Елена Дементиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елена Дементиева
Elena Dementieva
Elena Dementieva at the 2010 US Open 02.jpg
Информация
Държава Русия Русия
Родена 15 октомври 1981
СССР Москва, СССР
Русия днес Русия
Живее в Русия Москва, Русия
Височина / Тегло 180 cm / 64 kg
Кариера
Професионалистка 25 август 1998
Оттеглила се 29 октомври 2010
Пари от наградни фондове $9,844,090
Сингъл
Победи-загуби 576-273
Титли от WTA Тур 9
Други титли 3
Най-висока позиция 4 (25.10.2004)
Двойки
Победи-загуби 152-86
Титли от WTA Тур 6
Други титли 3
Най-висока позиция 5 (14.04.2003)
Отборно
Фед Къп Русия
(1999,
2001-2003,
2005-2006)
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Сидни 2000 - сингъл
Златен медал Пекин 2008 - сингъл
Информацията е актуална към 17.08.2008
Елена Дементиева в Общомедия

Елена Вячеславовна Дементиева (на руски: Елена Вячеславовна Дементьева) е професионална руска тенисистка, родена на 15 октомври 1981 г. в Москва, Русия.

Дебютът в тениса на Деметиева е организиран от семейството ѝ. Родителите ѝ, Вячеслав - електроинженер, и Вера - учител, често играели тенис в свободното си време. Любовта им към играта била толкова голяма, че се опитали да запишат 7-годишната Елена и нейния брат в някои от най-елитните московски спортни школи.

Но конкуренцията за спортовете била голяма. "Динамо" и "Централният клуб на армията" отказали да я приемат изтъквайки дребни недостатъци в движението ѝ по корта. Най-накрая я приели в знаменития клуб "Спартак", където е обучавана от Рауза Исланова, майка и треньор на Марат Сафин и Динара Сафина.

Трите години под ръководството на Исланова били трудни, но Елена и до днес пази невероятни спомени от времето на този си треньор. "Това желание да се бия докрай беше наследено от нея, защото тя беше корава, консервативна и стриктна когато ставаше дума за спорт", казва Дементиева.

Тя участва и печели първият си международен турнир, Лес Петит Асес, във Франция, когато е на 13. На турнирите "вкъщи", в Русия, тя обикновено е най-малкото финалистка. Елена винаги е била част от четирите най-добри тенисистки в страната си, заедно с Анна Курникова, Екатерина Сисоева и Анастасия Мискина.

"Под крилото" на Сергей Пашков в "Централния клуб на Армията" (който този път я приели с готовност), Елена израства като играч. Тя коренно променя техниката си и се учи как да е водещата на корта, развивайки съкрушителния си форхенд. На 25 август 1998 тя става професионалистка.

Възходът ѝ в спорта е феноменален. Поставена на 182 място през 1998, тя се изкачва до номер 62 през 1999, а след това и до номер 12 през 2000.

Кариера[редактиране | edit source]

Записва първото си участие в професионален турнир през 1995 година в родната Русия и Москва в началото на ноември. Макар фонда да е твърде скромен, Елена в два сета побеждава в първия кръг, но записва поражение във втория срещу Екатерина Сисоева след тежък трисетов сблъсък. Накрая равносметката показва $196 и 1.2 първи точки за ранкинг в ранглистата. Следващата година започва не особено добре с някои ранни загуби на малките турнирчета в Сочи и Самара, но в Журмула, Латвия, младият тенис-талант позволява само на една съперничка да ѝ вземе повече от три гейма в един сет. През сезон 1997 русокосата московчанка отново тръгва на поход към турнирите и взима втората си титла на сингъл в Истанбул, като побеждава на финала поставената под номер 1 в схемата Десислава Топалова. По време на сезона записва и мачове с някои от бъдещите звезди в световния тенис — на два пъти среща бъдещата номер 3 в света Надя Петрова, срещу която и печели, и губи, а на финала в Батуми за първи път в кариерата си записва неуспех срещу Анастасия Мискина. Смело решава и да играе в Москва и да запише дебюта си във WTA Тур - успешно преминава квалификациите, но губи в първия кръг от №28 в света Пати Шнидер "почти без бой" - 6-2, 6-1.

През 1998 целите стават все по-високи, а турнирите — все по-оспорвани. Дементиева играе квалификациите и губи първия кръг в основната схема в Москва и Прага, но грабва трофея в ITF турнира в Бухен. На няколко пъти играе с далеч по-силните играчи от топ 50 - записва два успеха срещу №42 и №46 в света - Сара Питковски и Кара Блек, а и играе и печели първият тайбрек в мача си с Амели Моресмо (7-6(5), 6-7(3), 1-6).

През 1999 Дементиева представя Русия на финала на Фед Къп срещу САЩ като помага на Русия да спечели единствената си точка благодарение на победата над Винъс Уилямс с 1-6, 6-3, 7-6(5) след като губи мача с 1-4 в третия сет. През сезона взима участие и в първите си основни схеми на турнири от Големия шлем - чрез квалификации за Аустрелиън оупън, Ролан Гарос и Уимбълдън и директно по право на ранкинга в Ю Ес Оупън. Достига втория кръг в Мелбърн и Ролан Гарос|Париж, отпада в първия в Лондон, но се компенсира за ранната си загуба с трети кръг в Ню Йорк. През годината стига и до първия си полуфинал — този в Палермо.

През 2000 тя влиза в топ 20, като за втора поредна година печели повече от 40 мача и прибавя в приходите си от наградни фондове над $600 000. Тя става първата рускиня в историята на тениса, достигнала полуфиналите на Ю Ес Оупън, където търпи поражение от Линдзи Дейвънпорт. През същата 2000 година на летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, Дементиева печели среброто след като не успява да победи единствено най-добрата на олимпийския корт Винъс Уилямс с 2-6, 4-6. Първи полуфинал и на турнир от I-ва категория — в Индиън Уелс. Стига и до Шампионата на WTA Тур, където в първия кръг побеждава защитаващата титлата си №2 в света Линдзи Дейвънпорт (за втори път в историята шампионът си тръгва толкова рано), а след това и Ким Клайстърс на четвъртфинала след като губи третия сет с 2-4. Все пак, не стига финал — пътя ѝ препречва Моника Селеш на полуфинала. През 2000 Дементиева получава и награда от WTA Тур - най-напреднал играч в световната ранглиста.

2001 е втората поредна година, в която "хубавата Елена" Дементиева завършва сезона в челната двайсетица. По време на сезона, тя става първата ракета на Русия - позиция, която съвсем доскоро се е владеела от Анна Курникова от декември 1997. Въпреки това, Дементиева страда дълго от контузия в рамото докато играе в Австралия. За да продължи да играе, тя променя начина на изпълнение на своя сервис, като към изпълнението му прибавя сечена топка и променя придвижването си. След като рамото ѝ се оправя обаче, начинът за изпълнение на сервиса остава същия, и много специалисти го определят като "най-лошия сервис сред най-добрите играчи". Тя е правила по цели 19 двойни грешки в един мач и е удряла първия и втория си сервис със удар от около 50 мили в час. Където ударът на топката трябва да е подобен на "1 часа" (ако часовникът бе сложен над главата на сервиращия, топката трябва да е премине там където е стрелката за 1 часа), тя я удря като за "2 часа".

За първи път сред най-добрите (2002-2003)[редактиране | edit source]

През 2002 достига четвърти последователен финал на сингъл в Хертогенбош (губи от Данилиду след като е повела с 3-1 в третия сет). Също е и сред четирите най-добри в Акапулко и Филдерщат (побеждава №10 Хингис с 6-3, 6-1 - първата ѝ победа над състезател от елитната десетка от четвъртфинала срещу Хингис в Москва през 2001). Последни в четири турнира са мачовете ѝ на четвъртфинала - в Париж, Маями (губи от Винъс Уилямс след три сета), Амелия Айлънд (губи от Йелена Докич в три сета) и Бол. На Уимбълдън достига четвъртия си поред четвърти кръг и най-добро представяне на най-големият тревен турнир до този момент, но търпи поражение от Жюстин Енен-Арден. Класира се за Шампионата на WTA Тур, но отново губи от Енен-Арден още в първия кръг. През сезона пък се оформя здрава връзка в играта на двойки с словашката тенисистка Хусарова - заедно вдигат високо трофеите в Берлин, Сан Диего, Москва и купата на Шампионата на WTA Тур, а остават втори в класирането на Ю Ес Оупън. Некласирана на двойки на 1 април 2001, започва 2002 като №94, достигайки №6 в края на сезона (и личният рекорд - №4 на 14 април 2003).

През сезон 2003 участва на повечето турнири като част от "елитната десетка" (27). Започва годината като №20, отново се завръща в десетката след като достига номер 8 - най-голямото си постижение до този момент - и номер 1 на Русия - между 15 септември и 2 ноември. Печели общо три титли, като с тази в Амелия Айлънд взима първият си трофей от общо 92-рото си участие на турнир на сингъл, като по пътя си се изправя срещу №1 Жюстин Енен-Арден (спасява мачбол) и №2 в схемата Линдзи Дейвънпорт (превъзмогва временната загуба от 4-6, 2-4 до крайното 4-6, 7-5, 6-3). Достига полуфинал в Париж, Торонто, Ню Хейвън и Москва (слага края на кошмарният баланс 0-10 срещу Моресмо) и се класира за Шампионата на WTA Тур - губи от Моресмо и Ким Клайстърс, но инфарктната победа срещу Чанда Рубин след като е губела мача с 4-6, 2-5 30-15 дава шанс на бъдещата френска номер 1 да продължи на полуфинала. Играе доста често с Жюстин Енен-Арден през сезона и единствена успява да я победи в три сета между януари и септември; бие я в Амелия Айлънд, а по-късно в третия кръг в Сан Диего губи, след като е водела с 6-4 4-2, като все пак удължава мача до три сета. За втора поредна година губи мач на собствения си рожден ден - в Люксембург двубоя с Надя Петрова. На двойки пък грабва титлата в Хертогенбош заедно с Лина Краснорутская и двете заедно успяват да победят защитващите шампионки от Уимбълдън сестри Уилямс, които търпят първо поражение от Сан Диего '99.

Истинският връх (2004-2005)[редактиране | edit source]

Сезон 2004 е най-добрия в кариерата на младата московчанка - достига два от финалите за Голям шлем (и единственият тенисист през 2004 с подобно постижение); на Ролан Гарос отбелязва първата си победа срещу Смашнова в третия кръг след 6-0, 6-7(2), 2-0, след това прегазва и Дейвънпорт в следващия си мач с 6-1, 6-3 (за първи път достига толкова далеч в открития шампионат на Франция, №3 и местна любимка Моресмо с 6-4, 6-3, а на полуфинала и Суарес отпада от голямата битка след мача с Дементиева, завършил 6-0, 7-5. На финала губи срещата си с шестата в схемата Анастасия Мискина - 6-1, 6-2 - първият в историята изцяло руски финал на турнир от Голям шлем. Другият голям финал е този в Ню Йорк - след шеметните победи над номер 2 Моресмо на четвъртфинала с 4-6, 6-4, 7-6(1) и номер 8 Каприати 6-0, 2-6, 7-6(5) на полуфинала я довеждат отново в битката за титлата във втория (и засега последен) изцяло руски финал, но Елена отново губи - този път 3-6, 5-7 се оказват достатъчни за Светлана Кузнецова да грабне първият си голям трофей. След това дебютира в топ 5 (на 13 септември) на позиция номер 5. Като поставена под номер 1 стига финала в Хазелт без да загуби сет, но губи първият си сет във финала за да отвее по-късно от него Бовина (0-6, 6-0, 6-4, след като е губела третия сет с 1-4) по пътя си към първата и единствена титла през сезон 2004. Достига и до още два финала на турнири от първа категория - в Маями (отстранява трикратната носителка на титлата Винъс Уилямс с 6-3, 5-7, 7-6(3) на четвъртфинала) и в Москва (отмъщава си на Кузнецова за загубения финал на Ю Ес Оупън като ѝ натрива носа на четвъртфинала). Отпада на полуфиналите в Лос Анджелис (губи срещу Серена Уилямс, Сан Диего (губи от бъдещата шампионка Дейвънпорт), Ню Хейвън (губи от бъдещата шампионка Елена Бовина) и Цюрих (губи срещу Шарапова в три сета, като през следващата седмица стига до актуалния и днес връх в кариерата си №4 в света. Четвъртфиналите се оказват непреодолими в Сидни (срещу Линдзи Дейвънпорт) и Париж (губи мача си с Татяна Головен). На другите два големи турнира през годината - Шампионат на WTA Тур и Олимпийските игри в Атина търпи пълен провал - губи още в груповата фаза и трите си мача, а на олимпийския корт губи срещата си от първия кръг на двойки.

През 2005 Дементиева за трета поредна година завършва в голямата десетка, като през целия сезон достига до 8 полуфинала или по-напред, а успехите ѝ на двойки и героизмът като участник във Фед Къп въобще не остават незабелязани. Играе 13 и 14 финал в Чарлстън (губи от Енен-Арден с 6-7, 4-6, след като води с 5-3 в първия сет и пропилява възможност да го спечели при 5-4) и Филаделфия (справя се с Пешке на четвъртфинала и успява да се вмъкне в Шампионата на WTA Тур; губи финала срещу Моресмо след 5-7, 6-2, 5-7, след като се е завърнала след 1-4 в третия сет и сервирала за титлата при 5-4). Най-големият от полуфиналите, разбира се, би могъл да е само от Големия шлем - на Ю Ес Оупън отстранява водачката в световната ранглиста Линдзи Дейвънпорт с 6-1, 3-5, 7-6(6) на четвъртфинала и взима втората си победа над "царуващ" номер 1 в света след като е победила Мартина Хингис в Москва през 2001; губи мача си с Мери Пиърс; за четвърти път през последните две години тя успява да измъкне третия заключителен сет след тайбрек в Ню Йорк. Играе на полуфиналите в Сидни (отказва се в мача си срещу Саманта Стосър поради болест), Индиън Уелс (и печели 300-ния си мач по време на престоя си там, срещу Татяна Головин, а след това и петата поставена Светлана Кузнецова със 7-5 в третия сет, но е победена от бъдещата шампионка Ким Клайстърс; след това преминава границата от $5,000,000 от наградни фондове - първата рускиня с подобно постижение), Лос Анджелис (губи от Хантухова), Филдерщат (прекъсва поредицата от 7 поредни загуби срещу Ким Клайстърс с 6-3, 3-6, 6-2 на четвъртфинала; по думите ѝ "това е най-добрият мач, който някога е играла, и то прекъсвайки серията от 21 поредни победи за шампионката от Ю Ес Оупън 2005; губи битката с Амели Моресмо за първи път от четири мача помежду им насам), Москва (побеждава двукратната носителка на трофея Анастасия Мискина на четвъртфиналите, но губи полуфиналният двубой със Скиавоне). Достига четвъртия кръг и на четирите останали най-големи турнира - в Австралия губи след 7-6(3), 6-7(4), 2-6 от Пати Шнидер (след като е повела с 4-0 във втория сет), Ролан Гарос|Франция не се справя с бъдещата полуфиналистка Елена Лиховцева - 6-7(3), 7-5, 5-7, а Англия е мястото за провал срещу Мискина - 6-1, 6-7(9), 7-5 (водейки със 3-0 във втория сет и 2 мачбола в тайбрека).В края на сезона отпада рано-рано в Шампионата за трета поредна година и за втора година без нито една победа (загуби от Мери Пиърс, Амели Моресмо и Ким Клайстърс). Непрестанно е в топ 10 от септември 2003 насам. На двойки грабва шестия трофей в кариерата си в Лос Анджелис, но остава втора в Сидни и Открито първенство на САЩ. Представяйки Русия, смело повежда сънародничките си срещу Италия (4-1) в първия кръг, САЩ (4-1) на полуфинала и Франция (3-2) в третия по пътя към втората шампионска титла за Русия.

(2006-2007)[редактиране | edit source]

През 2006 Дементиева за четвърта поредна година завършва сезона в челната десетица, като взима петият и шестият си трофей; печели най-голямата си титла - в Токио на турнир от I-ва категория (като №2 в схемата, справя се с №5 и №4 в турнира Вайдишова и Мискина на четвъртфинала и полуфинала, а на финала взима победата с 6-2, 6-0 над получилата "уайлд кард" Мартина Хингис), а в късното лято и тази в Лос Анджелис (като №3 в схемата, "взима скалпа" на топпоставената Мария Шарапова със 7-5, 6-2 на полуфинала и №16 Йелена Янкович след 6-3, 4-6, 6-4 на финала, след като е повела с 5-0 в третия сет преди сръбкинята да се завърне в битката; променя статистиката срещу Мария Шарапова на 2-5 след полуфинала); след това на 14 август се завръща в топ 5 за първи път от юли 2005. Освен това остава втора на Индиън Уелс (като номер 4 в турнира, побеждава номер 1 в схемата Жюстин Енен-Арден с 2-6, 7-5, 7-5 на полуфинала, след като е изоставала с 2-5 във втория сет; все пак губи на финала срещу Шарапова след 1-6, 2-6). Играе на полуфинал четири пъти - в Антверпен (губи от Ким Клайстърс в три сета), Варшава (отново губи от бъдещата шампионка Клайстърс), Хертогенбош (губи от бъдещата шампионка Михаела Крайчек след 6-1, 6-7(5), 4-6 след като изпуска мачбол при 5-4 във втория сет), Москва (побеждава Пати Шнидер, но не и бъдещата шампионка Анна Чакветадзе в три сета), а други седем пъти губи мача за "най-добрите осем", сред които се очертават тези в Уимбълдън (на първият си четвъртфинал там, като №7 в схемата, губи от №4 Мария Шарапова с 1-6, 4-6) и Ю Ес Оупън (губи от №19 Йелена Янкович). На пет турнира е отпаднала преди четвъртфинала, включително и на Аустрелиън Оупън (№9 в схемата, губи още първия кръг срещу Юлия Шруф), а на Ролан Гарос (губи от №31 Шахар Пеер след 4-6, 5-7 след като е водела с 4-1 и в двата сета). Отново записва участие в крайният Шампионат на WTA Тур, но записва отново три загуби в груповата фаза (Мария Шарапова, Светлана Кузнецова, Ким Клайстърс). На двойки губи финала в Берлин и полуфиналите в Париж и Хертогенбош (всичките с Флавия Пенета). Повежда Русия към загубата от Белгия (побеждава Ким Клайстърс, но губи мача с Жюстин Енен-Арден), а след това и към победата срещу Хърватия.

Сезон 2007 не започва обещаващо за Елена - губи втория кръг в Сидни (отстранена от На Ли след 5-7 в третия сет) и четвъртия в Мелбърн (губи мача с Никол Вайдишова. През февруари обаче достига полуфинал в Токио (губи от оказалата се шампионка Мартина Хингис), но губи още първия си мач в Антверпен. Поредица контузии ѝ пречат да играе през март и април, но се завръща триумфално през май, достигайки четвъртфинала в Рим (като номер 10, но губи от третата и бъдеща шампионка Йелена Янкович). Грабва първата си титла в Истанбул, но не се доказва на Ролан Гарос - губи третия кръг срещу поставената под номер 18 Бартоли. Уимбълдън не се оказва особено успешен - отстранена е от непоставената австрийка Тамира Пашек в три сета, но в края на месец юли стига полуфинала в Сан Диего, на който по-добра се оказва Пати Шнидер. През следващия месец достига до четвъртфиналите в Лос Анджелис където защитава титлата си, но не успява - губи мача си с Мария Шарапова. По-късно стига и полуфиналите в Ню Хейвън. На Ю Ес Оупън губи от друга австрийка - Зибиле Бамер и ѝ дава възможността да играе в четвъртия кръг. По-късно през септември губи и втория си мач в третия кръг в Пекин срещу взела титлата в Бали само преди седмица - Линдзи Дейвънпорт с 6-7(1), 1-6.

Финали на турнирите от WTA Тур[редактиране | edit source]

легенда
Голям шлем (0)
Шампионат на WTA Тур (0)
I-ва категория (1)
II-ра категория (3)
III-та категория (3)
IV-V-та категория (0)

Титли на сингъл (7)[редактиране | edit source]

титла № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 20 април 2003 САЩ Амелия Айлънд, САЩ клей (открит) САЩ Линдзи Дейвънпорт 4-6, 7-5, 6-3
2. 14 септември 2003 Индонезия Бали, Индонезия твърд (открит) САЩ Чанда Рубин 6-2, 6-1
3. 21 септември 2003 Китай Шанхай, Китай твърд (открит) САЩ Чанда Рубин 6-3, 7-6(6)
4. 3 октомври 2004 САЩ Хазелт, Белгия клей (открит) Русия Елена Веснина 0-6, 6-0, 6-4
5. 5 февруари 2006 Япония Токио, Япония килим (закрит) Швейцария Мартина Хингис 6-2, 6-0
6. 13 август 2006 САЩ Лос Анджелис, САЩ твърда (открит) Сърбия Йелена Янкович 6-3, 4-6, 6-4
7. 26 май 2007 Турция Истанбул, Турция клей (открит) Франция Араван Резаи 7-6(5), 3-0 и отказване на Резаи

Титли на двойки (6)[редактиране | edit source]

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 12 май, 2002 Германия Берлин, Германия клей (открит) Словакия Жанет Хусарова Словакия Даниела Хантухова
Испания Аранча Санчес-Викарио
0-6, 7-6(3), 6-2
2. 16 юли, 2002 САЩ Сан Диего, САЩ твърда (открит) Словакия Жанет Хусарова Словакия Даниела Хантухова
Япония Ай Сугияма
6-2, 6-4
3. 6 октомври, 2002 Русия Москва, Русия килим (открит) Словакия Жанет Хусарова Русия Надя Петрова
Сърбия и Черна гора Йелена Докич
2-6, 6-3, 7-6(7)
4. 11 ноември, 2002 САЩ Лос Анджелис, САЩ килим (закрит) Словакия Жанет Хусарова Русия Елена Лиховцева
Зимбабве Кара Блек
4-6, 6-4, 6-3
5. 21 юни, 2003 Холандия Хертогенбош, Холандия трева (открит) Русия Лина Краснорутская Русия Надя Петрова
Франция Мери Пиърс
2-6, 6-3, 6-4
6. 14 август, 2005 САЩ Лос Анджелис, САЩ твърда (открит) Италия Флавия Пенета САЩ Бетани Матек
САЩ Анджела Хейнс
6-2, 6-4

Загубени финали на сингъл (11)[редактиране | edit source]

финал № дата турнир настилка противник на финала резултат
1. 1 октомври, 2000 Австралия Олимпиада, Австралия твърда (открит) САЩ Винъс Уилямс 6-2, 6-4
2. 4 март, 2001 Мексико Акапулко, Мексико клей (открит) ЮАР Аманда Кьотцер 6-2, 1-6, 2-6
3. 7 октомври, 2001 Русия Москва, Русия килим (закрит) Югославия Йелена Докич 3-6, 3-6
4. 22 юни, 2002 Холандия Хертогенбош, Холандия трева(открит) Гърция Елени Данилиду 6-3, 2-6, 3-6
5. 4 април, 2004 САЩ Маями, САЩ твърда (открит) САЩ Серина Уилямс 1-6, 1-6
6. 3 юни, 2004 Франция Ролан Гарос, Франция клей (открит) Русия Анастасия Мискина 1-6, 2-6
7. 11 септември, 2004 САЩ Ю Ес Оупън, САЩ твърд (открит) Русия Светлана Кузнецова 3-6, 5-7
8. 17 октомври, 2004 Русия Москва, Русия твърда (закрит) Русия Анастасия Мискина 5-7, 0-6
9. 17 април, 2005 САЩ Чарлстън, САЩ клей (открит) Белгия Жюстин Енен-Арден 5-7, 4-6
10. 6 ноември, 2005 САЩ Филаделфия, САЩ твърда (закрит) Франция Амели Моресмо 5-7, 6-2, 5-7
11. 18 март, 2006 САЩ Индиън Уелс, САЩ твърда (открит) Русия Мария Шарапова 1-6, 2-6

Загубени финали на двойки (7)[редактиране | edit source]

титла № дата турнир настилка партньор противници на финала резултат
1. 7 октомври, 2001 Русия Москва, Русия килим (закрит) Русия Лина Краснорутская Русия Анна Курникова
Швейцария Мартина Хингис
6-7(3), 3-6
2. 10 февруари, 2002 Франция Париж, Франция килим (закрит) Словакия Жанет Хусарова САЩ Мейлин Ту
Франция Натали Деши
отказване
3. 16 март, 2002 САЩ Индиън Уелс, САЩ твърда (открит) Словакия Жанет Хусарова САЩ Лиса Реймънд
Австралия Рене Стъбс
5-7, 0-6
4. 8 септември, 2002 САЩ Ю Ес Оупън, САЩ твърда (открит) Словакия Жанет Хусарова Испания Вирхиния Руано-Паскуал
Аржентина Паола Суарес
2-6, 1-6
5. 15 януари, 2005 Австралия Сидни, Австралия твърда (открит) Япония Ай Сугияма Австралия Саманта Стосър
Австралия Брайан Стюарт
отказване
6. 10 септември, 2005 САЩ Ю Ес Оупън, САЩ твърда (открит) Италия Флавия Пенета САЩ Лиса Реймънд
Австралия Саманта Стосър
2-6, 7-5, 3-6
7. 14 май, 2006 Германия Берлин, Германия клей (открит) Италия Флавия Пенета САЩ Зи Ян
Австралия Женг Жи
2-6, 3-6

Представяне на турнирите на сингъл през годините[редактиране | edit source]

За да се предотврати двойно отичтане на резултатите, информацията в тази таблица се отчита само когато участието на участника в турнира е завършило. Последното събитие, отчетено в таблицата е Ю Ес Оупън '07, което приключи на 9 септември 2007.

Турнир 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 СО през
цялата кариерата
Победи-загуби през
цялата кариера
Голям шлем
Аустрелиън Оупън НУ НУ 0 / 9 14-9
Ролан Гарос НУ НУ Ф 0 / 9 19-8
Уимбълдън НУ НУ ЧФ 0 / 9 17-9
Ю Ес Оупън НУ НУ ПФ Ф ПФ ЧФ 0 / 9 30-9
Титли от Голям шлем 0 / 0 0 / 0 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 4 0 / 36 -
Победи-загуби от Големия шлем 0-0 0-0 4-4 8-3 8-4 10-4 6-4 11-4 14-4 10-4 9-4 - 80-35
Олимпийски игри
Летни олимпийски игри НП НП НП Ф НП НП НП НП НП НП 0 / 2 5-2
Шампионат на WTA Тур
Шампионат на WTA Тур НУ НУ НУ ПФ ГП ГП ГП ГП НУ 0 / 7 3-14
Турнири на WTA Тур от I-ва категория
Токио НУ НУ НУ НУ НУ ЧФ ЧФ Т ПФ 1 / 6 10-5
Индиън Уелс НУ НУ НУ ПФ ЧФ НУ ПФ Ф НУ 0 / 6 20-6
Маями НУ НУ НУ ПФ ЧФ Ф ЧФ НУ 0 / 7 20-7
Чарлстън НУ НУ НУ НУ Ф НУ НУ 0 / 5 10-5
Берлин НУ НУ НУ ЧФ НУ НУ 0 / 6 7-6
Рим НУ НУ НУ НУ ЧФ ЧФ 0 / 7 6-7
Сан Диего1 НУ НУ НУ ПФ ЧФ ПФ 0 / 8 12-8
Монреал/Торонто НУ НУ НУ ПФ НУ НУ 0 / 6 6-6
Москва ЧФ Ф ПФ Ф ПФ ПФ 0 / 10 17-10
Цюрих НУ НУ ПФ ЧФ 0 / 8 5-8
Кариерата в статистика
Участие в общ брой турнири 1 2 11 20 22 26 27 22 20 21 16 - 189
Достигнати финали 0 0 0 1 2 1 3 5 2 3 1 - 18
Титли 0 0 0 0 0 0 3 1 0 2 1 - 7
Победи-загуби на твърда настилка 0-0 0-0 7-6 25-10 17-12 13-11 24-13 26-14 27-14 21-11 17-8 - 177-99
Победи-загуби на клей 0-0 0-1 5-4 8-4 11-4 11-8 10-6 8-5 12-4 9-5 12-4 - 86-45
Победи-загуби на трева 0-0 0-0 0-1 0-1 2-2 7-2 7-3 0-1 3-2 6-2 3-2 - 28-16
Победи-загуби на килим 0-1 0-1 0-1 5-4 8-4 6-6 8-3 5-3 3-2 11-3 2-2 - 48-30
Победи-загуби общо 0-1 0-2 12-12 38-19 38-22 37-27 49-25 39-23 45-22 47-21 34-16 - 339-1902
Класиране в края на сезона 355 182 62 11 15 19 8 6 8 8 - -
  • НУ = не участва в турнира
  • НП = не се провежда
  • Т = титла
  • Ф = финал
  • ПФ = полуфинал
  • ЧФ = четвъртфинал
  • 1К,2К,3К... = съответния кръг от надпреварата
  • - = неясна все още информация поради продължаваща активна кариера
  • СО = равносметка между броя на спечелените турнири и общо участия
  • ГК = губи в квалификациите на турнира
  • 1 Турнирът в Сан Диего придобива статут на I-ва категория през 2004.
  • 2 Ако включим и участията от турнирите на ITF и Фед къп (23-5), общият баланс победи-загуби става 416-217.

Решаващи мачове в кариерата на Дементиева[редактиране | edit source]

  • 2001 Москва четвъртфинал: побеждава за пръв път в кариерата си водачка в световната ранглиста - Мартина Хингис, 6-2, 6-2.
  • 2004 Париж полуфинал: губи от Амели Моресмо - 0-6, 0-6 - единственият "дабъл багъл" (загуба на нула и в двата сета) в кариерата ѝ.
  • 2004 Ролан Гарос финал: губи от Анастасия Мискина в два сета (6-1,6-2) при първия си финал на турнир от Големия шлем. По време на мача Дементиева изкрещява към майка си: "Мразя сервиса си!"
  • 2005 Уимбълдън 1/16-финал :губи от Анастасия Мискина за четвърти пореден път (6-1, 6-7(9), 5-7) след като е водела с 6-1, 3-0 и сервирала за мача във втория сет и още един мачбол във тайбрека във втория сет.
  • 2005 Открито първенство на САЩ четвъртфинал: побеждава №1 в света Линдзи Дейвънпорт с 6-1, 3-6, 7-6(5). Това е четвъртия път от Ю Ес Оупън 2004 когато тя взима мача след 7-6 в третия сет и петият път от Ю Ес Оупън 2000.
  • 2005 Филдерщат четвъртфинал: побеждава Ким Клайстърс с 6-3, 3-6, 6-2 за втори път от 9 срещи помежду им, като прекратява поредицата от 21 победи за бившата номер 1 белгийка. След мача, в интервю, Дементиева казва, че "това е най-добрият мач, който някога е играла".
  • 2006 Токио финал: побеждава Мартина Хингис с 6-2, 6-0 за 59 минути за да грабне първата си титла от Хазелт през октомври 2004 насам и първата от I-ва категория. След мача Дементиева казва, че "е играла добре само един ден през цялата седмица". И все пак, тя вече е била поставена като номер 1 в схемата.
  • 2006 Индиън Уелс полуфинал: побеждава Жюстин Енен-Арден за втори път от девет срещи помежду им, с 2-6, 7-5, 7-5. Дементиева в началото губи с 2-6, 2-5 и Енен-Арден на два пъти сервира за мача. Това е първата победа на Дементиева над състезател от топ 10 от началото на сезона.
  • 2006 Лос Анджелис финал: побеждава Йелена Янкович с 6-3, 4-6, 6-4. След като е повела с 5-0 над очевидно уморената опонентка в третия сет, Дементиева не успява да реализира сервис-геймовете си на два пъти, като най-накрая пробива сръбкинята след четирите поредни спечелени гейма от нейна страна.

Приходи от наградни фондове[редактиране | edit source]

Година Титли от
Голям шлем
Титли от
WTA Тур
Общо титли Приходи ($) Класиране
в класацията
1998 0 0 0 18,095 242
1999 0 1 1 107,247 88
2000 0 0 0 613,627 13
2001 0 0 0 523,101 18
2002 0 0 0 844,325 11
2003 0 3 3 869,740 12
2004 0 1 1 1,825,688 7
2005 0 0 0 1,524,461 7
2006 0 2 2 1,429,005 7
2007
В цялата
кариера
0 7 7 8,206,588 19

Външни препратки[редактиране | edit source]