Марсело Риос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марсело Риос
Marcelo Ríos
Marcelo Rios 2004.jpg
Информация
Държава Чили Чили
Роден 26 декември 1975
Чили Сантяго
Живее в Чили Сантяго
Височина / Тегло 175 cm / 72 kg
Прякор(и) El Chino (Китаеца), El zurdo de Vitacura (Левичаря от Витакура)
Кариера
Професионалист 1994
Оттеглил се 2003
Пари от наградни фондове $ 9 713 771
Сингъл
Победи-загуби 391-192
Титли от ATP 18
Други титли 4
Най-висока позиция 1 (30.03.1998)
Двойки
Победи-загуби 36-57
Титли от ATP 1
Други титли 1
Най-висока позиция 141 (07.05.2001)
Отборно
Купа Дейвис Чили 1993, 1995 - 2003
Световна отборна купа Чили 2000, 2003
Информацията е актуална към 26.09.2007
Марсело Риос в Общомедия

Марсело Андрес Риос Майорга (на испански: Marcelo Andrés Ríos Mayorga) е бивш чилийски тенисист, роден на 26 декември 1975 г. в Сантяго. Риос е първият латиноамерикански тенисист, достигнал първо място в световната ранглиста, където изкарва общо шест седмици - в периода 30 март – 26 април и 10 август – 23 август. Той е едно от лошите момчета в тениса, забърквал се е в доста скандали.

Кариера[редактиране | edit source]

Риос започва да тренира тенис на девет години в клуб близо до семейната къща. През годините минава през различни академии. Никой не оспорва таланта му, но ниският му ръст според мнозина представлява пречка в развитието му. Дори известният Ник Болетиери заявява, че Марсело е много талантлив, но се обзалага, че ръстът му ще му попречи да стане топ тенисист. С годините обаче Риос става все по-добър, а самият Болетиери по-късно става негов треньор.

През 1993 г. Риос окончателно се утвърждава като един от най-добрите млади тенисисти. През тази година той печели няколко турнира за юноши, сред които Откритото първенство на САЩ. С тези успехи той се изкачва на първо място в ранглистата за юноши.

През 1994-а става професионалист и само две седмици след дебюта си на по-престижен турнир в Барселона, печели първата си титла от Чалънджър турнир (в Дрезден). Година по-късно печели три турнира от АТП Тур - в Болоня, Амстердам и Куала Лумпур. През 1996 г. печели турнира в Санкт Пьолтен и става първият чилиец, влязъл в топ 10 на световната ранглиста. През 1997-а печели един турнир от сериите Мастърс - в Монте Карло.

1998-а е най-добрата година в кариерата на Риос: седем титли - Мастърсите в Индиън Уелс, Маями и Рим, Купата на Големия шлем и от турнирите в Окланд, Санкт Пьолтен и Сингапур, както и финал на Откритото първенство на Австралия. След победата си над Андре Агаси на финала в Маями, Риос излиза начело в световната ранглиста, където прекарва общо шест седмици, а в края на годината завършва на второ място след Пийт Сампрас. Превземането на първото място изкарва много чилийци да празнуват по улиците, а Риос е поканен в президентския палат Ла Монеда, пред който го очакват 10 000 души. Освен че е първият латиноамериканец номер едно в ранглистата, Риос е и единственият до момента тенисист на тази позиция, който не е печелил турнир от Големия шлем. Това е една от причините да бъде преструктурирана системата за раздаване на точки за ранглистата в мъжкия тенис.

Следващата година Риос е измъчван от от контузии, но въпреки това успява да спечели Хамбург Мастърс и да защити титлите си в Санкт Пьолтен и Сингапур. В края на годината подлага на операция и двата си крака. Оттогава играта му вече не е същата, той блести само на моменти. Пропуска немалко турнири, като една от принудителните паузи е от осем месеца през 2003 и 2004 г. Дотогава Риос успява да спечели още турнирите в Умаг, Доха, Хонконг и Чалънджъра в Сантяго. Освен това през август 2003 г. той печели два сребърни медала от Панамериканските игри в Санто Доминго - на сингъл и на двойки. На 16 юли 2004 Марсело обявява края на състезателната си кариера и организира турне из цялата си родина, където играе срещу местни и международни тенис величия.

На 29 март 2006 Риос дебютира в Tour of Champions, тенисверигата за ветерани. Печели титла още на първия си турнир в Доха. Завършва годината на първо място в ранглистата за ветерани, като има шест титли и 25 поредни спечелени мача. Участието му във веригата обаче предизвиква и недоволство, например от страна на Джон Макенроу, защото Риос със своите 30 години е значително по-млад от някои от ветераните.[1] Риос обявява, че ще се завърне в професионалния тенис за турнира във Виня дел Мар, но контузия в гърба му попречва да осъществи тази идея.

На 30 март 2007 в Сантяго Марсело играе демонстративен мач срещу Андре Агаси. Този двубой е в чест на победата на Риос срещу Агаси през 1998-а, след която чилиецът оглавява ранглистата. Риос побеждава с 6:3, 3:6, 6:4.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | edit source]

Година 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
Сингъл 562 107 25 11 10 2 9 37 39 24 105 835
Двойки - 185 - 274 224 288 - 182 281 410 468 1125

Личен живот[редактиране | edit source]

През декември 2000 г. Риос се жени за костариканката Джулиана Сотела, която през юни 2001-а му ражда дъщеричка. През 2004-а двамата се развеждат. През април 2005-а Риос се жени повторно, този път за модела Мария Еужения Лараин, която е бивша годеница на чилийския футболист Иван Саморано. През септември същата година те се разделят след инцидент, за който Мария обвинява Марсело. Самият той обявява, че сватбата му с нея е най-голямата грешка в живота му.

Скандали[редактиране | edit source]

Скандалите, в които Риос се е забърквал:

  • През 1998-а, по време на турнира в Щутгарт, е глобен с 10 000 долара за шофиране с превишена скорост.
  • Избран е за знаменосец на откриването на Олимпиадата в Сидни, но се отказва буквално в последната минута, защото Чилийския Олимпийски Комитет не дава на родителите му обещаните им билети за церемонията. Знаменосец в крайна сметка е колегата му Николас Масу.
  • Прегазва с джипа си кондиционния си треньор Мануел Асторга и наранява стъпалото му.
  • Приятелката му Джулиана Сотела се разделя с него след като списание публикува снимки на Риос, танцуващ страстен танц с непозната жена в парижка дискотека. По-късно, по време на пресконференция за Купа Дейвис, той моли приятелката си за прошка и завършва пресконференцията разплакан.
  • Втората му съпруга, Мария Еужения Лараин го обвинява, че я е изхвърлил от колата си по време на посещение в Коста Рика. Лараин се появява на летището в Сантяго в инвалидна коричка и демонстративно показва натъртвания по краката си. Риос твърди, че те са в следствие на падане по време на каране на ски.
  • Същата заявява, че той се е подлагал на лечение за алкохолизъм.
  • През 2001 г. в Рим е арестуван защото е ударил с юмрук шофьор на такси. След това се сбива и с полицаите, които се опитват да го арестуват.
  • През 2003-а Риос уринира върху мъж в тоалетната в бар в Ла Серена. По-късно е изхвърлен от хотела си, защото плува гол в басейна.
  • Същата година той и негов приятел са изгонени от бар в Сантяго, защото обиждат посетители и се карат със сервитьорите. Двамата са арестувани и по-късно освободени.
  • Твърди се[кой го твърди?], че на опашка за обяд е казал на Моника Селеш да си мръдне "дебелия задник". Риос отрича да е казвал подобно нещо.
  • По време на Уимбъллдън заявява, че тревата е за крави и футбол, а не е подходяща за игра на тенис.
  • През 2000 г. е дисквалифициран на турнира в Лос Анджелис, защото на мач от първия кръг напсува съдията на стола. Глобен е с 5000 долара.

Титли и участия на финал[редактиране | edit source]

Титли на сингъл (22)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 18.10.1992 Сантяго, Чили, 2-ра седмица Аржентина Диего дел Рио 6:1, 6:3
2. 25.10.1992 Сантяго, Чили, 2-ра седмица Бразилия Карлос Енгел 6:3, 6:2
3. 15.05.1994 Дрезден, Германия Германия Оливер Грос 5:7, 6:3, 6:3
4. 28.05.1995 Болоня, Италия Уругвай Марсело Филипини 6:2, 6:4
5. 30.07.1995 Амстердам, Холандия Холандия Ян Сиймеринк 6:4, 7:5, 6:4
6. 08.10.1995 Куала Лумпур, Малайзия Австралия Марк Филипусис 7:6(6), 6:2
7. 25.05.1996 Санкт Пьолтен, Австрия Испания Феликс Мантия 6:2, 6:4
8. 27.04.1997 Монте Карло, Монако Испания Алекс Кореча 6:4, 6:3, 6:3
9. 17.01.1998 Окланд, Нова Зеландия Австралия Ричард Фромберг 4:6, 6:4, 7:6(3)
10. 15.03.1998 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Великобритания Грег Руседски 6:3, 6:7(15), 7:6(4), 6:4
11. 29.03.1998 Маями, Флорида, САЩ САЩ Андре Агаси 7:5, 6:3, 6:4
12. 17.05.1998 Рим, Италия Испания Алберт Коста без игра
13. 24.05.1998 Санкт Пьолтен, Австрия САЩ Винс Спейдиа 6:2, 6:0
14. 04.10.1998 Купа на Големия шлем, Мюнхен, Германия САЩ Андре Агаси 6:4, 2:6, 7:6(1), 5:7, 6:3
15. 18.10.1998 Сингапур Австралия Марк Уудфорд 6:4, 6:2
16. 09.05.1999 Хамбург, Германия Аржентина Мариано Сабалета 6:7(5), 7:5, 5:7, 7:6(5), 6:2
17. 22.05.1999 Санкт Пьолтен, Австрия Аржентина Мариано Сабалета 4:4 (отк.)
18. 17.10.1999 Сингапур Швеция Микаел Тилстрьом 6:2, 7:6(5)
19. 23.07.2000 Умаг, Хърватия Аржентина Мариано Пуерта 7:6(1), 4:6, 6:3
20. 07.01.2001 Доха, Катар Чехия Бохдан Улихрах 6:3, 2:6, 6:3
21. 30.09.2001 Хонконг Германия Райнер Шютлер 7:6(3), 6:2
22. 04.11.2001 Сантяго, Чили Аржентина Едгардо Маса 6:4, 6:2
Легенда
Голям шлем (0)
Мастърс Къп (1)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (12+1)
Чалънджър (2)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Загубени финали на сингъл (13)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 29.10.1995 Сантяго, Чили Чехия Слава Доседел 6:7(3), 3:6
2. 10.03.1996 Скотсдейл, Аризона, САЩ ЮАР Уейн Ферейра 6:2, 3:6, 3:6
3. 21.04.1996 Барселона, Испания Австрия Томас Мустер 3:6, 6:4, 4:6, 1:6
4. 10.11.1996 Сантяго, Чили Аржентина Ернан Гуми 4:6, 5:7
5. 16.02.1997 Марсилия, Франция Швеция Томас Енквист 4:6, 0:1 (отк.)
6. 18.05.1997 Рим, Италия Испания Алекс Кореча 5:7, 5:7, 3:6
7. 24.08.1997 Бостън, Масачузетс, САЩ Холандия Сйенг Шалкен 5:7, 3:6
8. 09.11.1997 Сантяго, Чили Испания Хулиан Алонсо-Пинтор 2:6, 1:6
9. 01.02.1998 Открито първенство на Австралия, Мелбърн Чехия Петър Корда 2:6, 2:6, 2:6
10. 25.04.1999 Монте Карло, Монако Бразилия Густаво Куертен 4:6, 1:2 (отк.)
11. 11.10.1999 Шанхай, Китай Швеция Магнус Норман 6:2, 3:6, 5:7
12. 28.10.2002 Стокхолм, Швеция Тайланд Парадорн Сричапан 7:6(2), 0:6, 3:6, 2:6
13. 16.02.2003 Виня дел Мар, Чили Испания Давид Санчес-Муньос 6:1, 3:6, 3:6

Титли на двойки (2)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 25.10.1992 Сантяго, Чили, 3-та седмица Чили Франсиско Руис Бразилия Карлос Енгел
Бразилия Луис Руете
6:4, 7:6
2. 30.07.1995 Амстердам, Холандия Холандия Сйенг Шалкен Австралия Уейн Артърс
Великобритания Нийл Броуд
7:6, 6:2

Загубени финали на двойки (3)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 11.10.1992 Сантяго, Чили, 1-ва седмица Чили Франсиско Руис Чили Оскар Бустос
Чили Улисес Серда
4:6, 3:6
2. 01.11.1992 Сантяго, Чили, 4-та седмица Чили Франсиско Руис Бразилия Карлос Енгел
Бразилия Луис Руете
6:7, 2:6
3. 11.03.2001 Скотсдейл, Аризона, САЩ Холандия Сйенг Шалкен САЩ Доналд Джонсън
САЩ Джаред Палмър
6:7(3), 2:6

Отборни титли (1)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 24.05.2003 Световна отборна купа,
Дюселдорф, Германия
Фернандо Гонсалес,
Николас Масу
Чехия Чехия 2-1

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]