Операция Гладио

Емблема на турската секция на Гладио, STK-Seferberlik Taktik Kurulu след 1967 - ÖHD-Özel Harp Dairesi, след 1994 ÖKK-Özel Kuvvetler Komutanlığı замесена в погроми в Цариград, политически убийства, етническо прочистване в Кюрдистан, два военни преврата и още черни дела, 27 пъти въпросът за нея е поставян в парламента, но като част от армията подчинена на НАТО тя досега успява да избегне разследване.

Операция Гладио (Operation Gladio - Операция „Кинжал“) е кодовото име на подозираната за отговорна или замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н., дългосрочна дълбоко засекретена операция под фалшив флаг , ръководена от НАТО.
Започва в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.н. "действащи зад линиите" (на английски: stay behind) нелегални формации паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма и номинално срещу възможна окупация от Варшавския Договор на Западна Европа. Съществyването на "Гладио", отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент в 1990г.

Структура

Създадена е през 1948 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6 координирана от "Секретния комитет на Западния съюз" (Clandestine Committee of the Western Union) станал с учредяването на НАТО в 1949г. негова структура към "Секретния комитет за планиране" (Clandestine Planning Committee - CPC), от 1951 под ръководството на "Главното командване на съюзните сили в Европа" (Supreme Headquarters Allied Powers Europe - SHAPE) в Монс, Белгия, оглавяван от американски генерал и бази в САЩ и Великобритания където командосите от секретната подривна армия на НATO в Европа са обучавани заедно с американските "зелени барети" и британските САС (Special Air Service). В Западна Европа са организирани 138 тайни подземни склада с боеприпаси. Агентите се рекрутират основно от личния състав на специалните военни части и тайните служби, но се работи и с такива от дясно екстремистки организации и лица с криминални и др. уличаващи ги досиета. Включени са най-малко 622 активни агента и общ ангажиран състав от над 15 000 души. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военно-политическият елит и десетилетия е опазвано в тайна от гражданите и парламентите на страните. Структурно `Гладио` представлява мрежа от отделни независими една от друга бойни клетки, за да не бъде унищожена цялата организация при провал в една от тях. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 - за саботажни действия и 6 - за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона. Кординацията на операцията е извършвана от секретната комисия на НАТО, последното известно документирано заседание на която е проведено на 23-24 октомври 1990 в Брюксел.

Първоначално името е използвано след Втората Световна Война за мрежата организации по операцията в Италия, но по-късно се използва като име на цялата мрежа на операцията и създадените с нея паравоенни организации в Западна Европа - Белгия, Италия, Франция, Германия, Португалия, Дания, Холандия, Норвегия, Люксембург в Гърция и Турция, включително в неутрални страни като Испания, Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия.
За причастни към Гладио са заподозрени (а и разследвани) лица и структури:
в Италия - служители от италианското военно разузнаване SISMI, разузнаването SID, тайната масонска ложа "Propagаnda Due" (Р-2), ковчежника й ген. Сиро Розети (щедро финансирал паралелни на официалните сили секретни групи за сигурност от цивилни въоръжени лица) и кръга на съоснователя й индустриалеца Личо Джели с близките му Ватиканска банка, (Istituto per le Opere di Religione - IOR) фалиралата Banco Ambrosiano и подозирания за връзки с мафията банкер и предприемач Микеле Синдона, крайно десните формации `Италианско социално движение` (Movimento Sociale Italiano–Destra Nazionale), `Нов ред` (Ordine nuevo) и `Въоръжени революционни ядра` (Nuclei armati revoluzionari), обучения от `Гладио` парашутист от военна база на НАТО на остров Сардиния Франческо Мара внедрен и станал значима фигура в крайнолявата групировка "Червени бригади", припокриване на висшите функционери на Гладио с лица от групата военни "Роза на ветровете" (Rosa dei Venti) организирала опит за преврат в 1970г. и т.н.,
в Белгия - SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството, т.нар. "Банда от Нювел - Брабант", ултрадесните групировки "Juene Europe", "Westland New Post" и хибридната маоистко-нацистка "Parti Communautaire Europee",
в Швейцария - тайната военна част П-26 (`Projekt 26`) и лица от служещи в разузнаването,
във Франция - Plan Bleu, La Rose des Vents, and Arc-en-ciel и Organisation armée secrète - OAS,
във ФРГ Организацията на ген.-майор Гелен (Gehlen Org) и Bund Deutscher Jugend – Technischer Dienst(TD BJD),
в Австрия - OWSGV,
в Холандия - I&O,
в Норвегия - ROC,
в Дания - Absalon,
в Швеция - Informationsbyrån ('IB') и Aktions Gruppen Arla Gryning AGAG,
във Финландия - Nihtilä-Haahti plan,
в Португалия - Aginter,
в Гърция - Lochos Oreinon Katadromon LOK и ЕИП (Гръцката разузнавателна служба)
в Турция - хора от спецслужбите настоящата МИТ и предходната NSS (съществувала до 1966г), организациите: Ozel Harp Dairesi, ултрадясната нелегална армейско-полицейска организация Ергенекон (Ergenekon), Терористичната Сиви вълци и т.н.

Значение

Бившия директор на ЦРУ Уилям Колби определя като «най-важна програма» операцията "Гладио" подозирана в тероризъм, политически убийства, изработване в рамките американския план "Demagnetize" ("Компрометиране") на фалшива информация и "доказателства" и налагане на обществено мнение, че извършените атентати са дело на "леви екстремисти" свързани с Източна Европа и въвеждане от управляващия елит на "Стратегията на напрежението" (`Strategia della Tensione`) за манипулиране на общественото съзнание Според показанията на принадлежащия към "Гладио" Винченцо Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано при който са убити двама карабинери, дадени в 1990г. при разследването на тази секретна структура на НАТО:

„

"...Трябваше да атакуваме цивилни - мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си..."

“

Съществyването на "Гладио" официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни, но правителството на САЩ отрича обвиненията срещу тези организации в тероризъм. Ролята на ЦРУ в операцията, поддръжката й и съпричастността към политически терор са въпрос на сериозно обсъждане и тежки подозрения.

Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса. Европейският парламент, въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. реши да разсекрети и разследва дейността на Гладио завършило с резолюция за ликвидиране на тези паравоенни структури. В която се посочва, че: "от 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване" и "въоръжена организация с дейност в няколко държави-членки на Общността", които "са управлявани от тайните служби на държавите, в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол". Осъжда се "опасността, такава нелегална мрежа да може да се намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите-членки или все още може да го направи", особено пред факта, че "в някои държави-членки на военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност ", Европарламентът постановява пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти на тези тайни организации или всякакви тайни групи, използването им за незаконна намеса във вътрешните политически въпроси на съответните страни, на проблема с тероризма в Европа и възможни тайни на секретните служби на държавите-членки или трети страни. "Освен това резолюцията протестира "енергично поемането от американски военен персонал в Командването на НАТО на правото да създават и управляват тайно разузнаване и мрежата в Европа" иска "държавите-членки, за да премахнат всички нелегални военни и паравоенни мрежи "и да" съставят пълен списък на организации, работещи в тази област, и в същото време да следят връзките им със съответните държавни служби за разузнаване и техните връзки с терористични групи за действие и/или други незаконни практики, ако има такива. "Накрая, Парламентът определя "компетентната си комисия, която да разгледа провеждане на заседание, за да се изясни ролята и въздействието на организация" Гладио "и други подобни органи" и инструктира "своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета , генералния секретар на НАТО, на правителствата на държавите-членки и правителството на Съединените щати."

Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации «Гладио» с края на Студената война е наистина преустановена, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти.

Аналогии в Северна и Южна Америка

Подобни на провежданата в западна Европа, Гърция и Турция операция Гладио подозирани за свързани чрез американските служби с нея са провежданата от ФБР на територията на САЩ операция срещу антиправителствено настроени политически движения и дейци с кодовото име "КОИНТЕЛПРО", за която ФБР е разследвано в САЩ за незаконен политически терор и от ЦРУ в Южна Америка с подкрепата на местни сили и правителства операция «КОНДОР».

Съвременни подозрения за аналогии с действията в които е обвинявана тайната мрежа Гладио са атентатите от 2011г.: на 13 Декември в Лиеж Белгия с 122 ранени и 5 убити, същия ден във Флоренция - Италия с двама убити и един ранен и известния на Андеш Брейвик от 22 юли в Норвегия, a проекта ИНДЕКТ за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз силно напомня разследваните в САЩ действия на ФБР. В този дух са и въпросите поставяни от Движение за истината за 11 септември относно Атентатите в Ню Йорк от 2001г.

По-известни акции, приписвани на Гладио

• Военния преврат от в 1967 г., довел на власт в Гърция "Черните полковници".
• Опити за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол.
• Четирите бомбени взрива през декември 1969 г. на пиаца Фонтана в Милано и в Рим (общо в Италия в такива атентати от 1969 до 1984 загиват над 200 души и са ранените над 600)
• Приписва се намеса на мрежата в убийството на Алдо Моро сложило край на т.н. "исторически компромис" за поделяне на властта, сключен между Християндемократите и Комунистите в Италия.
• Атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. при който са убити 11 души
• Атентатът на гарата в Болоня в август 1980 г., взел 85 жертви и над 200 ранени, официално приписан на леви екстремисти от "Червените бригади".
• Серия бомбени атаки в Белгия в периода 1982-1985г. срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души.
• Атаки срещу кюрдски активисти в Турция и Европа.
• Атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на пл. Св. Петър в Рим на 13 май 1981г.

Препратки

Подробно за подмолната мрежа Гладио, вкл. за дейноста й на Балканите (на англиски)