Йозеф Бойс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йозеф Бойс
германски художник
Йозеф Бойс 
Роден: 12 май 1921 г.(1921-05-12)
Крефелд, Германия
Починал: 23 януари 1986 г. (на 64 г.)
Дюселдорф, Германия

Йозеф Бойс, роден на 12 май 1921 г. в Крефелд и починал на 23 януари 1986 г. в Дюселдорф, е германски скулптор, инсталационен и графичен творец, естет и педагог по изкуство.

Неговият обширен труд е основан на идеите на хуманизма, социалната философия и антропософията. Той стига до своята кулминация в неговото съчинение „Extended definition of art“. Също така играе решаваща роля за появата и развитието на Gesamtkunstwerk (Синкретичното изкуство) и social sculpture. Кариерата му се характеризира като страстна, дори остър публичен дебат (бил е доста скандална личност), но в днешно време Бойс се счита за един от най-влиятелните и значими творци на 20-ти век.

Beuys Filtz TV von Lothar Wolleh

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойс е роден през 1921 г. в малкия германски град Крефелд. Баща му работи като търговец. От малък се интересува от естествени науки и се насочва към медицината. Прекъсва следването си през 1940 г., по време на Втората световна война, когато постъпва като доброволец в Луфтвафе. На 16 март 1944 самолетът, в който се вози, се разбива близо до Знаменка, Крим. Спасяват го местните татари, които го лекуват с масла и билки по свои начини. Тогава Бойс решава да стане художник.

Ако не бяха татарите, днес нямаше да съм жив“ - казва Йозеф Бойс през 1979 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и младост в Третия райх (1921-1941)[редактиране | редактиране на кода]

Учителите му го смятат за талантлив в рисуването. Взима уроци по пиано и виолончело. Няколко пъти посещава ателието на фламандския художник и скулптор Achilles Moortgat. Други негови интереси са били скандинавската история и митология и особено природните науки. Спазвайки принципите си, но също и по своя потребност, той спасява книгата „Systema Naturae“ на Карл Линей „...от онази голяма горяща купчина“, когато Германската националсоциалистическа работническа партия започва аутодафе (масово изгаряне на книги) в Клеве. Около 1936 г. е документирано членството на Бойс в Хитлерюгенд; организацията, обхващала голямо мнозинство от немски деца и юноши по онова време, а по-късно същата година членството станало задължително. На 15-годишна възраст взема участие в Нюрнбергските митинги през септември 1936 г.

Още от ранна възраст Бойс показва остър интерес към природните науки и обмисля кариера в медицината, но в последните си години в училище решава да стане скулптор, най-вероятно повлиян творбите на Вилхелм Лембрук. Към 1939 г. работи в цирк близо една година като поставя плакати и се грижи за животните. Получава университетската си диплома през пролетта на 1941 г.

Втора световна война (1941-1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. Бойс е доброволец в Луфтвафе (германските военновъздуни сили). Започва военното си обучение като оператор на авиационните радиостанции (1941). Посещава и лекции по биология и зоология в The University of Posen, който по онова време е германизиран университет. Точно в този период Йозеф Бойс започва сериозно да обмисля кариерата си на творец.

През 1942 г. Бойс е поставен на пост в Крим (автономна република в Украйна) и е член на различни бойни бомбардировъчни поделения. От този период има запазени рисунки и скици, които показват вече оформения му характерен стил. На 16 март 1944 г. самолетът на Бойс бива уцелен и свален над Крим, като се разбива близо до Знамянка (тогава Фрайберг). Следващите преживявания на Бойс след катастрофата се превръщат в едни от най-спорните страни на неговата артистична личност. Той твърди, че е спасен от катастрофата от номадски кримски татари, които увили раненото му тяло в животинска мас и филц (вид плат) и го излекували:

„Ако не бяха татарите, днес нямаше да съм жив. Те бяха кримски номади, в тогавашната ‘ничия земя‘ между Руските и Германските фронтове, като не бяха на ничия страна. Вече имах добри връзка и отношения с тях и често се отбивах, за да ги посетя. ‘Du nix njemski’, казваха те, ‘du Tatar’ (Ти не си немец, ти си татарин.) и се опитваха да ме убедят да стана един от тях. Естествено, техните номадски методи бяха атрактивни за мен, въпреки че до това време техните движения бяха забранени. Но все пак те бяха тези, които ме откриха в снега след катастрофата, когато немските спасителни отряди вече се бяха отказали. Все още бях в безсъзнание и се свестих чак след около 12 дни, по което време вече бях настанен в немска болница. Така че спомените, които имам от този период, са само смътни картини, имитиращи съзнанието ми. Последното, което помня, е, че беше твърде късно да скоча, твърде късно да се отвори парашутът. Това трябва да е било няколко секунди преди да се ударя в земята. За щастие не бях заплетен в отломките – винаги предпочитах свободните движения пред безопасността на коланите... Моят другар беше с колан и се разби на хиляди парчета при сблъсъка – след това не беше открито почти нищо от него. Най-вероятно съм се изстрелял през предното стъкло, когато то излетя назад със същата скорост, с която самолетът удари земята. Получих тежки черепни и костни поражения. След това опашката на самолета се преобърна и бях тотално заринат в снега. В това състояние са ме намерили татарите дни по-късно. Помня гласове, казващи ‘Voda’ (вода), след това плата от техните палатки и плътният изразителен аромат на сирене, мас и мляко. Покриха тялото ми с мас, за да регенерира топлина и го обвиха с филц като изолатор, който да задържи топлината.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]