Винг-чун
Винг Чун (на китайски: 詠春 / 咏春 - Yǒng chūn; Ving Tsun; Wing Tsun) е китайско бойно изкуство, възникнало в южен Китай. Този боен стил е особено ефективен при близък бой и се характеризира с икономични движения, стабилни позиции и практична насоченост, като техниките му са построени на желязна логика.
Съдържание |
Обучение[редактиране]
.jpg)
Обучението във Винг Чун е базирано на три основни форми, както и две системи. Формите представляват естествена поредица от движения, които имат за цел придобиване на определена гъвкавост, трениране на защитни и нападателни движения, релаксация, медитация и др. Освен трите основни форми (наричани в други бойни изкуства – кати, тулове...) има и форми на дървен манекен, с тояга и форма с два големи ножа.
Форми[редактиране]
Без оръжие:
- Сиу Ним Тао (форма на малката идея)
- Чам Киу (изграждане на мостове)
- Бю джи (насочени пръсти)
С определен уред:
- Мук ян джонг (дървен манекен)
- Лук дим боон гвун (шест и половина точки) – форма с тояга, която е дълга между 2.70 и 3.20 м.
- Бат чам дао (форма на пеперудовите ножове)
Системи[редактиране]
- Лат Сау (спаринг упражнения)
Целта на тези упражнения е да развиват бойната способност. Лат Сау упражненията тренират контрола на страха, техниката, дистанцията, стабилността и ритъма. Учениците могат да проверят нивото на своята подготовка без страх, че ще наранят своя партньор, което прави Лат Сау най-значимата и мотивираща част от Винг Чун. Работи се по двойки, отначало заучени положения, като след време се минава на свободна игра.
- Чи Сао (прилепващи ръце)
Чи Сао е упражнение развиващо контактните и тактилни рефлекси, които се определят от чувството за натиск и сила, така че по естесвен и механичен начин боеца да може да се защити мигновено от атаките на опонента. Системата има за цел усвояването на определени приложими в битка реакции, някои от които са: правилна ориентация и насочване, координация на движенията, прилагане на сила с участие на цялата телесна маса, усет за дистанция, усет за ритъм и движение и други.
