Беседа:Великден
Призовавам компетентните потребители да отразят и религиозната същност на Великден. Настоящият текс е 80 % за ядене и пиене. Krysto 10:39, 28 март 2007 (UTC)
- Аз съм компетентен само дотолкова, че да ми бодат очите "католиците" в таблицата. Някак си нередно е да не се споменават протестантите, които определено не са католици, но празнуват на същата дата. Аз обикновено им казвам "западни църкви", но може би има някакъв по-кратък и удобен термин. --Емил Петков 14:57, 6 април 2007 (UTC)
- "Неправославни"?
--Daggerstab 14:59, 6 април 2007 (UTC)
- "Католици" променено на "Западни църкви", бележката беше резонна. Krysto 20:23, 6 април 2007 (UTC)
- "Неправославни"?
Първата неделя след 21 март...[редактиране на кода]
"Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие"----
Този текст мове да се тълкува в смисъл че Великден е първата неделя след 21-ви март. В същност следва да се пазбира - първата неделя след първото пълнолуние, което се пада след 21-ви март.
99.226.46.136 13:53, 6 април 2011 (UTC)
- Съгласен съм със забележката ти. 193.190.253.147 13:11, 9 април 2011 (UTC)
Първото изречение от "Страстната седмица"[редактиране на кода]
Някой (IP 77.78.10.175) го беше вандализирал на 19/04/2008. Като гледам всички приноси от този адрес досега са вандалски. Поздрав. 193.190.253.147 13:11, 9 април 2011 (UTC)
Последование[редактиране на кода]
Без да се сърди, който беше се постарал да го напише... Доста неща бяха объркани и ги пооправих. Не покриват всички технически детайли, но са точни в най-общи линии. --Сенко 04:46, 20 май 2011 (UTC)
Текст след източниците/бележките[редактиране на кода]
Местя следния текст, защото беше под бележките и трябва да му намерим място. Докато това стане, нека текстът остане тук.
Великден
- един от най-големите и най-важните православни празници. На този ден Господ
Бог Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Празникът е свързан по време с
първото пълнолуние след пролетното слънцестоене, и така всяка година Великден
се пада на различни дати.
Подготовката за празника продължава през цялото време на предишната Страстна седмица. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с първото боядисано яйце прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца.
Честването на Великден (Пасха) започва в полунощ в неделя. В храмовете се събират хора на празничната литургия, държат запалени свещи и боядисани яйца, които са донесени от къщите им. По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: "Христос Воскресе!"; Отговорът трябва да е "Воистина воскресе!". Това служи като поздравление, когато се срещат хората на улицата през следващите няколко седмици. Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат.
На следващата сутрин хората отново ходят на църква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си. Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др.