Модул LM-2
STS-56 Дискавъри 8 април 1993 ATLAS-2 Igloo 1 секция
STS-55 Колумбия 26 април 1993 Spacelab D2 Модул LM-1 Unique Support Structure (USS)
STS-58 Колумбия 18 октомври 1993 SLS-2 Модул LM-2 EDO
STS-59 Индевър 9 април 1994 SRL-1 1 секция
STS-65 Колумбия 8 юли 1994 IML-2 Модул LM1 EDO
STS-64 Дискавъри 9 септември 1994 LITE 1 секция[5]
STS-68 Индевър 30 септември 1994 SRL-2 1 секция
STS-66 Атлантис 3 ноември 1994 ATLAS-3 Igloo 1 секция
STS-67 Индевър 2 март 1995 ASTRO-2 Igloo 2 секции + EDO
STS-71 Атлантис 27 юни 1995 Spacelab-Mir Модул LM-2
STS-73 Колумбия 20 октомври 1995 USML-2 Модул LM-1 EDO
STS-75 Колумбия 22 февруари 1996 1 секция[3]
STS-78 Колумбия 20 юни 1996 LMS Модул LM-2 EDO
STS-82 Дискавъри 21 февруари 1997 1 секция[3]
STS-83 Колумбия 4 април 1997 MSL-1 Модул LM-1 EDO
STS-94 Колумбия 1 юли 1997 MSL-1R Модул LM-1 EDO
STS-90 Колумбия 17 април 1998 Neurolab Модул LM-2 EDO
STS-99 Индевър 11 февруари 2000 SRTM 1 секция

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. STS-2. // НАСА.
  2. STS-3. // НАСА.
  3. а б в Spacelab joined diverse scientists and disciplines on 28 Shuttle missions. // НАСА, 15 март 1999.
  4. ESA hands over a piece of space history. //
  5. Tim Furniss, David Shayler, Michael Derek Shayler. Manned Spaceflight Log 1961-2006. Springer Praxis, 2007. с. 829.

Препратки[редактиране | edit source]