Вълчия лов
Вълчият лов е измислено събитие от творчеството на Толкин.
Той засяга историята на Арда, както се нарича земята в творбите на британския писател. Ловът бил направен с цел улавяне и убиване вълкът Кархарот[1], който бил отхапал ръката на Берен и погълнал силмарила в нея.
История[редактиране | редактиране на кода]
По време на лова крал Тингол се отправя в преследване на Кархарот заедно с най-великите си и доверени воини. С него били още Маблунг и Белег, както и Берен Ерхамион и Хуан, хрътката на Валинор. Те открили вълкът Кархарот, за когото били тръгнали на лов, при Нелдорет, където вълкът пил от водопада на р. Есгалдуин. В крайна сметка, Хуан победил Кархарот, но той и Берен били смъртно ранени.
Развръзка[редактиране | редактиране на кода]
От търбуха на вълка Тингол взел силмарила и го отнесъл обратно в Менегрот. Това бил същият камък, носен от Еарендил в пътешествието му към Аман и който впоследствие изгрял на небето.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кархарот в аналите на Арда // Архивиран от оригинала на 2007-07-03. Посетен на 2010-06-22.
