Стратегия на напрежение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стратегия на напрежението (на италиански: strategia della tensione) е недоказана теория, според която „великите сили“ разбиват, контролират и манипулират общественото мнение, чрез използването на заплахи, дезинформация, агенти провокатори и терористични операции под фалшив флаг. [1]

Началото на теорията се поставя с подозрението, че САЩ и военният режим в Гърция от 1967 – 1974 г. поддържат крайно десни терористични групи в Италия и Турция, за да внесат паника сред населението, което в отговор да предпочете по-силно и диктаторско правителство. Теорията далеч не е общоприета, спорът продължава около неприемани доказателства за намесата на правителството на САЩ.

Италия[редактиране | редактиране на кода]

Терминът навлиза при разследванията на терористичните атаки през 1970-те и 1980-те. По-значителни от тях са атентатите на:

  • „Пиаца Фонтана“
  • експреса „Италикус“
  • „Пиаца дела Лоджиа“
  • Болонската железопътна линия

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Организацията „Контрагерила“ (турската част от Операция Гладио) е обвинявана в преследване на подобна стратегия, за да оправдае военния преврат през 1980 г. През 2008 г. са арестувани над сто души по обвинения в планирането на подобна стратегия.

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Обвиненията в стратегия на поддържане на напрежението продължават и днес[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Интервю с Daniele Ganser // Архивиран от оригинала на 2007-07-02. (на френски)Архив на оригинала от 2008-06-26 в Wayback Machine.
  2. Гърция: Беше ли стрелбата срещу полицай дирижирана от държавата? // Индимедия България, 6 януари 2009. Архивиран от оригинала на 2009-12-02. Посетен на 4 ноември 2009.: „...един стрелец, стрелящ от (но в действителност: СРЕЩУ) пространството, което ние се опитваме да опазим“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Strategy of tension в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​