Главен удар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главен удар – понятие във военната стратегия, означаващо решаващите военни действия (или бойни действия) на главната група въоръжени сили.

Главният удар се нанася по направление, което има за цел разгрома на войските (силите) на врага и излизане на крайните позиции на боя.

Направление на главния удар[редактиране | редактиране на кода]

Понятието направление на главния удар (на немски: Schwerpunkt, център на тежестта) е внесено във военната теория от Карл фон Клаузевиц в неговия труд „За войната“. Идеята на главния удар се състои в това, че съсредоточаването на сили на едно направление позволява да се създаде решаващо превъзходство над противника в жива сила и техника, което, според Клаузевиц, е едно от условията за постигане на победа. Хинденбург казва: на немски: Eine Operation ohne Schwerpunkt is wie ein Mann ohne Charakter („военна операция без направление на главния удар е като мъж без характер“).

Успеха на операциите в много се определя от отделените сили, техните качества и направлението за главния удар. Направлението на удара зависи от поставените пред войската задачи, обстановката, разположението и състава на силите, характера на местността. Обичайно изгодно е направлението, водещо към слабите места в отбраната на противника.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Главный удар // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Главный удар“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​