Клуб Дого

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клуб Дого
Club Dogo
Клуб Дого на концерт през 2007 г.
Информация
ОтМилано, Италия
СтилХип-хоп
Музикален издателЮнивърсъл Рекърдс Италия
Уебсайтwww.clubdogo.org
Клуб Дого в Общомедия

Клуб Дого (на италиански: Club Dogo) е италианска музикална хип-хоп група, създадена в Милано през 2002 г. веднага след разпадането на групата Сакре Скуоле.

Групата се състои от рапърите Джейк Ла Фурия и Гуе Пекеньо, и продуцента Дон Джо.

История на групата[редактиране | редактиране на кода]

Сакре Скуоле (1999 – 2001)[редактиране | редактиране на кода]

Групата е родена от приятелството между Гуе Пекеньо и Дарджен Д'Амико, съученици и автори на песни, към които впоследствие се присъединяват авторът на песни и MC Джейк Ла Фурия. Фронтменът, заради неговата харизма, е Дарджен Д'Амико, на когото другите двама музиканти винаги признават заслуга за първоначалното си творческо израстване. Групата си сътрудничи с изпълнители като Соло Дзипо, Чийф, Диджей Енцо, Диджей Скицо и Диджей Дзак (от Елиен Арми) – утвърдени представители на италианската ъндърграунд хип-хоп сцена.

През 1999 г. групата пуска албума си 3 MC's al cubo („Трима MC на куб“) с изпълнителен продуцент Чийф. Приблизително по същото време Дон Джо (MC и продуцент) започва да работи в тясно сътрудничество с триото, продуцирайки песен от албума.

Групата се разпада през 2001 г. поради конфликти между Дарджен Д'Амико и Джейк Ла Фурия.

Албуми Mi fist и Penna capitale (2002 – 2006)[редактиране | редактиране на кода]

След опита със Сакре Скуоле Джейк Ла Фурия и Гуе Пекеньо се присъединяват към Дон Джо, образувайки нова група, наречена Клуб Дого. Името произлиза от аржентинското дого – порода кучета, особено подходяща за лов. Независимият им дебют се състои с Mi fist - самопродуцирана LP, издадена през 2003 г. Музикалното продуценство е поверено на Дон Джо в сътрудничество с Дарджен Д'Амико, Акен (Винченцо да Виа Анфоси) и Исам Ламаизлам – MC от болонския хип-хоп колектив Порционе Масича Кру.

Успехът на Mi fist е такъв, че той е преиздаден през 2004 г. от лейбъла Вибрарекърдс. Впоследствие албумът и групата са наградени на MC Giaime 2004, където получават наградата за най-добър албум и най-добър изпълнител / група.[1] Също през 2004 г., в сътрудничество с Порционе Масича Кру, групата публикува микстейпа PMC VS Club Dogo – The Official Mixtape.

През март 2006 г., след множество концерти на живо в периода 2004 – 2005 г., излиза вторият им албум Penna Capitale („Смъртно наказание“) с продуцент Дон Джо, подпомогнат в някои парчета от сътрудничеството на италиано-аржентинеца Шабло, карибския певец Рикардо Филипс, Диджей Шока, Деда (член на музикалната група Сангуе Мисто), MC Марс, Маракеш и Liv L'Raynge.

Албум Vile denaro и договор с Върджин Рекърдс (2007 – 2008)[редактиране | редактиране на кода]

На 18 май 2007 г. е издаден албумът Vile denaro („Подли пари“), предшестван от сингъла Mi hanno detto che... („Казаха ми, че...“). Дискът е записан в по-качествени звукозаписни студия от миналото и е мастериран в Sterling Sound Studio в Ню Йорк.[2] Този запис дава на групата нова и по-голяма видимост, като заема видни места в хип-хоп вестници като Groove Magazine, но също и в други издания като сп. Ролинг Стоун и в. Кориере дела Сера. Договорът с голям лейбъл всъщност за пореден път предизвика спор относно „продажбата“ на италианския хип-хоп на звукозаписните компании. Клуб Дого постига добър успех (дебютира на номер 11 в Италианската класация за продажби) с албум, в който е очевидно влиянието на танцовата музика от началото на 1990-те години. Сред сътрудничествата се открояват тези с Винченцо да Виа Анфоси и Маракеш, представени със стихове в парчето Puro Bogotà.

Вторият сингъл от албума е Tornerò da re („Ще се върна като крал“). Във видеклипа на песента Елена Грималди – известна тогавашна италианска порнозвезда, се появява в две версии: цензурирана и нецензурирана версия.

Същата година излиза порнографският филм Mucchio selvatico, режисиран от Матео Суейц, в който участва и Клуб Дого.[3]

В края на 2007 г. триото публикува видеоклипа на Puro Bogotà, автопродуциран между Милано и Будапеща и групата е поставена начело в класациите на най-гледаните италиански музикални видеоклипове в мрежата; Клуб Дого започва да бъде една от най-популярните италиански групи в Ютюб.

В началото на 2008 г. групата си сътрудничи в компилацията Benvenuti nella giungla, в която участват всички членове на Дого Генг, с продуценти Дон Джо и Делетерио.

Албум Dogocrazia и договор с Юнивърсъл Рекърдс (2009)[редактиране | редактиране на кода]

На 5 юни 2009 г. Dogocrazia излиза с лейбъла на Юнивърсъл Рекърдс Италия. В албума има 15 парчета и няколко сътрудничества както с италиански изпълнители (Джей-Акс, Терон Фабио от Суд Саунд Систем), така и с чуждестранни рапъри като Кул Джи Рап.

Първият сингъл от албума е Sgrilla. Той предизвика редица полемики и в него групата рапира доста вулгарно. Впоследствие е пуснат видеоклипът на песента Brucia ancora („Още гори“), направен с рапъра Джей-Акс,[4] и накрая вторият сингъл Boing. Във въпросния албум има два ремикса: един на Amore infame, изпят с Даниеле Вит, и един на Sgrilla с Вака, Нойз Наркос, Ентò и Некс Касел, невключени в оригиналния запис, а достъпни само в iTunes.

С излизането на този албум Клуб Дого се утвърждават като една от най-известните италиански хип-хоп групи. Въпреки че не получава голямо представяне по радиото и телевизията, албумът дебютира на седмо място в Класацията за най-продаваните албуми в Италия и остава там повече от три месеца. В официалното турне те представят записа на Идроскало-то в Милано пред над 5000 зрители и обикалят Италия нон стоп.

Те се появяват в италианското издание на сп. Плейбой от октомври 2009 г.[5]

През 2009 г. те също така се появяват в реклама на Найк заедно с футболиста Марио Балотели.[6] На 8 юни 2010 г. излиза книгата La legge del cane („Законът на кучето“), написана от Гуе Пекеньо и Джейк Ла Фурия, за изд. Add editore.[7]

На 10 юни 2010 г. триото участва в Музикалните награди Уинд със сингъла Ubbidirò заедно с Биаджо Антоначи.[8]

На 5 юли 2010 г. триото участва във фестивала Heineken Jammin' Festival заедно с Блек Айд Пийз, Сайпръс Хил, N.E.R.D. и Маси Атак.[9]

Албум Che bello essere noi и паралелни проекти (2010 – 2012)[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юни 2010 г. на официалния уебсайт на Клуб Дого е пуснат сингълът Per la gente („За хората“), който предшества издаването на албума Che bello essere noi („Колко е хубаво да бъдеш нас“), издаден на 5 октомври.[10] Също така предшестван от сингъла Spacco tutto („всичко“) и видеоклипа на песента Voi non siete come noi („Вие сте като нас“), албумът дебютира на втора позиция в Италианската класация за албуми.[11] Във въпросния албум има два ремикса като бонус песни: Spacchiamo tutto remix, ремикс на Spacco tutto с Ентикс, Енси, Вака и Емис Кила, и ремиксът на Per la gente, изпълнен от Дон Джо.

На 13 октомври 2010 г. вестник Кориере дела Сера посвещава на албума цяла страница.[12]

На 15 октомври Джейк Ла Фурия и Гуе Пекеньо гостуват в ток шоуто Le invasioni barbariche на живо по италианския телевизионен канал LA7.[13] Впоследствие те участват в радиопредаването Deejay Chiam Italia на Радио Диджей и по телевизията в програмите Colorado, Chiambretti Night и други.

През ноември 2010 г. те написват и пеят джингъла на Deejay TV[14] въз основа на песента D.D.D.[15]

През януари 2011 г. се появяват в италианското издание на сп. Плейбой.[16]

От март 2011 г. са главните герои на телевизионната програма Un giorno da cani по Deejay TV.[17] От работата, извършена за програмата, се ражда EP-то Un giorno di cani.

В края на април 2011 г. членовете на групата се опитват в поредица от солови проекти: Джейк Ла Фурия си сътрудничи с Енси и 2nd Roof Music, продуцирайки сингъла 100K, а Гуе Пекеньо издава първия си самостоятелен албум, озаглавен Il ragazzo d'oro, с участието на италианските хип-хоп изпълнители като Caprice, Канеда, Duellz, Винченцо да Виа Анфоси, Вака, Бейби Кей и Емис Кила.

На 14 юни 2011 г. Дон Джо и Шабло издават Thori & Rocce - диск, който вижда участието на група изпълнители, представляващи цялата италианска сцена: освен самите Клуб Дого участват и някои изпълнители от Дого Генг, както и Duellz, Фабри Фибра, DJ Shocca, Баси Маестро и др. Първият сингъл е Le leggende non muoiono mai („Легендите никога не умират“) с Нойз Наркос, Клуб Дого, Джей-Акс, Маракеш и Фабри Фибра.

През юли 2011 г. излиза видеото, в което Клуб Дого си сътрудничи с певеца Пино Ското и участва в неговата програма Database по Rock TV. През 2012 г. излиза новата версия на Thori & Rocce, която е EP с четири ремикса на песни, първоначално включени в албума.

През 2012 г. излиза микстейпът Fastlife Mixtape Vol. 3 на Гуе Пекеньо. Микстейпът може да се похвали с някои сътрудничества в Дого Генг и извън колектива, като Енси, Дзули, Енто, Федец и Емис Кила.

Албум Noi siamo il club и други проекти (2012 – 2013)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юни 2012 г. излиза шестият студиен албум на групата, озаглавен Noi siamo il club („Ние сме клубът“), предшестван от три сингъла: Cattivi esempi („Лоши примери“), издаден на 24 април,[18] Chissenefrega (in discoteca) („На кого му пука (в дискотеката)), издаден на 6 май,[19] и едноименният Noi siamo il club, издаден на 22 май.[20]

Впоследствие групата участва в албума Hanno ucciso l'Uomo Ragno 2012 на Макс Пецали, пеейки с него Con un deca. Няколко дни по-късно се появяват други видеоклипове, извлечени от Noi siamo il club: Erba del diavolo, P.E.S. (по радиото от 17 юли), Collassato, Tutto ciò che ho (по радиото от 15 октомври) и Se tu fossi me (по радиото от 10 ноември). Албумът е сертифициран като златен за над 30 хил. продадени копия в Италия, докато сингълът P.E.S. е сертифициран като двойно платинен за над 60 хил. продадени копия; през март 2013 г. албумът е сертифициран като платинен за над 60 хил.продадени копия. В същия период групата гостува на шоуто за таланти Amici di Maria De Filippi заедно с Фабри Фибра, Незли и Емис Кила. На 3 април 2013 г. техният Ютюб канал е затворен поради „многократни или сериозни нарушения на правилата на Ютюб, които забраняват съдържание, предназначено да тормози или заплашва“.[21] След това каналът е възстановен няколко дни по-късно.

На 5 април 2013 г. в iTunes излиза Business – първият сингъл от втория самостоятелен албум на Гуе Пекеньо, озаглавен Bravo ragazzo. По повод наградите MTV Italia Awards 2013 групата е номинирана в категорията „Най-добра група“.[22] На 14 юни излиза видеоклипът на друга песен, извлечена от Noi siamo il club: Sangue blu („Синя кръв“), направена с Джей-Акс.

На 29 октомври излиза Musica commerciale, първият самостоятелен албум на Джейк Ла Фурия.[23]

Албум Non siamo più quelli di Mi fist и пауза (2014 – 2017)[редактиране | редактиране на кода]

На 22 май 2014 г. Клуб Дого публикува трейлър за продължението на Noi siamo il club в Ютюб канала си.[24] На 28 май е обявен сингълът Weekend,[25] издаден цифрово на 2 юни.[25] Продуциран от Дон Джо, той предшества издаването на седмия студиен албум на групата, планиран за септември.[25]

На 11 юли 2014 г. групата обявява заглавието на албума си Non siamo più quelli di Mi fist и датата на излизането му 9 септември.[26] На 22 юли е обявен вторият сингъл Fragili („Крехки“), направен с италианската певица Ариза и издаден на 25 юли.[27] На 28 юли е разкрит списъкът с песните на албума.[28] На 29 август е пуснат трейлър на видеоклипа към песента Sayonara, направен заедно с Леле Спредикато от група Неграмаро и достъпен за дигитално сваляне от 2 септември.[29]

Албумът, сертифициран като златен в Италия в края на октомври 2014 г. за над 25 хил. продадени копия,[30] е популяризиран и от други два сингъла: Sai zio („Знаеш ли, чичо“), издаден на 7 ноември,[31] и Start It Over, направен в дует с Крис Каб и влязъл в радио ротация от 27 март 2015 г.[32] На 27 март Клуб Дого обявяват преиздаване на албума, състоящ се от три компактдиска и DVD, наречен Non siamo più quelli di Mi fist – The Complete Edition и планиран за 5 май 2015 г.[33]

На 27 януари 2015 г. излиза петият студиен албум на Джей-Акс Il bello d'esser brutti, съдържащ дуета с Клуб Дого Old Skull. На 5 май 2015 г. излиза албумът Ora o mai più на Дон Джо, включващ песента Status Symbol, направена с останалите членове на Клуб Дого.

На 19 май 2017 г. излиза Vile Denaro 10th Anniversary - специална версия, която празнува 10 -годишнината на албума Vile Denaro от 2007 г. с ремастерирани песни и ремикси.[34]

На 27 юни 2017 г., по време на промоцията на своя солов албум Gentleman, Гуе Пекеньо заявява в интервю за швейцарския вестник Ticinonline, че събирането на Клуб Дого в момента е малко вероятно, тъй като всички изпълнители са доволни от соловата си кариера.[35]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Дискография на Клуб Дого

Музикални видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2006 – Butta via tutto
  • 2006 – D.O.G.O.
  • 2006 – Una volta sola
  • 2007 – Mi hanno detto che...
  • 2007 – Incubo italiano
  • 2007 – Tornerò da re
  • 2007 – Puro bogotà
  • 2008 – Dogologia
  • 2008 – Benvenuti nella giungla
  • 2008 – Dogo Gang controlla
  • 2009 – Sgrilla
  • 2009 – Brucia ancora
  • 2009 – Boing
  • 2009 – Il mio mondo, le mie regole
  • 2009 – Ragazzi fuori
  • 2009 – Né fama, né soldi
  • 2010 – Per la gente
  • 2010 – Spacco tutto
  • 2010 – D.D.D.
  • 2010 – Voi non siete come noi
  • 2010 – Cocaina
  • 2010 – Fino alla fine
  • 2010 – Ciao proprio
  • 2010 – All'ultimo respiro
  • 2011 – In mezzo al banco
  • 2011 – Quel bikini
  • 2011 – Zona di comfort
  • 2011 – Scopa, bocce e scala
  • 2012 – Cattivi esempi
  • 2012 – Noi siamo il club
  • 2012 – Chissenefrega (in discoteca)
  • 2012 – Erba del Diavolo
  • 2012 – Collassato
  • 2012 – P.E.S.
  • 2012 – Tutto ciò che ho
  • 2012 – Se tu fossi me
  • 2012 – Minchia boh
  • 2012 – Ragazzo della piazza
  • 2013 – Ciao ciao
  • 2013 – Sangue blu
  • 2014 – Weekend
  • 2014 – Fragili
  • 2014 – Sayonara
  • 2014 – Soldi
  • 2014 – Sai zio
  • 2015 – Lisa
  • 2015 – Start It Over

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ hilpers // www.hilpers.it. Посетен на 25 ноември 2021.[неработеща препратка]
  2. ↑ milano.blogosfere.it
  3. ↑ XL Repubblica - Dettaglio articolo // xl.repubblica.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  4. ↑ CLUB DOGO - BRUCIA ANCORA (FT. J-AX) VIDEO UFFICIALE в
  5. ↑ www.dogoarmy.net // Архивиран от оригинала на 2012-06-13. Посетен на 2021-09-19.
  6. ↑ Club Dogo with Mario Balotelli per Nike DOGOTVOFFICIAL в
  7. ↑ www.addeditore.it // Архивиран от оригинала на 2011-02-06. Посетен на 2021-09-19.
  8. ↑ BIAGIO ANTONACCI FT. CLUB DOGO - UBBIDIRò @ WMA 2010 в
  9. ↑ delrock.it // Архивиран от оригинала на 2010-07-10. Посетен на 2021-09-19.
  10. ↑ √ Club Dogo: un inedito in download gratuito sul sito ufficiale - Rockol // www.rockol.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  11. ↑ www.spettacolo.we-news.com // Архивиран от оригинала на 2010-10-18. Посетен на 2021-09-19.
  12. ↑ www.corriere.it
  13. ↑ LE INVASIONI BARBARICHE/ Anticipazioni della puntata in onda stasera, ore 21,10 LA7. Ospite Chiellini // www.ilsussidiario.net. Архивиран от оригинала на 2016-09-21. Посетен на 25 ноември 2021.
  14. ↑ Metti il 9 perché c'è Deejay! в
  15. ↑
  16. ↑ www.dogoarmy.net
  17. ↑ blog.panorama.it
  18. ↑ itunes.apple.com
  19. ↑ itunes.apple.com
  20. ↑ itunes.apple.com
  21. ↑ YouTube censura i Club Dogo e chiude il loro canale // www.rockit.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  22. ↑ Foundation for Sites // mtvawards.mtv.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  23. ↑ cultura.panorama.it // Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 2021-09-19.
  24. ↑ CLUB DOGO - 2014 - COMING SOON в
  25. ↑ а б в Обновете браузъра си | Facebook // www.facebook.com. Посетен на 25 ноември 2021.
  26. ↑ Обновете браузъра си | Facebook // www.facebook.com. Посетен на 25 ноември 2021.
  27. ↑ Club Dogo - Fragili (feat. Arisa) (Radio Date: 25-07-2014) // www.earone.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  28. ↑ Обновете браузъра си | Facebook // www.facebook.com. Посетен на 25 ноември 2021.
  29. ↑ CLUB DOGO - SAYONARA (feat.Lele Spedicato "Negramaro") - TRAILER UFFICIALE в
  30. ↑ Club Dogo, Disco d'oro per ultimo disco - Cultura // www.ansa.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  31. ↑ Club Dogo - Sai Zio (Radio Date: 07-11-2014) // www.earone.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  32. ↑ Club Dogo - Start It Over (feat. Cris Cab) (Radio Date: 27-03-2015) // www.earone.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  33. ↑ Il 5 Maggio arriva 'Non Siamo Più Quelli di Mi Fist - The Complete Edition' dei Club Dogo // www.cubemagazine.it. Посетен на 25 ноември 2021.
  34. ↑ www.rapburger.com // Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 2021-09-19.
  35. ↑ Gué Pequeno: «Ora vivo a Lugano, e sto da Dio» - Ticinonline // www.tio.ch. Посетен на 25 ноември 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Club Dogo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клуб_Дого&oldid=12077510“.