Виртуална частна мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Виртуална частна мрежа или VPN (от английски Virtual Private Network) е компютърна мрежа, логически изградена чрез криптиране, използваща физическата и програмна инфраструктура на по-голяма обществена мрежа, най-често Интернет.

Съществуват 3 основни приложения на виртуалните частни мрежи — прехвърляне на работата (аутсоурсинг) по отдалечен достъп, разширени интранет мрежи и разширени екстранет мрежи. Спестяванията, които се постигат със замяната на няколкостотин наети линии с VPN мрежи достигат до 75-80%. Виртуалните частни мрежи обикновено криптират трафика между отделните хостове в Интернет и така допринасят за информационната сигурност на използващите ги организации.

Използвани протоколи[редактиране | edit source]

За криптиране могат да бъдат използвани т.нар. тунелиращи протоколи, някои от тях които са публично достъпни:

  • IPsec - протокол, ESP- тунелиращ мод — може да бъде използван за отдалечен достъп и в локална мрежа.
  • L2TP - използван само за отдалечен достъп
  • L2F - тунелиращ протокол
  • PPTP протокол на Microsoft изполващ Point-to-Point криптиране на Microsoft
  • едно от решенията е също употребата на SSL VPN, чрез което се предоставя достъп до ресурсите на информационната система на компанията чрез криптирана връзка, все пак пакети не се транспортират в мрежата на организацията

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]