Волфганг Изер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфганг Изер
германски литературен теоретик и литературен историк медиевист
Роден: 22 юли 1926
Мариенберг, Германия
Починал: 24 януари 2007 г. (на 80 г.)
Констанц, Германия

Волфганг Изер (на немски: Wolfgang Iser, 22 юли 1926, Мариенберг24 януари 2007, Констанц) — германски филолог англицист, един от основателите на литературоведската школа рецептивна естетика (още — естетика на въздействието или Констанцка школа).

Биография[редактиране | edit source]

Волфганг Изер е роден в курортното градче Мариенберг, Саксония, което след Втората световна война остава в съветската зона. Следва философия, английска и германска филология в университета на Лайпциг, а след това се прехвърля в университета на Тюбинген в американската зона, където се премества неговият преподавател по философия Ханс-Георг Гадамер. В Хайделберг защитава дисертация върху творчеството на Хенри Филдинг (1950). Там среща и бъдещата си съпруга Лоре, която се превръща в негов интелектуален спътник през целия му живот. През 1951 г. е назначен за помощник преподавател в Хайделберг, а през 1952 г. за помощник лектор в университета в Глазгоу. След това преподава из университети по цял свят, включително в Азия и Израел. През 1991 г. се пенсионира в университета в Констанц, но продължава да преподава (до 2005 г.) в Калифорнийския университет в Ървайн.

Научната му работа е посветена на творчеството на Едмънд Спенсър, Шекспир, Лорънс Стърн, Уолтър Пейтър, Джеймс Джойс, Бекет и др. Преподавал е в Хайделберг, Вюрцбург, Кьолн, Глазгоу, Констанц (1967—1991), университета Уесли, Принстън, Иерусалим и др. Заедно с Ханс Роберт Яус и Ханс Блуменберг е един от основателите на Констанцката школа, деен участник от самото начало на проекта Поетика и херменевтика.

Библиография[редактиране | edit source]

Книги на Изер[редактиране | edit source]

  • Die Weltanschauung Henry Fieldings (1952)
  • Walter Pater. Die Autonomie des Ästhetischen (1960)
  • Spensers Arkadien-Fiktion und Geschichte in der englischen Renaissance (1970)
  • Die Appellstruktur der Texte. Unbestimmheit als Wirkungsbedingung literarischer Prosa (1970)
  • Der Implizite Leser — Kommunikationsformen des Romans von Bunyan bis Beckett (1972)
  • Der Akt des Lesens — Theorie ästhetischer Wirkung (1976)
  • Die Artistik des Mißlingens (1979)
  • Laurence Sternes „Tristram Shandy“. Inszenierte Subjektivität (1987)
  • Shakespeares Historien. Genesis und Geltung (1988)
  • Prospecting: From Reader Response to Literary Anthropology (1989)
  • Das Fiktive und das Imaginäre — Perspektiven literarischer Anthropologie (1991)
  • The Range of Interpretation (2000)
  • How to do theory (2006)

На български език[редактиране | edit source]

  • Волфганг Изер. Обхватът на интерпретацията. Превод от англ. език Ралица Атанасова. София: 41Т, 2004. 304 с. (ISBN 954-91485-2-4)
  • Волфганг Изер. Възможности на илюзията в историческия роман „Уейвърли“ на сър Уолтър Скот. // сп. Литературата, ІІ 1995, № 2, 45-81

Литература за него[редактиране | edit source]

Признание[редактиране | edit source]

Изер е почетен доктор на университетите в София (Нов български университет)[2], Букурещ и Гисен. Член е на Хайделбергската Академия на науките, на Academia Europea в Лондон, почетен член на Американската Академия на изкуствата и науките в Бостън, доживотен стари сътрудник на Центъра за академични изследвания на Лондонския университет, почетен член на Британската асоциация по сравнително литературознане в Кеймбридж. Носител е на медала „Вернер Хайзенберг“ на фондация Александър фон Хумболт в Бон.[3]

През 2000 г. департамент Нова българистика под ръководството на Александър Кьосев организира голяма международна конференция в чест на Волфганг Изер.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, със Съдържание на сборника - на сайта на изд. „Парадигма“
  2. „Волфганг Изер на стената на почетните доктори на НБУ“, сайт на Нов български университет
  3. Brook Thomas, „In memoriam Wolfgang Iser“, University of California, Urvine
  4. Огнян Ковачев, „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, сп. „Литературна мисъл“, 2000, бр. 1

Външни препратки[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]