Елена Дементиева
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg){kind=small}
Елена Вячеславовна Дементиева (на руски: Елена Вячеславовна Дементьева) е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.
Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав - електроинженер, и Вера - учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.
Но конкуренцията за спортовете била голяма. "Динамо" и "Централният клуб на армията" отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб "Спартак", където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.
Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. "Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт", казва Дементиева.
Тя участва и печели първият си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите "вкъщи", в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.
"Под крилото" на Сергей Пашков в "Централния клуб на Армията" (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.
Възходът ѝ в спорта е феноменален. Поставена на 182 място през 1998, тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.
Съдържание |
Кариера [редактиране]
Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис — на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур - успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер "почти без бой" - 6-2, 6-1.
През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите — все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 - записва два успеха срещу №42 и №46 в света - Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7-6(5), 6-7(3), 1-6).
През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1-6, 6-3, 7-6(5) след като губи мача с 1-4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем - чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и Уимбълдън и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал — този в Палермо.
През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2-6, 4-6. Първи полуфинал и на турнир от I-ва категория — в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2-4. Все пак, не стига финал — пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур - най-напреднал играч в световната ранглиста.
2001 е втората поредна година, в която "хубавата Елена" Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия - позиция, която съвсем доскоро се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като "най-лошия сервис сред най-добрите играчи". Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис със удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на "1 часа" (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за "2 часа".
За първи път сред най-добрите (2002-2003) [редактиране]
През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3-1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6-3, 6-1 - първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала - в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големият тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жюстин Енен-Арден. Класира се за Шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг. През сезона пък се оформя здрава връзка в играта на двойки с словашката тенисистка Хусарова - заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на Шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд - №4 на 14 април 2003).
През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от "елитната десетка" (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 - най-голямото си постижение до този момент - и номер 1 на Русия - между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първият си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жюстин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4-6, 2-4 до крайното 4-6, 7-5, 6-3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарният баланс 0-10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур - губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4-6, 2-5 30-15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жюстин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6-4 4-2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден - в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки пък грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.
Истинският връх (2004-2005) [редактиране]
Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка - достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6-0, 6-7(2), 2-0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6-1, 6-3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6-4, 6-3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6-0, 7-5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина - 6-1, 6-2 - първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк - след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4-6, 6-4, 7-6(1) и номер 8 Каприати 6-0, 2-6, 7-6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и засега последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи - този път 3-6, 5-7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първият си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първият си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0-6, 6-0, 6-4, след като е губела третия сет с 1-4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория - в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6-3, 5-7, 7-6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината - Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал - губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.
През 2005 Дементиева за трета поредна година завършва в голямата десетка, като през целия сезон достига до 8 полуфинала или по-напред, а успехите ѝ на двойки и героизмът като участник във Фед Къп въобще не остават незабелязани. Играе 13 и 14 финал в Чарлстън (губи от Енен-Арден с 6-7, 4-6, след като води с 5-3 в първия сет и пропилява възможност да го спечели при 5-4) и Филаделфия (справя се с Пешке на четвъртфинала и успява да се вмъкне в Шампионата на WTA Тур; губи финала срещу Моресмо след 5-7, 6-2, 5-7, след като се е завърнала след 1-4 в третия сет и сервирала за титлата при 5-4). Най-големият от полуфиналите, разбира се, би могъл да е само от Големия шлем - на Ю Ес Оупън отстранява водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт с 6-1, 3-5, 7-6(6) на четвъртфинала и взима втората си победа над "царуващ" номер 1 в света след като е победила Мартина Хингис в Москва през 2001; губи мача си с Мери Пиърс; за четвърти път през последните две години тя успява да измъкне третия заключителен сет след тайбрек в Ню Йорк. Играе на полуфиналите в Сидни (отказва се в мача си срещу Саманта Стосър поради болест), Индиън Уелс (и печели 300-ния си мач по време на престоя си там, срещу Татяна Головин, а след това и петата поставена Светлана Кузнецова със 7-5 в третия сет, но е победена от бъдещата шампионка Ким Клайстърс; след това преминава границата от $5,000,000 от наградни фондове - първата рускиня с подобно постижение), Лос Анджелис (губи от Хантухова), Филдерщат (прекъсва поредицата от 7 поредни загуби срещу Ким Клайстърс с 6-3, 3-6, 6-2 на четвъртфинала; по думите ѝ "това е най-добрият мач, който някога е играла, и то прекъсвайки серията от 21 поредни победи за шампионката от Ю Ес Оупън 2005; губи битката с Амели Моресмо за първи път от четири мача помежду им насам), Москва (побеждава двукратната носителка на трофея Анастасия Мискина на четвъртфиналите, но губи полуфиналният двубой със Скиавоне). Достига четвъртия кръг и на четирите останали най-големи турнира - в Австралия губи след 7-6(3), 6-7(4), 2-6 от Пати Шнидер (след като е повела с 4-0 във втория сет), Ролан Гарос|Франция не се справя с бъдещата полуфиналистка Елена Лиховцева - 6-7(3), 7-5, 5-7, а Англия е мястото за провал срещу Мискина - 6-1, 6-7(9), 7-5 (водейки със 3-0 във втория сет и 2 мачбола в тайбрека).В края на сезона отпада рано-рано в Шампионата за трета поредна година и за втора година без нито една победа (загуби от Мери Пиърс, Амели Моресмо и Ким Клайстърс). Непрестанно е в топ 10 от септември 2003 насам. На двойки грабва шестия трофей в кариерата си в Лос Анджелис, но остава втора в Сидни и Открито първенство на САЩ. Представяйки Русия, смело повежда сънародничките си срещу Италия (4-1) в първия кръг, САЩ (4-1) на полуфинала и Франция (3-2) в третия по пътя към втората шампионска титла за Русия.
(2006-2007) [редактиране]
През 2006 Дементиева за четвърта поредна година завършва сезона в челната десетица, като взима петият и шестият си трофей; печели най-голямата си титла - в Токио на турнир от I-ва категория (като №2 в схемата, справя се с №5 и №4 в турнира Вайдишова и Мискина на четвъртфинала и полуфинала, а на финала взима победата с 6-2, 6-0 над получилата "уайлд кард" Мартина Хингис), а в късното лято и тази в Лос Анджелис (като №3 в схемата, "взима скалпа" на топпоставената Мария Шарапова със 7-5, 6-2 на полуфинала и №16 Йелена Янкович след 6-3, 4-6, 6-4 на финала, след като е повела с 5-0 в третия сет преди сръбкинята да се завърне в битката; променя статистиката срещу Мария Шарапова на 2-5 след полуфинала); след това на 14 август се завръща в топ 5 за първи път от юли 2005. Освен това остава втора на Индиън Уелс (като номер 4 в турнира, побеждава номер 1 в схемата Жюстин Енен-Арден с 2-6, 7-5, 7-5 на полуфинала, след като е изоставала с 2-5 във втория сет; все пак губи на финала срещу Шарапова след 1-6, 2-6). Играе на полуфинал четири пъти - в Антверпен (губи от Ким Клайстърс в три сета), Варшава (отново губи от бъдещата шампионка Клайстърс), Хертогенбош (губи от бъдещата шампионка Михаела Крайчек след 6-1, 6-7(5), 4-6 след като изпуска мачбол при 5-4 във втория сет), Москва (побеждава Пати Шнидер, но не и бъдещата шампионка Анна Чакветадзе в три сета), а други седем пъти губи мача за "най-добрите осем", сред които се очертават тези в Уимбълдън (на първият си четвъртфинал там, като №7 в схемата, губи от №4 Мария Шарапова с 1-6, 4-6) и Ю Ес Оупън (губи от №19 Йелена Янкович). На пет турнира е отпаднала преди четвъртфинала, включително и на Аустрелиън Оупън (№9 в схемата, губи още първия кръг срещу Юлия Шруф), а на Ролан Гарос (губи от №31 Шахар Пеер след 4-6, 5-7 след като е водела с 4-1 и в двата сета). Отново записва участие в крайният Шампионат на WTA Тур, но записва отново три загуби в груповата фаза (Мария Шарапова, Светлана Кузнецова, Ким Клайстърс). На двойки губи финала в Берлин и полуфиналите в Париж и Хертогенбош (всичките с Флавия Пенета). Повежда Русия към загубата от Белгия (побеждава Ким Клайстърс, но губи мача с Жюстин Енен-Арден), а след това и към победата срещу Хърватия.
Сезон 2007 не започва обещаващо за Елена - губи втория кръг в Сидни (отстранена от На Ли след 5-7 в третия сет) и четвъртия в Мелбърн (губи мача с Никол Вайдишова. През февруари обаче достига полуфинал в Токио (губи от оказалата се шампионка Мартина Хингис), но губи още първия си мач в Антверпен. Поредица контузии ѝ пречат да играе през март и април, но се завръща триумфално през май, достигайки четвъртфинала в Рим (като номер 10, но губи от третата и бъдеща шампионка Йелена Янкович). Грабва първата си титла в Истанбул, но не се доказва на Ролан Гарос - губи третия кръг срещу поставената под номер 18 Бартоли. Уимбълдън не се оказва особено успешен - отстранена е от непоставената австрийка Тамира Пашек в три сета, но в края на месец юли стига полуфинала в Сан Диего, на който по-добра се оказва Пати Шнидер. През следващия месец достига до четвъртфиналите в Лос Анджелис където защитава титлата си, но не успява - губи мача си с Мария Шарапова. По-късно стига и полуфиналите в Ню Хейвън. На Ю Ес Оупън губи от друга австрийка - Зибиле Бамер и ѝ дава възможността да играе в четвъртия кръг. По-късно през септември губи и втория си мач в третия кръг в Пекин срещу взела титлата в Бали само преди седмица - Линдзи Дейвънпорт с 6-7(1), 1-6.
Финали на турнирите от WTA Тур [редактиране]
| легенда |
| Голям шлем (0) |
| Шампионат на WTA Тур (0) |
| I-ва категория (1) |
| II-ра категория (3) |
| III-та категория (3) |
| IV-V-та категория (0) |
Титли на сингъл (7) [редактиране]
Титли на двойки (6) [редактиране]
Загубени финали на сингъл (11) [редактиране]
Загубени финали на двойки (7) [редактиране]
Представяне на турнирите на сингъл през годините [редактиране]За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Ю Ес Оупън '07, което приключи на 9 септември 2007.
Решаващи мачове в кариерата на Дементиева [редактиране]
Приходи от наградни фондове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
