Щефи Граф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щефи Граф
Steffi Graf
Steffi Graf in Hamburg 2010 (cropped).jpg
Информация
Държава Flag of Germany.svg Германия
Родена 14 юни 1969
Flag of Germany.svg Манхайм
Живее в Flag of the United States.svg Лас Вегас
Височина / Тегло 175 cm / 59,8 kg
Кариера
Професионалистка 1982
Оттеглила се 1999
Пари от наградни фондове $21 895 277
Сингъл
Победи-загуби 900-115
Титли от WTA Тур 107
Най-висока позиция 1 (17.08.1987)
Двойки
Победи-загуби 173-72
Титли от WTA Тур 11
Най-висока позиция 5 (21.11.1988)
Отборно
Фед Къп Германия
(1986-1987,1989,
1991-1993,1996)
Друго
Летни олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 - сингъл
Бронзов медал Сеул 1988 - двойки
Сребърен медал Барселона 1992 - сингъл
Информацията е актуална към 17.08.2007
Щефи Граф в Общомедия

Щефани Мария „Щефи“ Граф (на немски: Stefanie Maria „Steffi“ Graf) е бивша немска тенисистка, №1 в световната ранглиста. Щефи е родена на 14 юни 1969 г. в Манхайм, Германия, а в момента живее в Лас Вегас, Невада (САЩ). За първи път достига №1 в ранглистата на 17 август 1987 г., а общо в кариерата си е на първото място в продължение на рекордните 377 седмици - по-дълго от всеки друг тенисист или тенисистка в историята, откакто Женската тенис асоциация WTA и Асоциацията на професионалните тенисисти ATP водят тези класации. Тя печели 107 титли, като се нарежда на трето място в списъка за всички времена на WTA след Мартина Навратилова (167 титли) и Крис Евърт (157 титли). Според група експерти, събрани от Асошейтед Прес Щефи, Граф е обявена за най-добрата тенисистка на 20-ти век.

Като цяло Граф печели 22 сингъл титли от Големия шлем, на второ място сред тенесистите (мъже и жени). Нейните 22 титли отбелязват рекорда за най-много Grand Slam победи на тенисист (мъж или жена) от въвеждането на Open Era през 1968 г. През 1988 г. тя става първия и единствен тенисист (мъж или жена), който постига Calendar Year Golden Slam, като печели всички четири титли от Големия шлем и златен медал от Олимпиадата в рамките на една и съща календарна година.[1]

Започва да тренира тенис на 4 годишна възраст. Щефи Граф започва да играе професионално през 1982 г., а се отказва от тениса през 1999 г. През 1988 г. печели Големия шлем, като побеждава и на четиритте турнира.

Бекхенд на Щефи Граф

Значима особеност в играта на Граф е нейната гъвкавост върху всички повърхности за игра, като печели всеки от четирите Grand Slams най-малко четири пъти, единственият играч, който е успял да направи това, и е известна със своята подвижност и с мощния си форхенд.[2] Граф печели шест френски титли Open (на второ място след Евърт) и седем Уимбълдън титли (трета след Навратилова и Хелън Уилс Мууди). Тя е единственият играч (мъж или жена), който постига Calendar Year Grand Slam, докато играе на четири различни видове тенис кортове (Rebound Ace, трева, глина и DecoTurf), като играчи са печелили Calendar Year Grand Slam преди нея, когато Australian и US Opens все още са се играели на трева. Граф достига тринадесет последователни финала на Големия шлем, от 1987 French Open до 1990 French Open, като печели девет от тях. Тя печели пет поредни Големи шлема (1988 Australian Open до 1989 Australian Open) и седем Големи шлема от осем, в две календарни години (1988 Australian Open до 1989 US Open, с изключение на 1989 French Open). Тя достига общо 31 финала от Големия шлем, трета като цяло след Евърт (34 финали) и Навратилова (32 финали).

Щефи Граф на Уимбълдън през 2009 г.

Граф е считана от някои за най-великия тенис играч при жените за всички времена. Били Джийн Кинг казва през 1999 г., „Щефи е определено най-добрата тенисистка на всички времена“. Самата Навратилова е включила Граф в списъка си за велики играчи.[3] През декември 1999 г. Граф е обявена за най-великата тенисистка на 20-ти век от група от експерти, събрани от Associated Press.[4] Писателят Стив Флинк, в книгата си „Най-великите тенис мачове на ХХ век“, я нарича най-добрия женски играч на 20-ти век.[5] През март 2012 г. Tennis Channel качват Граф като най-голямата тенисистка някога в техния списък на 100-те най-велики тенисисти на всички времена.[6]

Граф се оттегля през 1999 г., докато е класирана като номер 3 в Световната ранглиста. Тя е приета в Тенис залата на славата през 2004 г.

Омъжена е за известния тенисист Андре Агаси. Имат две деца Джейдън-Гил и Джаз-Ел.

Биография[редактиране | edit source]

Родена на 14 юни 1969 г. в Манхайм, Баден-Вюртемберг, Западна Германия, Щефи Граф е въведена в тениса от баща си Петър Граф, продавач на коли, застрахователен агент и амбициозен тенис треньор, който учи три-годишната си дъщеря как се замахва с дървена ракета в хола на дома им. Тя започва да практикува на корта на четири годишна възраст и играе в първия си турнир на пет. Тя веднага започва редовно да печели турнири за младежи и през 1982 г. печели Европейските първенства 12S и 18S.

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Граф играе в първия си професионален турнир през октомври 1982 г. в Щутгарт, Германия. Тя губи първия си кръгов мач с 6-4, 6-0 от Трейси Остин, двукратен US Open шампион и бивша номер 1 в Световната ранглиста. Дванадесет години по-късно Граф побеждава Остин с 6-0, 6-0 по време на втори кръгов мач за Евърт купата в Индиън Уелс, Калифорния, който е вторият и последен мач на двете една срещу друга.

В началото на първата си пълна професионална година през 1983 г., 13-годишната Граф е класирана в Световната ранглиста под № 124. Тя не печели титли през следващите три години, но постепенно се изкачва в класирането до № 98 през 1983 г., № 22 през 1984 г. и № 6 през 1985 г. През 1984 г. тя за първи път привлича международното внимание, когато почти побеждава десетата в класацията Jo Durie от Обединеното кралство в четвъртия кръг от мача Centre Court на Уимбълдън. През август, 15-годишна (и най-младият участник), представляваща Западна Германия, Граф печели събитието по тенис демонстрация по време на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. Не са връчени никакви медали, тъй като това не е официално олимпийско събитие.

Графикът на Граф е тясно контролиран от баща ѝ, който ограничава играта ѝ, така че да не се изтощава. През 1985 г. например, тя играе само 10 състезания, водещи до Откритото първенство на САЩ, докато друга изгряваща звезда, Габриела Сабатини от Аржентина, която е с една година по-млада от Граф, играе 21. Питър оказва строг контрол и върху личния живот на Граф. Покани за социални мероприятия по време на турне често са отказвани поради факта, че Граф трябва да е концентрирана върху тренировки и мачове. Докато работи с баща си и след това треньора Павел Сложил, Граф обикновено тренира максимално по 4 часа на ден, като често се случва и да потегля директно от летището към кортовете за тренировка. Заради този стриктен режим Граф, която по природа е срамежлива, не успява да се сприятели с много хора, но от друга страна подобрява изключително много играта си.

През 1985 г. и началото на 1986 г. Граф се превръща в основен противник на Мартина Навратилова и Крис Евърт. През този период тя губи шест мача срещу Евърт и три мача срещу Навратилова. Тя не успява да спечели първенство, но постоянно достига до финали и полуфинали, като най-впечатляващ е полуфиналът, в който губи срещу Навратилова в откритото първенство на САЩ.

На 13 април 1986 г. Граф печели първото си тенис първенство и побеждава Евърт за първи път на финала на Фемили Съркъл Къп в Южна Калифорния. След това тя никога не прави загуба срещу Евърт, като я побеждава седем пъти през следващите три години и половина. След това Граф печели още три първенства на о-в. Амелия, Чарлстън и Берлин, като кулминацията е върху победата над Навратилова с 6–2, 6–3 по време на финала на последното първенство. Поради заболяване тя не успява да играе на Уимбълдън и инцидент, при който си чупи пръст на крака няколко седмици по-късно също а спират по пътя нагоре. Тя се връща, печелейки малко състезание в Мауа точно преди отвореното първенство на САЩ, където в един от най-очакваните мачове на годината тя се сблъсква с Навратилова в полуфинал. Мачът се играе в продължение на два дни, като Навратилова печели накрая с 6–1, 6–7, 7–6. След това Граф печели три поредни титли в Токио, Цюрих и Брайтън преди отново да се изправи срещу Навратилова по време на шампионата на Вирджиния Слимс в Ню Йорк. Този път Навратилова побеждава Граф със 7–6, 6–3, 6–2.

Година на пробива: 1987[редактиране | edit source]

Големият пробив на Граф на Големия Шлем идва през 1987 г. Тя започва годината силно с 6 победи във Френското първенство, като най-значима е тази по време на първенството в Маями, където побеждава Мартина Навратилова в полуфинал и Крис Евърт на финал. В отвореното първенство на Франция на финала побеждава Навратилова, която тогава е номер 1 в световната ранклиста, с 6–4, 4–6, 8–6, след като побеждава Габриела Сабатини в полуфинал.

След това Граф пада от Навратилова със 7–5, 6–3 на финала на Уимбълдън, което е първата й загуба за годината. Въпреки това три седмици по-късно тя с лекота отстранява Евърт на турнир за купата на федерацията във Ванкувър, Канада с 6–2, 6–1. На финала на отвореното първенство на САЩ Навратилова отново побеждава Граф с 7–6, 6–1.

Граф на благотворителен тенис турнир на "Рексона"

Личен живот[редактиране | edit source]

През 90-те години на 20-ти век тя за кратко се среща с немския тенисист Александър Мронз. По-късно тя започва дългогодишна връзка със състезателния пилот Майкъл Бартелс.

На 22 октомври 2001 г. тя се омъжва за Андре Агаси, като единствените свидетели на сватбата са техните майки. Четири дни по-късно Граф ражда техния син Джейдън Гил. Раждането подранява с шест седмици. През 2003 г. се ражда и дъщеря им Джаз Ел.

През 1991 г. в Лайпзиг отваря врати център за младежки тенис на името на Щефи Граф. Тя е основател и председател на „Деца за утре“, организация с нестопанска цел, която подпомага с различни проекти деца, които са травмирани в резултат на война или друго нещастие.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Q&A: Steffi Graf", The Guardian, 22 June 2013.
  2. "Steffi Graf", International Tennis Hall of Fame&Museum, Посетен на 12.01.2014 г.
  3. Finn, Robin, "ON TENNIS; Graf Is Best, Right? Just Don't Ask Her", New York Times, 18 August 1999.
  4. "Tennis Players of the Century", AugustaSports.com, 12 December 1999.
  5. "Exclusive Interview with Steve Flink about the career of Chris Evert", ChrisEvert.net, Посетен на 14.01.2014 г.
  6. "The list", tennischannel.com, Посетен на 14.01.2014 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]