Купа на големия шлем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа на големия шлем
Вид спорттенис
Основан1990
Брой отбори16 сингъл
Държави Мюнхен, Германия
Наст. победител Грег Русетски

Купата на големия шлем е турнир, провеждан в Мюнхен от 1990 до 1999. Организира се от Международна тенис федерация(ITF). ITF кани най-добре представилите се състезатели през годината в турнирите от Големия шлем.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Турнирът е създаден през 1990 и се провежда на килим в зала. През ранните години се провежда през декември, а по късно е преместен в края на септември/средата на октомври. До 1997 турнирът е ограничен само за мъже, след това турнирът на жените се е провежда едновременно с този на мъжете.

Турнирът е известен като най-скъпоплатеният турнир. Победителят прибира 1.5 млн. щатски долара, а ако е спечелил турнир от големия шлем получава бонус 1 млн. Това означава, че всеки от състезателите спечелил един от четирите големи турнира може да прибере 2.5 млн. долара.

Турнирът не е признат от Асоциацията на тенис професионалистите (ATP), а играчите не получават точки и участието не им се признава като официален турнир, но след закриването на турнира от ATP се съгласяват да признаят титлите на играчите печелили турнира.

Компромис между ATP и ITF е постигнат на 9 декември 1999, с което Купата на големия шлем се обединява с шампионата на ATP Тур, който е преместен от Германия и преименуван на Тенис Мастърс Къп. Мнението на хората обаче е, че това е краят на Купата на големия шлем, защото правилата по които се организира новият турнир са същите, като правилата на стария турнир на АТП. Затова е решено да бъде направена малка промяна, която дава право на тенисист, който е спечелил турнир от големия шлем и е в топ 20, да участва в турнира на мястото на последния от класацията на ATP за календарната година.

Начин на организация[редактиране | редактиране на кода]

Играчите са 16 на брой и се канят според ранглиста, която се изчислява на базата на представянето им в турнирите от големия шлем. Ако някой от тенисистите спечели турнир, то без значение какво е класирането му той получава правото да играе в турнира. Системата на провеждане е по схемата на директните елиминации. Двубоите в първите 2 кръга се играят до 2 от 3 сета, а полуфиналите и финалът – до 3 от 5. Тайбрек в последния сет няма.
Таблица на точките за ранглистата на ITF

Кръг Точки
1-ви кръг 2
2-ри кръг 20
3-ти кръг 40
1/8 финал 75
1/4 финал 150
1/2 финал 300
Загубил финала 450
Победител 600

Финали[редактиране | редактиране на кода]

Мъжки шампионат[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
1990 Пийт Сампрас Брад Гилбърт 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2
1991 Дейвид Уитън Майкъл Ченг 7 – 5, 6 – 2, 6 – 4
1992 Михаел Щих Майкъл Ченг 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2
1993 Петр Корда Михаел Щих 2 – 6, 6 – 4, 7 – 6, 2 – 6, 11 – 9
1994 Магнус Ларсон Пийт Сампрас 7 – 6, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4
1995 Горан Иванишевич Тод Мартин 7 – 6, 6 – 3, 6 – 4
1996 Борис Бекер Горан Иванишевич 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4
1997 Пийт Сампрас Патрик Рафтър 6 – 2, 6 – 4, 7 – 5
1998 Марсело Риос Андре Агаси 6 – 4, 2 – 6, 7 – 6, 5 – 7, 6 – 3
1999 Грег Руседски Томи Хаас 6 – 3, 6 – 4, 6 – 7, 7 – 6

Женски шампионат[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
1998 Винъс Уилямс Пати Шнидер 6 – 2, 3 – 6, 6 – 2
1999 Серена Уилямс Винъс Уилямс 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3