Как

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Херкулес и Какус" пред
Палацо Векио, Флоренция

Как, Какус (Cacus; от гръцки: κακός kakós „лош”) в римската митология е огромен огнедишащ великан–човекоядец, син на Вулкан и брат на Кака. Той живее в пещера в склона на Авентин, (според друга версия на Палатин), която декорира с черепите и костите на своите жертви. Проперций го описва като чудовище с три усти[1], вероятно поради връзката на мита за Как с мита за Герион. През древните времена имало един Atrium Caci и Scalae Caci, които водели от Палатин към Бичия форум.

Според мита, Как открадва от Херкулес четири бика и четири крави от тези, които Херкулес е отнел от Герион и, за да обърка героя и заличи следите си, ги вкарва в пещерата си, дърпайки ги за опашките. Херкулес открива крадеца по мученето на кравите и го убива[2]. Според друга версия пещерата е посочена на Хуркулес от Кака.[3]

Според разказа на Диодор Сицилийски, Как живее на Палатинския хълм и първоначално оказва радушен прием на Херкулес[4]. Според Дионисий Халикарнаски, след кражбата на кравите и убийството на Как, Херкулес разрушава пещерата му и издига там олтар на Зевс[5].

Според евхемеристическото тълкуване, Как е варварски вожд, победен от гръцките войски, водени от Херкулес[6].

В литературата[редактиране | edit source]

У Вергилий (Енеида, VIII, 193—267) Как е описан като „Как — полузвярът“, издишващ „тъмни огньове ... през устата“[7]. В Божествена комедия Данте Алигиери го представя като кентавър и го поставя в осмия кръг на ада, където да изкупува греховете си.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Проперций. Елегии IV 9, 10
  2. Вергилий. Енеида VIII 193—199; Овидий. Фасти I 550—580.
  3. Штаерман, Елена Михайловна, Социальные основы религии древнего Рима, Москва 1987, с. 37.
  4. Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 21, 2
  5. Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 39, 2-4
  6. Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 42, 2
  7. Вергилий. Енеида. прев. Борис Тонков. Изд. Народна Култура, София, 1979, стр. 202 и сл.