Ваксина срещу паротит
Ваксините срещу паротит безопасно предотвратяват заушка. Когато се прилагат върху мнозинство, намаляват усложненията на нивото на населението.[1] Ефективността се оценява на 85%, ако се ваксинира 90% от населението.[2] За дългосрочна превенция са необходими две дози. Първоначалната доза се препоръчва между 12- и 18-месечна възраст. Втората доза обикновено се дава между две- и шестгодишна възраст.[1] Използването след излагане на въздействие при тези, които все още не са с имунитет, може да бъде полезно.[3]
Безопасност[редактиране | редактиране на кода]
Ваксината срещу паротит е много безопасна и страничните ефекти обикновено са слаби.[1][3] Тя може да причини слаба болка и подуване на мястото на инжектиране и лека температура. Рядко се наблюдават по-значителни странични ефекти.[1] Доказателствата не са достатъчни, за да се свърже ваксината с усложнения, като например неврологични ефекти.[3] Ваксината не трябва да се дава на хора, които са бременни или имат тежка имуносупресия.[1] Въпреки това лоши резултати при децата на майки, които са получили ваксината по време на бременност, не са документирани.[1][3] Въпреки че ваксината е разработена в пилешки клетки, няма проблем да се дава на хора с алергии към яйца.[3]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
По-голямата част от развития свят и голяма част от развиващия се свят често я включва в своите имунизационни програми в комбинация с дребна шарка и ваксина срещу рубеола, известна като MMR.[1] Съществува и формула с предходните три и ваксина срещу варицела, известна като MMRV.[3] Към 2005 г. 110 държави осигуряват ваксината по този начин. В районите с широко разпространение на ваксинацията се отбелявза спад на честотата на заболяване с над 90%. Дадени са почти половин милион дози от един вид на ваксината.[1]
История, общество и култура[редактиране | редактиране на кода]
Ваксината срещу паротит е лицензирана за първи път през 1948 г., но има само краткосрочна ефективност.[3] Подобрените ваксини стават достъпни в търговската мрежа през 60-те години на 20 век. Докато първоначалната ваксина е инактивирана, последващите препарати са живи вируси, които са отслабени.[1] Тя е в Списъка с основните лекарства на Световната здравна организация, най-важното лекарство, необходимо в основната здравна система.[4] Има няколко различни видове, които се използват след 2007 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Mumps virus vaccines. // Weekly epidemiological record 82 (7). 16 Feb 2007. с. 49 – 60.
- ↑ Hviid A, Rubin S, Mühlemann K. Mumps // The Lancet 371 (9616). March 2008. DOI:10.1016/S0140-6736(08)60419-5. с. 932 – 44.
- ↑ а б в г д е ж Atkinson, William. Mumps Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases. 12. Public Health Foundation, May 2012. ISBN 9780983263135. с. Chapter 14.
- ↑ WHO Model List of EssentialMedicines // World Health Organization. October 2013. Посетен на 22 април 2014.