Амели Моресмо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амели Моресмо
Amélie Mauresmo
Amelie Mauresmo Australian Open 2005.jpg
Информация
Държава Франция Франция
Родена 5 юли 1979
Франция Сен Жермен
Живее в Швейцария Женева
Височина / Тегло 175 cm / 69 kg
Кариера
Професионалистка 1993
Оттеглила се 2009 3 Декември
Пари от наградни фондове $13,541,766
Сингъл
Победи-загуби 545-227
Титли от Големия шлем 2
Титли от WTA Тур 24
Други титли 2
Най-висока позиция 1 (13 септември 2004
общо 39 седмици
Двойки
Победи-загуби 92-62
Титли от WTA Тур 2
Други титли 2
Най-висока позиция 29 (26 юни 2006)
Отборно
Фед Къп Франция
(1998-1999
2001-2007)
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Атина 2004 - сингъл
Информацията е актуална към 13.08.2007
Амели Моресмо в Общомедия

Амели Симон Моресмо (на френски: Amélie Simone Mauresmo /ameli simɔn moʀɛsmo/) е професионална тенисистка от Франция. Тя е бивша номер 1 и в кариерата си печели две титли от Големия шлем.

Моресмо за пръв път стъпва на върха на 13 септември 2004, задържайки се там 5 седмици и става едва четиринайсетият номер 1 в женския тенис откакто е въведено компютърно изчисление на точките. Амели е известна с мощния си бекхенд с едната ръка (рядкост в съвременния женски тенис) и силна игра на мрежата. Тренира под ръководството на Луи Кортьо.

Кариера[редактиране | edit source]

Като малка наблюдава и е впечатлена от играта на Яник Ноа, с която той успява да спечели Ролан Гарос през 1983 г. Едва 4-годишна тя започна да се изявява на корта. 10 години по-късно Амели записва първото си участие в тенис турнир — в Марсилия ($10 000), където губи мача с 1-6 6-1 6-1 от 522-та в света Андреа Нозали (Унгария), която по ирония на съдбата, макар победила бъдещата номер едно в света никога не успява да влезе в топ 200. През следващата година следват поредица от турнири, но Амели не записва добри класирания (винаги отпада в първия кръг на основната схема или в първия кръг на квалификациите); успех постига само във Фринтън на трева, където стига до полуфинал. През 1995 Моресмо прави крачка към амбицията си — дебют в турнир на WTA Тур, на Ролан Гарос, минава квалификациите с уайлд кард, но отпада в първия кръг след мач с Натали Будон-Форлан от Италия. В общо 11-те турнира, в които участва, успява да запише 14 победи и 10 загуби, а по време на сезона записва и първата си титла — ITF, Сен Рафаел ($10 000). Успява да спечели и още две титли — на двойки в Сен Рафаел и Ле Туке.

1996 е годината когато Амели успява да запише и първата си титла на турнир от Големия шлем - Ролан Гарос'96, макар и сред юношите.Иначе успява да запише първите си победи в основната схема на голям турнир - Ролан Гарос (отпада от Шулц-Макарти във втория кръг след 4-6, 7-5, 5-7 във втория кръг) и Розмален (не се справя с Майоли във втория кръг); отпада в квалификаците в Откритото първенство на Австралия и Париж.През следващите 12 месеца стига 2-рия кръг на Ролан Гарос (губи от Щефи Граф след 6:3 6:3).Отпада в първия кръг на два пъти,а в квалификациите — общо 9 (включително в Австралия и Великобритания).Печели още две титли на сингъл на турнири с по $50 000 награден фонд.На 22 декември стъпва на позиция номер 100 (с което прави дебюта си в стотицата), скоро след като е сред финалната четворка в Бад Гогинг, Германия.

През 1998 е първият сезон в стотицата, в който няма как да не отбележим първият финал на турнир от I-ва категория — в Берлин Амели спасява мачбол в квалификациите (срещу Павлина Стоянова-Нола), след това се справя с номер 2 Линдзи Дейвънпорт и номер 3 Новотна по пътя си — първите победи на състезателки от топ 10, но губи в мача за титлата от Кончита Мартинес; чрез този турнир подобрява рекорда от 1983 година (в Токио, Бондер, номер 54 тогава) за преборване на 2 състезателки от топ 3 с най-ниско класиране в световната ранглиста (Амели е 65 тогава). В същото време е първият квалификант и четвъртата най-ниско класирана жена в ранглистата достигнала финал на турнир от I-ва категория. Достига четвъртфиналите в Прага (отстранява деветата в света Натали Тозиа и постига трета победа над състезател от топ 10 за сезона); трети кръг в Австралия (загуба от Винъс Уилямс) и Ю Ес Оупън (отстранена от световната номер 1 Мартина Хингис след 3 сета). Седем пъти отпада във втория кръг, шест в първия, а в три други случая се проваля в квалификациите.

По пътя към десетката (1999-2002)[редактиране | edit source]

1999 е първата година, в която Амели Моресмо успява да се затвърди като част от световния елит и завършва във финалната десетица (на десетото място).Сътворява сензацята в Австралия - едва като номер 29 в света побеждава деветата Пати Шнидер във втория кръг и водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт на полуфинала след 4-6, 7-5, 7-5, но губи мача за титлата след два сета срещу втората най-добра тенисистка тогава Мартина Хингис (2-6, 3-6) и така става третата французойка, достигнала финал на турнир от Големия шлем в историята.Справя се отлично в Братислава, където грабва първата си титла след победа над Клайстърс на финала, достига до заключителните мачове и в закрития турнир в Париж (побеждава номер 1 в света Хингис, но не и Серена Уилямс след тайбрек в третия сет).Играе полуфинали в Рим и Линц, както и на четвъртфиналите в Ню Хевън (записва поредна победа над състезателка от топ 10 - Жули Халард-Деку) и в Токио. В САЩ) достига шестнайсетинафиналите, а във Ролан Гарос|Франция - едва втори кръг. Разтегнат глезен и попречва да участва и в най-големия турнир на тревни кортове Уимбълдън. Малко преди това, обаче, на 10 май Амели става част от "клуба на французойките в челната десетка" (заедно с Пиърс и Тозиа) и така Франция е едва третата страна в историята, успяла да вкара трима свои състезателки в елитната десетка (след САЩ и Австралия). 2000-ната обаче Амели завършва като номер 16. До края на сезона обаче тя грабва втората в кариерата си титла на турнира в Сидни, като по пътя си се справя с Мери Пиърс (№5 в света), Мартина Хингис (№1) и Линдзи Дейвънпорт (№2) в последните си три мача от турнира. Така Амели е четвъртата тенисистка в историята, победила последователно 3 тенисистки от топ 5 на турнир, непринадлежащ от веригата на Големия шлем;пада и още един рекорд — французойката е най-нискокласираната в ранглистата тенисистка в историята (№9), победила в два последователни дни номер 1 и номер 2 в света от ноември 1975 г. (днес вече подобряван на два пъти — от десетата в света Моника Селеш в Сан Диего през 2001, а след това и от четиринайсетата Дженифър Каприати); в същото време е и единствената тенисистка в състояние да победи Линдзи Дейвънпорт през септември 1999 - април 2000.Остава втора в Бол (загуба от Писник) и Рим (побеждава номер 5 (Пиърс) и 10 (Санчес-Викарио в света по пътя към финала, който губи след битка с Моника Селеш). Отпда на полуфинала в Хановер (губи от Серена Уилямс след 6-7 в третия сет) и Москва (губи от Мартина Хингис).На най-големите турнири през годината не е особено убедителна — сред най-добрите шестнайсет е на Ролан Гарос, но губи във втория кръг на Откритото първенство на Австралия и още първите си мачове на Уимбълдън и Олимпиадата в Сидни.На двойки печели първата си титла в Линц,а по-рано през сезона контузии в гърба я изкарват извън корта за седем седмици и така е принудена да загуби шанс за втора победа в основната схема на Индиън Уелс, а по-късно болки в глезена я принуждават да пропусне Ю Ес Оупън, но и Шампионата на WTA Тур поради проблеми с крака.В Рим Амели показва голямото си сърце и дарява своята награда от полуфинала на двойки ($6,750) италиански деца, пострадали от автомобилни катастрофи.

Следва още едно класиране в елитната десетка в края на сезона през 2001 г. след 4 спечелени трофея и поредица от 16 победи и титли в Париж (побеждава номер 8 Курникова), Ница и Амелия Айлънд (побеждава десетата в света Кьотцер на финала); след това се завръща в топ 10 като номер 9 и изпреварва Мери Пиърс - така за първи път в кариерата си е първата ракета на френския женски тенис. На клей губи четвъртфинала в Чарлстън от Хингис, но се реваншира на феновете си в турнирната седмица в Берлин - по пътя към титлата "взема скалповете" на Кьотцер (№8), Хингис (№1) и Каприати (№4) в последните си 3 мача към короната, всеки от тях в 3 сета; остава с "италианското сребро" в Рим (за втора поредна седмица побеждава номер 1 в света Мартина Хингис на полуфинала, едва третият играч в историята постигал това след Линдзи Дейвънпорт през 1999 и Моника Селеш през 2001, непреодолима се оказва Йелена Докич.Играе на полуфиналите в Сидни и четвъртфинали в Ню Хевън и Филдерщат.За първи път влиза в челната петица на 19 февруари и баланс от 25-1 (победи-загуби) между 5 февруари и 20 май.Губи в четвъртфинала на Ю Ес Оупън, четвъртия кръг на Откритото първенство на Австралия, третия на Уимбълдън и едва първия на Ролан Гарос.Преумората и пречи да играе в Бол, Ийстбърн и Цюрих, както и да се представи на ниво в последния за сезона турнир - Шампионата на WTA Тур, на който отпада още в началната фаза след загуба от сънародничката си Сандрин Тесту.12 месеца по-късно обаче Амели така и няма да се включи в надпреварата, но не защото не е завоювала дори по-добри позиции (завършва като номер 4 в сравнение с 6-тото място през 2001), а поради проблеми с възпалено дясно коляно.Успява да спечели титлите в Дубай (побеждава шестата в света Моника Селеш и Монреал (№3 Каприати на финала).През сезона достига до 6 полуфинала, сред които и тези в Лондон (прегазва номер 3 Дженифър Каприати на четвъртфинала, но не и Серена Уилямс в следващия си мач) и Ню Йорк (№7 Ким Клайстърс и №3 Дженифър Каприати са извън битката след мачовете си с Амели, но непреодолима се оказва другата сестра Уилямс - Винъс - четвъртата в историята поставена извън топ 4, постигнала това след Каприати (1991), Стоув (1977) и Розмари Касалс (1969).На само мач от финала остава в Париж, Антверпен, Москва и Филдерщат (губи от бъдещия шампион Клайстърс след като не реализира мачбола си при 5-3 в третия сет); шест четвъртфинала, включително Откритото първенство на Австралия и четвъртия кръг на Ролан Гарос. Равносметките показват, че за първи път в кариерата си преминава границата от $1,000,000 в рамките на един сезон.

През петицата до върха (2003-2005)[редактиране | edit source]

За първи път едва през 2003 г. Амели успява да завърши годината сред петте най-елитни тенисистки в света.Успехите я съпътстват през целия сезон, като едва 3 пъти от общо 17 турнирни участия се проваля по пътя си към четвърфиналите.Титли от Варшава, заслужена след успех над №10 Докич на полуфинала и отказване на третата в света Уилямс поради проблеми с корема, и Филаделфия (справя се с №9 Мискина).Таблицата долу показва и четири неуспешни финала, сред които този в Рим (по пътя си отстранява №7 Дженифър Каприати и №1 Серена Уилямс), Москва (победа над №8 Елена Дементиева) и Шампионата на WTA Тур (2 победи и една загуба в груповата фаза; побеждава №9 Елена Дементиева, №2 Жустин Енен-Арден на полуфинала,но не и водачката в ранглистата Ким Клайстърс на финала).Губи три полуфинала и пет четвъртфинала, сред които са и четвъртфиналите на Ролан Гарос (за първи път при деветото си участие там) и Ю Ес Оупън;остава единственият играч през 2003, който успява да победи и двете сестри Уилямс.В същото време не губи нито един от осемте си мача с фланелката на Франция на Фед Къп и повежда французойките към втора титла.Но успехите са на висока цена — започва сезона едва през февруари след тежка контузия, а по-късно здравословните проблеми ѝ пречат да се включи в Уимбълдън.Но едва ли в дългите дни извън корта е предполагала какви успехи ще я сполетят през следващата година - 5 титли, но и достигане до заветното първо място, първата (и засега единствена) французойка, стъпвала на върха на световния женски тенис.Изключително успешно представяне на турнирите на клей — печели последователно турнирите от първа категория в Берлин (побеждава Дженифър Каприати на полуфинала и вдига високо титлата след като другата финалистка Винъс Уилямс се отказва поради проблеми с глезена още преди мача да е започнал) и Рим (отново побеждава Каприати на дългия цели 2 часа и 30 минути финал с резултатт 3-6,6-3,7-6; успява да спаси мачбол при 5-4 в третия сет) и така става третата тенисистка в историята спечелил титлите от Берлин и Рим в една и съща година (след Щефи Граф през 1987 и Моника Селеш през 1990).В Монреал по-късно през сезона прекършва съпротивата на Лиховцева на финала и взима третата си титла от първа категория, а след Ю Ес Оупън на 13 септември Амели става четиринайсетата жена в историята изкачила върха на световния женски тенис, като задържа короната за 5 седмици преди Линдзи Дейвънпорт да си я вземе обратно на 18 октомври.В края на годината печели и титлите в Линц и Филаделфия (справя се с Винъс Уилямс и Вера Звонарьова по пътя към финала).Финалистка на 3 турнира, сред които и този в Амелия Айлънд - на полуфинала побеждава номер 1 в света Жюстин Енен-Арден с 6-7(4), 7-5, 6-3 като спасява мачбол при 5-4 във втория сет; в крайна сметка губи от Дейвънпорт.Полуфинали в Ийстбърн, Уимбълдън (губи от Серена Уилямс след 6-7(4), 7-5, 6-4 след като е повела с 4-1 във втория сет) и Шампионата на WTA Тур (не губи нито сет в груповата фаза и дори побеждава бъдещата шампионка Шарапова; все пак не се справя със Серена Уилямс - 4-6, 7-6(2), 6-4 след като е повела с 3-1 във втория сет; щеше да завърши годината като номер 1 в световния тенис ако бе спечелила титлата).На четири пъти играе четвъртфинал, три от които на турнири от Големия шлем (проблемите с разтежение по време на мача с Молик в четвъртия кръг не ѝ пречат да завърши мача в своя полза, но не ѝ дават да продължи напред и вместо нея на полуфинала продължава Фабиола Зулуага).Постига най-много победи през сезона - 63 (колкото има и Линдзи Дейвънпорт) макар да пропуска цели 7 от предварително заплануваните турнири, сред които тези в Индиън Уелс, Чарлстън и Москва.

През 2005 Амели отново е част от "голямата петица"; през сезона грабва 4 титли, сред които е и първата ѝ титла от Шампионата на WTA Тур, за който се класира за седми пореден път (макар да пропуска тези през 2000 и 2002 поради контузии) и достига трети пореден полуфинал или по-добре с резултат в груповата фаза 2-1 (справя се с №2 Клайстърс и №7 Дементиева, но не взима повече от сет срещу №5 Пиърс; след това побеждава защитаващата титлата си №3 в света Мария Шарапова с 7-6(1), 6-3 на полуфинала и се реваншира за загубата си срещу Мери Пиърс след 5-7, 7-6(3), 6-4 във финал, продължил 3 часа и 6 минути — вторият най-дълъг в историята на Шампионатите, по-кратък само от пет-сетовия трилър Селеш - Сабатини през 1990; в същото време това е и първият изцяло френски финал в историята на турнира. Сред останалите три титли са и тази в Антверпен, където, макар в крайна сметка да успвява да победи Винъс Уилямс с 4-6, 7-5, 6-4 на финала, преди това допуска да бъде поведена с 5-3 във втория сет и 4-2 в третия) и шестата в кариерата ѝ на турнир от I-ва категория — в Рим.На три пъти губи финал, а в други четири турнира остава на крачка от финала — в Доха (губи от Алиша Молик;би могла да се завърне на върха, ако бе спечелила двубоя), Маями, Уимбълдън и Торонто,на три пъти губи четвъртфинали, включително в Мелбърн, Берлин и Ню Йорк, а на други 5 от общо 19 участия остава на крачка от заветната осмица, включително на Ролан Гарос, където губи от бъдещата звезда на женския тенис Ана Иванович в три сета. Прекарва целият сезон в челните четири позиции и достига първия си голям финал на двойки в Уимбълдън. Като част от представителния тим на Франция за Фед Къп губи мача си на сингъл срещу №8 Дементиева в три сета и този на двойки с Пиърс срещу Дементиева/Сафина.

Годината на Амели (2006)[редактиране | edit source]

2006 е най-добрата година в кариерата на Амели, печели първите си два турнира от Големия шлем и задържа първата позиция в ръцете си през по-голямата част от годината; седем години след като достига до първият си голям финал (1999), тя отново е там — като трета в схемата, побеждава №2 в турнира Ким Клайстърс на полуфинала (отказване поради проблеми в областта на глезена на десния крак), а след това и Жюстин Енен-Арден на финала след 6-1, 2-0 и отказване на белгийката поради болки в корема. След 28 януари 26-годишната французойка се вписва в историята на тениса като второто най-дълго чакане до голяма титла — печели първият си Голям шлем след цели 32 участия. Печели също и трофея в Уимбълдън (справя се със шампионката от 2004 Шарапова на полуфинала и Жюстин Енен-Арден на финала) - първата френска шампионка в историята на Уимбълдън, откакто турнирът е в този си формат, и първата французойка с титлата на турнира от близо 90 години насам.Печели още две титли на турнири от втора категория — в Париж (закрит) (като топпоставена, спасява мачбол в полуфинала срещу Татяна Головен) и в Антверпен.Губи три финала — в Доха (побеждава Хингис на полуфинала), в Пекин (прекъсва серията от 9 поредни победи за Линдзи Дейвънпорт - първата от януари 2000 на турнира в Сидни;на четвъртфинала и се справя с Йелена Янкович при 7-6 в третия сет) и Шампионата на WTA Тур (губи от Петрова, но не и от Хингис и Енен-Арден; побеждава Ким Клайстърс на полуфинала, но търпи поражение от Жюстин Енен-Арден на финала, едва 2 дни след като е демонстрирала способностите си над белгийката в груповата фаза).На три пъти губи полуфинали - Маями (губи от Кузнецова), Берлин (справя се с Хингис на четвъртфинала, но търпи поражение от Енен-Арден) и Ю Ес Оупън (побеждава Серена Уилямс на 1/16-финала,но губи от третата поставена и бъдеща шампионка Шарапова в три сета - 0-6, 6-4, 0-6 и така за първи път в историята на Откритата Ера полуфиналистка губи два сета на нула).Четири пъти играе четвъртфинал - Дубай (губи от Кузнецова след 7-6(11), 6-4, след като изпуска 3 сетбола скоро след като е повела с 3-0 в тайбрека;прекъсва серията си от 16 поредни победи, започнала в Мелбърн), Ню Хевън, Москва (губи от Никол Вайдишова след 6-1, 7-5, 7-6(3) след като е повела с 5-2 във втория сет и не реализира цели 3 мачбола) и Цюрих (отказва се преди началото на мача срещу Хантухова).Започва сезона като номер 3, изкачва се до номер 2 на 30 януари (след Откритото първенство на Австралия) и на 20 март става номер 1, оставайки там 34 седмици, губи я след като не успява да защити титлата си от Шампионата на WTA Тур; изместена е от Жюстин Енен-Арден и Мария Шарапова и завършва като едва трета в света.Печели втората си титла на двойки с Светлана Кузнецова в Ийстбърн. Става и най-бързо спечелилата $1,000,000 от наградни фондове тенисистка в историята след полуфинала в Антверпен и подобрява рекорда на Жюстин Енен от 2004 с цял месец. Във Фед Къп Франция губи с 4-1 от Италия (побеждава Флавия Пенета, но търпи поражение от Франческа Скиавоне.

Не чак дотам добре... (2007)[редактиране | edit source]

През сезон 2007 Амели се представя на приливи и отливи — справя се отлично с европейските турнири на закрито — първо стига полуфинал в Париж (закрит) (№2 в схемата и защитаващ титлата си шампион; губи от №4 в турнира и бъдещ шампион Надя Петрова след 5-7, 6-4, 7-6(7), след като е водела с 4-1 в третия сет и изпуска мачбол в тайбрека), а след това печели и първата си титла (засега единствена) за годината в Антверпен.Достига още два финала — в Дубай и Ийстбърн (7-5, 6-7(4), 7-6(2) след като е повела 4-1 и два мачбола в третия сет) - и двата загубени от №1 в света Жюстин Енен и поправя статистиката на титли-финали на 24-22.В същото време се представя колебливо в началото на годината — губи четвъртфинала в Сидни и 1/16-финала в Мелбърн (защитава титлата си като №2 в схемата; губи от [[Луцие Шафаржова след 6-4, 6-3 след като води с 6-4 в първия сет). Големите очаквания не остават оправдани след ранните загуби в Берлин (№2 в турнира, губи от Вакуленко в три сета) и Рим (№1 в схемата, губи от Стосър след 7-6 в третия сет, не успяла да реализира нито един от двата си мачбола и да използва преднината си от 4-1 в третия сет).Във Ролан Гарос|Франция отпада след мача си със Шафаржова в третия кръг, а в Лондон непреодолима се оказва друга чехкиня - Никол Вайдишова.След края на турнира Амели изпада до номер 6 в световната ранглиста — за първи път извън челната петица от ноември 2003.Пропуска турнирите в Торонто и Ню Йорк с цел успешно възстановяване от операция на апандицита.

Представяне на турнири от Големия шлем[редактиране | edit source]

Макар Моресмо да е сред най-добрите играчи на WTA Тур през последните няколко години, тя не успява да спечели турнир от Големия шлем до 2006 г. Талантът ѝ никога не е бил поставян под въпрос, но Моресмо често бе критикувана за не особено стабилна психика, която не позволява нервите ѝ да издържат на турнири от подобен ранг. Така, например, в два последователни шампионата (2004 и 2005) тя губи полуфиналните си срещу съответно срещу Серена Уилямс и Линдзи Дейвънпорт след като преди това е водела в резултата с удобна преднина. Допреди титлата ѝ от Откритото първенство на Австралия през 2006, Моресмо често е смятана за "най-великата тенисистка в историята на женския тенис, която никога не е печелила турнир от Големия шлем". След като грабва и титлата от Уимбълдън, тя често се шегува "Не искам вече никой да говори за нервите ми повече." На Откритото първенство на Австралия през 2007 тя е защитаващия титлата си шампион. Въпреки това, тя губи от чешката тийнейджърка Луцие Шафаржова в четвъртия кръг. На следващия Голям шлем, Ролан Гарос, тя отново губи от Шафаржова, този път в третия кръг. На Уимбълдън пък губи от друга млада чехкиня - Никол Вайдишова - в четвъртия кръг. На Ю Ес Оупън не записва участие.

Моресмо е сред съвсем малкото тенис-играчи, тенисисти и тенисистки, които са достигали първата позиция без да се спечелили преди това Голям шлем. Друг пример за такъв играч е белгийката Ким Клейстерс, която се изкачва до върха през 2003, далеч преди да спечели първата си титла от Голям шлем на Ю Ес Оупън '05; Иван Лендъл, първият който достига до номер 1 през 1983, доста преди да спечели която и да е от осемте си титли от Големия шлем, чилиецът Марсело Риос, бивш водач в световната ранглиста при мъжете от 1998, който така и не успява да грабне голям трофей в кариерата си.

Финали на WTA турнирите[редактиране | edit source]

легенда
Голям шлем (2)
Шампионат на WTA Тур (1)
I-ва категория (6)
II-ра категория (14)
III-та категория (0)
IV-V-та категория (1)

Титли на сингъл (24)[редактиране | edit source]

титла № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 18 октомври, 1999 Словакия Братислава, Словакия твърда Белгия Ким Клайстърс 6-3, 6-3
2. 11 януари, 2000 Австралия Сидни, Австралия твърда САЩ Линдзи Дейвънпорт 7-6(2), 6-4
3. 5 февруари, 2001 Франция Париж, Франция килим (закрит) Германия Анке Хубер 7-6(2), 6-1
4. 12 февруари, 2001 Франция Ница, Франция килим България Магдалена Малеева 6-2, 6-0
5. 9 април, 2001 САЩ Амелия Айлънд, САЩ клей (открит) ЮАР Аманда Кьотцер 6-4, 7-5
6. 7 май, 2001 Германия Берлин, Германия клей (открит) САЩ Дженифър Каприати 6-4, 2-6, 6-3
7. 18 февруари, 2002 Дубай Дубай твърда (закрит) Франция Сандрин Тестю 6-4, 7-6(3)
8. 12 август, 2002 Канада Монреал, Канада твърда САЩ Дженифър Каприати 6-4, 6-1
9. 28 април, 2003 Полша Варшава, Полша клей САЩ Винъс Уилямс 6-7(6), 6-0, 3-0 (и отказване на Уилямс)
10. 27 октомври, 2003 САЩ Филаделфия, САЩ твърда Русия Анастасия Мискина 5-7, 6-0, 6-2
11. 3 май, 2004 Германия Берлин, Германия клей САЩ Винъс Уилямс отказване на Уилямс
12. 10 май, 2004 Италия Рим, Италия клей (открит) САЩ Дженифър Каприати 3-6, 6-3, 7-6(6)
13. 2 август, 2004 Канада Монреал, Канада твърда Русия Елена Лиховцева 6-1, 6-0
14. 18 октомври, 2004 Австрия Линц, Австрия твърда (закрит) Русия Елена Бовина 6-2, 6-0
15. 25 октомври, 2004 САЩ Филаделфия, САЩ твърда Русия Вера Звонарьова 3-6, 6-2, 6-2
16. 14 февруари, 2005 Белгия Антверпен, Белгия килим (закрит) САЩ Винъс Уилямс 4-6, 7-5, 6-4
17. 9 май, 2005 Италия Рим, Италия клей (открит) Швейцария Пати Шнидер 2-6, 6-3, 6-4
18. 31 октомври, 2005 САЩ Филаделфия, САЩ твърда Русия Елена Дементиева 7-5, 2-6, 7-5
19. 13 ноември, 2005 САЩ Лос Анджелис, САЩ твърда (открит) Франция Мери Пиърс 5-7, 7-6(3), 6-4
20. 28 януари, 2006 Австралия Открито първенство на Австралия, Австралия твърда (открит) Белгия Жюстин Енен-Арден 6-1, 2-0 и отказване на Енен-Арден
21. 12 февруари, 2006 Франция Париж, Франция килим (закрит) Франция Мери Пиърс 6-1, 7-6(2)
22. 19 февруари, 2006 Белгия Антверпен, Белгия килим (закрит) Белгия Ким Клайстърс 3-6, 6-3, 6-3
23. 8 юли, 2006 Великобритания Уимбълдън, Лондон, Великобритания трева Белгия Жюстин Енен-Арден 2-6, 6-3, 6-4
24. 18 февруари, 2007 Белгия Антверпен, Белгия килим Белгия Ким Клайстърс 6-4, 7-6(4)

Титли на двойки (2)[редактиране | edit source]

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 16 октомври, 2000 Австрия Линц, Австрия твърд(закрит) САЩ Чанда Рубин Япония Ай Сугияма
Франция Натали Тозиа
6-4, 6-4
2. 16 юли, 2006 Великобритания Ийстбърн, Англия трева Русия Светлана Кузнецова ЮАР Лизел Хубер
САЩ Мартина Навратилова
6-2, 6-4

Загубени финали на сингъл (24)[редактиране | edit source]

финал № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 17 май, 1998 Германия Берлин, Германия клей (открит) Испания Кончита Мартинес 4-6, 4-6
2. 31 януари, 1999 Австралия Открито първенство на Австралия, Австралия твърда (открит) Швейцария Мартина Хингис 2-6, 3-6
3. 28 февруари, 1999 Франция Париж, Франция килим (закрит) САЩ Серена Уилямс 2-6, 6-3, 6-7 (4)
4. 7 май, 2000 Хърватия Бол, Хърватия клей (открит) Словения Тина Писник 6-7(4), 6-7 (2)
5. 21 май, 2000 Италия Рим, Италия клей (открит) САЩ Моника Селеш 2-6, 6-7(4)
6. 20 май, 2001 Италия Рим, Италия клей (открит) Югославия Йелена Докич 6-7 (3), 1-6
7. 9 февруари, 2003 Франция Париж, Франция килим (закрит) САЩ Серина Уилямс 2-6, 3-6
8. 12 август, 2003 Италия Рим, Италия клей (открит) Белгия Ким Клайстърс 6-3, 7-6(3), 0-6
9. 5 октомври, 2003 Русия Москва, Русия килим (закрит) Русия Анастасия Мискина 2-6, 4-6
10. 10 ноември, 2003 САЩ Шампионат на WTA Тур, САЩ твърда (открит) Белгия Ким Клайстърс 2-6, 0-6
11. 17 януари, 2004 Австралия Сидни, Австралия твърда (открит) Белгия Жюстин Енен-Арден 4-6, 4-6
12. 11 април, 2004 САЩ Амелия Айлънд, САЩ клей (открит) САЩ Линдзи Дейвънпорт 4-6, 4-6
13. 2 август, 2004 Гърция Олимпиада, Гърция твърда (открит) Белгия Жюстин Енен-Арден 3-6, 3-6
14. 10 октомври, 2004 Германия Филдерщат, Германия твърда (закрит) САЩ Линдзи Дейвънпорт 2-6 и отказване на Моресмо
15. 13 февруари, 2004 Франция Париж, Франция килим (закрит) Русия Динара Сафина 4-6, 6-2, 3-6
16. 27 август, 2004 САЩ Ню Хевън, САЩ килим (закрит) САЩ Линдзи Дейвънпорт 4-6, 4-6
17. 4 март, 2006 Катар Доха, Катар твърда(открит) Русия Надя Петрова 3-6, 5-7
18. 24 септември, 2006 Китай Пекин, Китай твърда Русия Светлана Кузнецова 4-6, 0-6
19. 13 ноември, 2006 Испания Шампионат на WTA Тур, Испания твърда (закрит) Белгия Жюстин Енен-Арден 5-7, 7-6(3), 6-4
20. 24 февруари, 2007 Дубай Дубай, Обединени арабски емирства твърда (открит) Белгия Жюстин Енен-Арден 4-6, 5-7
21. 26 май, 2006 Франция Страсбург, Франция клей (открит) Испания Анабел Медина-Гаригес 4-6, 6-4, 4-6
23. 8 юли, 2006 Великобритания Ийстбърн, Великобритания трева (открит) Белгия Жюстин Енен 5-7, 7-6(4), 7-6(2)

Загубени финали на двойки (2)[редактиране | edit source]

финал № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 3 юли, 2005 Великобритания Уимбълдън, Великобритания трева (открит) Русия Светлана Кузнецова ЮАР Лизел Хубер
Зимбабве Кара Блек
6-2, 6-4

Представяне на турнирите на сингъл през годините[редактиране | edit source]

За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Купа Кремъл'07, което приключи на 9 септември 2007.

Турнир 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 СО през
цялата кариерата
Победи-загуби през
цялата кариера
Открито първенство на Австралия НУ НУ НУ Ф ЧФ НУ ЧФ ЧФ Т 1 / 9 34-8
Ролан Гарос ЧФ ЧФ 0 / 13 24-13
Уимбълдън НУ НУ НУ НУ ПФ НУ ПФ ПФ Т 1 / 8 28-7
Ю Ес Оупън НУ НУ НУ НУ ЧФ ПФ ЧФ ЧФ ЧФ ПФ НУ 0 / 8 31-8
Титли от Големия шлем 0 / 1 0 / 1 0 / 1 0 / 4 0 / 3 0 / 3 0 / 4 0 / 4 0 / 2 0 / 4 0 / 4 2 / 4 0 / 3 2 / 38 -
Победи-загуби на Големия шлем 0-1 1-1 1-1 5-4 10-3 4-3 9-4 17-4 8-2 17-4 15-4 22-2 8-3 - 117-36
Шампионат на WTA Тур НУ НУ НУ НУ НУ НУ Ф ПФ Т Ф 1 / 6 12-9
Токио НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ 0 / 0 0-0
Индиън Уелс НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ ЧФ НУ НУ НУ 0 / 3 4-2
Маями НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ ПФ ПФ НУ 0 / 5 12-5
Чарлстън НУ НУ ГК НУ ЧФ НУ НУ НУ НУ НУ 0 / 5 4-5
Берлин НУ НУ НУ Ф Т чф ПФ Т ЧФ ПФ 2 / 10 30-7
Рим НУ НУ НУ ГК ПФ Ф Ф ЧФ Ф Т Т НУ 2R 2 / 9 29-7
Сан Диего1 НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ 0 / 2 0-2
Монреал/Торонто НУ НУ НУ НУ НУ Т ЧФ Т ПФ НУ НУ 2 / 6 16-4
Москва НУ НУ НУ НУ НУ ПФ ПФ Ф НУ ЧФ 0 / 7 9-7
Цюрих НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ НУ ЧФ 0 / 4 2-3
Брой турнири, в които участва 1 4 15 21 16 14 16 17 17 17 19 17 11 - 185
Достигнати финали 0 0 0 1 3 3 5 2 6 9 7 7 3 - 46
Спечелени титли 0 0 0 0 1 1 4 2 2 5 4 4 1 - 24
Победи-загуби на твърди кортове 0-0 1-1 5-3 16-8 21-8 5-4 15-6 25-5 23-10 34-6 32-10 24-7 8-6 - 208-71
Победи-загуби на клей 3-1 1-1 5-7 12-7 7-4 13-4 15-3 7-4 15-3 18-3 9-2 6-2 6-4 - 117-45
Победи-загуби на тревни кортове 0-0 1-1 2-2 1-2 0-0 0-1 2-1 7-2 1-1 7-2 5-2 7-1 6-2 - 39-17
Победи-загуби на килим 0-0 0-1 5-3 2-4 6-3 6-4 10-1 6-3 6-2 0-0 7-2 13-3 6-2 - 67-27
Общо победи-загуби 3-1 3-4 17-15 31-21 34-15 24-13 42-11 45-14 45-16 59-11 53-16 50-13 27-13 - 431-1602
Класиране в края на сезона 290 159 109 29 10 16 9 6 4 2 3 3 - -
  • НУ = не участва в турнира
  • Т = титла
  • Ф = финал
  • ПФ = полуфинал
  • ЧФ = четвъртфинал
  • 1К,2К,3К... = съответния кръг от надпреварата
  • - = неясна все още информация поради продължаваща активна кариера
  • СО = равносметка между броя на спечелените турнири и общо участията
  • ГК = губи в квалификациите за турнира
  • 1 Турнирът в Сан Диего придобива статут на I-ва категория през 2004.
  • 2 Ако включим и участията от турнирите на ITF (Твърда настилка: 9-12; Клей: 7-6; Трева: 8-2; Килим: 5-4) и Фед къп (23-5), общият баланс победи-загуби става 483-189.

Награди и почести[редактиране | edit source]

  • "Почетен легион" - френски орден, връчен лично от бившия френски президент Жак Ширак през март 2007;
  • "Играч на годината", връчена в Маями през март 2007 за постиженията в областта на тениса през 2006 година;
  • "Пробив в световния спорт" на наградите Laureus за постижения в областта на спорта, през април 2007;
  • от 14 юни 2004 е официален посланик на Мира (благотворителна кауза на WTA Тур и Уърпул Европа;
  • Sanex's Prix du Public, връчена по време на Ролан Гарос 2003 след обществено гласуване;
  • восъчна статуя, копие на истинската Амели в намален наполовина ръст, в Гревинския восъчен музей в Париж, официално открита на 28 май 2003;
  • част от Съвета на играчите на WTA Тур през 2002 година;
  • шампион от Ролан Гарос и Уимбълдън през 1996 при девойките, както и световен шампион от 1996 на Международната тенис федерация.

Блиц[редактиране | edit source]

  • ...името на майка ѝ е Франсоа, а това на вече покойният ѝ баща (умира на 12 март 2004) - Франсис...
  • ...по-големият ѝ брат, Фабиен, е инженер по професия — също като баща си...
  • ...казва, че е решила да се занимава с тенис когато е била на 4, гледайки по телевизията печелещия Ролан Гарос Яник Нола през 1983...

...затова е особено поласкана когато именно той отправя към нея покана да се присъедини към френския отбор за Фед къп през 1998...

  • ...обожава скоростното спускане със ски, ездата, сърфирането и музиката на Дайдо...
  • ...вече пета година се грижи за златния си ретрийвър София...
  • ...услажда ѝ се червеното вино дотолкова, че притежава собствена изба в дома си в Женева...
  • ...казва, че най-сладкият момент в кариерата ѝ е осъществяването на мечтата да е първият френски тенис-играч, покорил върха на световната ранглиста през септември 2004...

Приходи от наградни фондове[редактиране | edit source]

Година Титли от
Голям шлем
Титли от
WTA Тур
Общо титли Приходи ($) Класиране
в класацията
1998 0 0 0 187,084 39
1999 0 1 1 582,468 13
2000 0 1 1 365,074 24
2001 0 4 4 867,702 11
2002 0 2 2 1,073,807 9
2003 0 2 2 1,632,909 5
2004 0 5 5 1,964,070 6
2005 0 4 4 2,843,708 2
2006 2 2 4 3,469,727 2
2007
В цялата
кариера
2 21 23 13,453,690 11

Външни препратки[редактиране | edit source]