Куб на Рубик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рубик.

Разновидности на куба

Кубът на Рубик, по-известен като Кубчето на Рубик, е механична главоблъсканица, изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик.

Пластмасовият куб е разпространен в четири варианта: 2×2×2 („Джобен куб“), 3×3×3 класически куб, 4×4×4 („Отмъщението на Рубик“) и 5×5×5 („Професорски куб“).

Първоначално кубът на Рубик е наречен „Магически куб“ от създателя си, но е прекръстен на „Куб на Рубик“ през 1980 година от Майкъл Егнот.

Според друга версия е прекръстен през 1976 г. на „Куб на Рубик“ в Англия, когато Дейвид Сингмастър го е продавал в Опън Юнивърсити. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г.

Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света. [1]

Версията 3×3×3 е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена — общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които не са сложни за заучаване.

Феноменалното при Куба на Рубик е неговото въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на алгоритмите, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т. нар. пространствено мислене - термин заимстван от психолозите, подсказващ способността да се "гледа отстрани" на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива. В този свой аспект, продължителното (над 20 минути - до около 2 часа) еднократно занимание с кубчето, представлява едно чудесно средство за концентрация и медитация, което има благоприятен ефект върху релаксирането на организма.

Оригиналният 3×3×3 вариант на куба празнува двадесет и петия си юбилей през 2005 г., когато е разпространена специална негова версия в представителна кутия, лепенката на средното бяло поле на който е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980-2005“.

През 1982 година се провежда първото световно състезание по Рубик. Тогава виатнамецът Мин Тай представя САЩ и печели състезанието с невероятните за онова време 22.95. За сравнение, рекордът за 2013 година е 5.55 секунди от нидерландеца Матс Валк.

Неотдавна гръцкият изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане,[2] докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3 лесно се чупят.[3] Към април 2007 г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7.

Световният рекорд за подреждане на 3x3x3 Куба е 5.55 секунди и принадлежи на нидерландеца Матс Валк (видео в YouTube), 11 стотни по-бърз от рекорда на австралиеца от латвийски и литовски произход Феликс Земдегс (видео в YouTube). Българският рекорд е 11.71 секунди и принадлежи на Николай Петров (видео в YouTube).

Кубчето на Рубик (вариантът 3x3x3) има 43 252 003 274 489 856 000 различни комбинации. Само една от тях е подреденият куб. За да се мине през всичките комбинации при положение, че се отделя по 1 секунда на ход, ще са нужни повече от 1370 милиарда години. За сравнение, вселената е сто пъти по-млада.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Lee Adams, William. The Rubik's Cube: A Puzzling Success. Time Magazine. Прочетено на 3 май 2013 г.
  2. http://www.olympicube.com/
  3. https://secure.rubiks.com/lvl3/index_lvl3.cfm?lan=eng&lvl1=produc&lvl2=rubbrn&lvl3=clasic&lvl4=cubprf